Решение № 138 от 22.07.2022, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Частно наказателно дело 459/2022
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 22.07.2022
- В сила
- 08.08.2022
- Състав
- РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 195, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Плевен, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА в присъствието на прокурора Д. Люб. Ил. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20224400200459 по описа за 2022 година
Производство по чл. 12 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСВМЛС/.
Образувано е по искане на Прокуратурата на Република Италия при Първоинстанционния съд в град Б., Служба „Изпълнение на наказанията“, за признаване и изпълнение на присъда № 2474/2019 г. от 14.05.2019 г., влязла в сила на 17.10.2019 г., с която на българския гражданин СТ. Г. Н. е наложено наказание в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 600 евро, за извършено престъпление град Б., Република Италия.
Прокурорът и Служебният защитник на осъденото лице СТ. Г. Н., адвокат Ж.Н., изразяват становище, че искането е основателно.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид направеното искане и представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното 1 изпълнение в Европейския съюз, намира за установено следното:
С присъда № 2474/2019 г. от 14.05.2019 г., постановена от Първоинстанционен съд в град Б., влязла в сила на 17.10.2019 г., българският гражданин СТ. Г. Н. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 628 2 пар. от НК на Република Италия – кражба с ловкост на портфейл от раницата на М.К., осъществена на 08.04.2019 г. в магазин на H&M.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за признаване и изпълнение, представлява съдебен акт за налагане на наказание лишаване от свобода по смисъла на чл. 1 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, тъй като е влязла в сила в държава членка присъда, с която на българския гражданин СТ. Г. Н. е наложено наказание в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода.
Налице са и основанията по чл. 2, ал. 1 от специалния закон, тъй като С.Н. се намира на територията на издаващата държава, където изтърпява наложеното й наказание лишаване от свобода.
В съответствие с чл. 3 и чл. 4 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, заверено копие от съдебния акт е придружено от удостоверение по образец съгласно приложение № 1, издадено от компетентния орган на издаващата държава, което е преведено на български език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСВМЛС да признае присъдата, постановена от Първоинстанционен съд в град Б., тъй като е окръжен съд по местоживеенето на осъденото лице.
Съдът намира, че изпратената присъда следва да бъде изцяло призната и изпълнена на територията на Република България, тъй като са налице условията за признаване и изпълнение по чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСВМЛС и същевременно не са налице условията за отказ от признаване и изпълнение по чл. 15 от същия закон:
1. Деянието, за което е осъдена СТ. Г. Н., съставлява престъпление и по българското законодателство – по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК на Република България;
2. Представеното удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСВМЛС не е непълно и не съществува несъответствие между него и съдебния акт;
2
3. Осъденото лице се намира на територията на издаващата държава и е дало съгласие за признаване и изпълнение на присъдата на територията на Република България;
4. Признаването на съдебния акт не е в противоречие с принципа ne bis in idem;
5. Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство;
6. Осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство;
7. Съдебният акт не е постановен спрямо лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство, не може да бъде наказателноотговорно за деянието, във връзка с което е постановен актът;
8. Към момента на получаване на съдебния акт от Плевенския окръжен съд за изтърпяване остават повече от 6 месеца от наложеното наказание;
9. Съдебният акт е постановен при съдебен процес, на който осъденото лице се е явило лично;
10. Съдебният акт не се отнася за престъпление, което съгласно българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България, включително на място, приравнено на нейна територия;
Не са налице основания за приспособяване на наказанието при условията на чл. 13 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, тъй като съгласно българското законодателство максималният срок на наказанието за извършеното престъпление не е по-малък от наложеното в издаващата държава наказание и наложеното на осъденото лице наказание съответства по вид на наказанието, предвидено за същото престъпление в българското законодателство.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС СТ. Г. Н. следва да изтърпи наложеното й наказание при първоначален „общ“ режим.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, съдът приспада от общия срок на наложеното наказание в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода, изцяло срока на изтърпяното от С.Н. наказание, както и временното й задържане.
3
По изложените съображения и на основание чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСВМЛС
, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение в Република България присъда № 2474/2019 г., постановена на 14.05.2019 г. от Първоинстанционен съд в град Б., Република Италия, влязла в сила на 17.10.2019 г., с която българският гражданин СТ. Г. Н. – родена на *** г. в гр. Б., В. област, с настоящ и постоянен адрес в гр. Л., П. област, ул. „***“ № ***, ЕГН – **********, е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 628 2 пар. от НК на Република Италия, съответстващо на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК на Република България, и е осъдена на ЕДНА ГОДИНА и ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и глоба в размер на 600 евро.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, приспада от общия срок на наложеното наказание в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода, изтърпяната от СТ. Г. Н. част от наказанието, както й временното й задържане.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на СТ. Г. Н. наказание.
Заверени преписи от решението да се изпратят на компетентния орган на издаващата държава – Прокуратурата на Републиката при Първоинстанционен съд в гр. Б., Република Италия, на осъденото лице СТ. Г.
Н., чрез Прокуратурата на Републиката при Първоинстанционен съд в град Б., Република Италия, Служба „Изпълнение на наказанията“, на Окръжна прокуратура-Плевен – за предприемане на действията по чл. 18 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, на Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4