Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 28.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 503/2021
Вид
Решение № 55
Подписан
28.03.2022
В сила
28.03.2022
Състав
Ваня Драганова Богоева, Веселина Димитрова Джонева, Евгения Христова Стамова

Цитирани разпоредби

  • чл.11 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.10 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.11 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.13 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 ал.1 и ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 ал.1 и ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 ал.1 т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Кюстендил, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500503 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по подадени от Н. СТ. УЗ., с ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.„О.К.“ бл.406А, вх.Б, ет.3, ап.7, както следва:

- въззивна жалба с вх.№2248/13.08.2021г., насочена срещу решение №170/06.07.2021г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.№886 по описа на съда за 2021г., в частта, в която е уважена молба на М. Д. ИВ. с ЕГН ********** по Закона за защита от домашното насилие и спрямо Н.У. е наложена мярка за защита, като на същия е заповядано да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Д. ИВ. с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.„Ц.О.“ №10, ет.2, ап.3; издадена е заповед за защита за наложената мярка ие осъден да заплати глоба в размер на 200 лева;

- частна жалба с вх.№4825/17.11.2021г., насочена против определение №337/28.09.2021г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.№886 по описа на съда за 2021г., с което е оставено без уважение, като неоснователно, искането на Н.У. за изменение на решение №170/06.07.2021г. в частта за разноските.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита се, че за да уважи молбата в посочената част, съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил доводите на 1 страните и е достигнал до погрешни правни изводи. Според въззивника, съдът неправилно е кредитирал представената по делото декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, приемайки необосновано, че доказателствената й стойност относно актове на насилие спрямо молителката не била компроментирана от другите събрани по делото доказателства. Сочи се, че ответникът изрично е заявил, че оспорва декларацията и се счита, че за да бъде същата годно доказателствено средство актовете на насилие би следвало да бъдат индивидуализирани по време, място и начин, което в случая не било така, тъй като в подадената по делото декларация се съдържали само общи твърдения, без конкретно описани актове на насилие, при което се счита, че декларацията не би могла да бъде годно доказателствено средство, върху което съдът да гради изводите си. Също така се изтъква, че дори в декларацията да се съдържа ясно и конкретно описание на актове на насилие, за да бъде същата годен източник на доказателства за фактите, посочени в нея, следва да липсват други доказателства относно тези факти. Ако такива доказателства има, декларацията следва да се цени във връзка с тях, при анализ на цялата доказателствена съвкупност. Оспорва се извода на съда, че в случая доказателствената стойност на декларацията не била компроментирана от останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка се прави оплакване, че районният съд не е обсъдил показанията на свидетелката И.С. кореспондиращи на останалия доказателстен материал и безспорно установяващи, че ответникът не е осъществявал спрямо молителката телефонен тормоз. Счита се за установено, че между страните са били налице силно влошени взаимоотношения, на фона на които промяната на местоживеенето на общото им дете, липсата на контакт с него и наличието на притеснителна информация в социалните мрежи за новия партньор на майката са причините, довели до натрупване на напрежение и по-чести опити за осъществяване на телефонен контакт, които, според въззивника, не могат да бъдат окачествени като актове на домашно насилие, тъй като представляват действия на един притеснен баща, без проява на агресивност и психическо засягане личността на молителката, която от своя страна не е реагирала правилно в така създалата се ситуация, като не е уведомила ответника, че променя местоживеенето си и това на детето и не е отговорила на нито едно от позвъняванията му, както е посочила свидетелката С..

Жалбоподателят изтъква още и липсата на доказателства за настъпването на вредни последици за молителката, в резултат на опитите му да говори с нея.

Счита се също така, че подаването на жалби от страна на У. до различни институции не представлява умишлено, противоправно и вредоносно действие, което да попада в обхвата на понятието за домашно насилие, тъй като тези действия са били провокирани от поведението на молителката и нейния нов съпруг. Въззивникът поддържа, че по делото са останали недоказани и твърденията на молителката, че същият настройва детето срещу нея, тъй като данни за това се съдържали единствено в показанията на свидетеля Б.Д., който като неин съпруг е заинтересован от изхода на спора и 2 показанията му относно този факт не се подкрепяли от другите събрани по делото доказателства, възпроизвеждали твърдения на молителката и предположения.

При така изложените доводи се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което молбата за защита, подадена от М.И. да бъде оставена без уважение.

В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна М. Д. ИВ., чрез пълномощника адв.С.Х., е депозирала отговор на въззивната жалба. Счита решението в обжалваната му част за правилно и съобразено с доказателствения материал по делото. Изразява становище, че районният съд с основание е зачел доказателствената стойност на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Сочи, че, за да е налице психическо и емоционално насилие не е необходимо настъпването на определен вредоносен резултат, тъй като в практиката се приема за достатъчно с поведението и отношението си извършителят да въздейства негативно върху психическото спокойствие и уравновесеност на пострадалото лице. Поддържа се, че при системно и трайно осъществявано психическо насилие не е съществено за уважаване на молбата установяване извършването на конкретен акт в 1-месечни срок по ЗЗДН. Изразява се становище, че използването и настройването на малолетно дете, за да се контролира, наказва или вменява вина у другия родител и да подронва авторитета му също е вид емоционално насилие върху майката и детето, каквото в случая било доказано от показанията на свидетеля Д., който макар и съпруг на молителката, е бил пряк очевидец как детето се държи лошо с майката след престой при бащата. Твърди се доказаност на поддържаните в молбата за защита факти, като се обосновава разбиране за наличие на предпоставки за кредитиране на показанията на свидетеля Д..

Противопоставя се теза, че и по отношение на свидетелката И. С. също са налице основания да се счита същата за заинтересован свидетел, с оглед обстоятелството, че съжителства с У.. В отговора се твърди, че при все наличието на издадена заповед за зашита срещу жалбоподателя, същият продължава и към настоящия момент да осъществява актове на психическо и емоционално насилие и тормоз върху М.И., като не спазва режима на лични контакти с детето, заплашва я, че ще й отнеме детето и подава жалби до полицията, по повод невъзможност да води детето на почивка и да осъществи виждане с него, поради болест. Тези действия представлява тормоз за въззиваема, която била бременна.

Прави се искане за потвърждаване на решението на КнРС и за присъждане на сторените по делото разноски. Приложени са документи, с искане да бъдат приети, на основание чл.266 ал.2 от ГПК.

В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските, като се счита, че преценката на районния съд за неоснователност на подадената молба по чл.248 от ГПК е неправилна. Излагат се доводи, че с 3 решението молбата за защита на И. е била уважена частично – само за защита в личното й качество и чрез налагане само на една мярка от поисканите две.

При това положение се счита, че на молителката следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение само в половин размер – 200 лева, вместо 400 лева. При същия подход се счита, че на ответника по молбата, тук частен въззивник, се следва заплащане на половината от направените разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с частта, в която молбата за защита е била оставена без уважение.

В подадения в срок отговор на частната жалба се прави искане същата да бъде оставена без уважение, като се заявява, че доводите на районния съд в обжалваното определение се споделят изцяло.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивна жалба, частна жалба и отговори, намери, че въззивната жалба и частната жалба са допустими, като подадени в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащи на въззивен контрол съдебни актове.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

РС-Кюстендил, след като делото му е било изпратено по подсъдност от СРС, е бил сезиран с разглеждането на молба, подадена от М. Д. ИВ., понастоящем с фамилия Д.а, действаща в лично качество, както и като законен представител на малолетното дете С.Н. У.а, за издаване на заповед за защита от домашно насилие, извършено спрямо нея и малолетната от ответника Н. СТ. УЗ. – лице, с което молителката се е намирала във фактическо съпружеско съжителство и, което има качеството на баща на малолетното дете. Предложени са били конкретни мерки на защита, които да бъдат наложени на ответника.

Според твърденията в молбата за защита, подадена на 08.04.2021г., и направените допълнителни уточнения, молителката и нейната дъщеря са били обект на осъществено от ответника спрямо тях домашно насилие, изразяващо се в следното: 1/ спрямо детето С.Н. У.а – упражнено физическо, психическо и емоционално насилие във времето, през което детето е било при бащата с цел осъществяване на лични контакти в периодите 06.03.2021г.-07.03.2021г. и 20.03.2021г. – 21.03.2021г., изразяващо се в това, че детето се е връщало при майката насинено, с травми, разстроено и болно, настроено негативно против нея и мъжа, с когото живее и 2/ спрямо М.Д. Д.а – упражнявано психическо насилие, чрез постоянен тормоз по телефона и заплахи, че ще й вземе детето, писане на жалби до АСП-Кюстендил, Закрила на детето и настройване на детето срещу нея.

В депозирана към първоначалната молба декларация от молителката по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, същата е декларирала осъществени прояви на насилие по отношение на детето, които за настоящото изложение не представляват 4 интерес, поради обстоятелството, че решението на КнРС в тази му част е влязло в сила, а по отношение на нея самата, молителката е декларирала буквално следното: "Н. СТ. УЗ. осъществи прояви на домашно насилие и спрямо мен в лично качество, представляващи психическо и емоционално насилие, изразяващо се в постоянен тормоз по телефона и когато се видим при предаване на детето, подаване на жалби против мен до Агенция за социално подпомагане, настройване на малолетното ни дете против мен, че съм лоша майка и че не ме иска също го изживявам тежко и съм постоянно подложена на стрес.".

Ответникът е оспорил молбата.

Установено е по делото, че страните са съжителствали на съпружески начала, както и, че същите са родители на малолетната С.Н. У.а, родена на 09.12.2017г., като скоро след раждането й се разделили. Детето останало при майката, а между нея и бащата се водел съдебен спор относно упражняването на родителските права. Не е спорно, че бащата вземал детето при себе си два уикенда в месеца, както и конкретно на датите 06.03.2021г.-07.03.2021г. и 20.03.2021г.-21.03.2021г.

Представени са по делото: заявление от 29.01.2021г. от Н.У. до АСПКюстендил, отдел „Закрила на детето“, съдържащо молба за съдействие за осъществяване на контакти с детето; молба от 14.09.2020г. от Н.У. до ДСПКюстендил за съдействие, поради настройване на детето от майката срещу него, както и жалба до СРП от дата 08.06.2021г.