Решение № 683 от 13.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 554/2023
- Вид
- Решение № 683
- Подписан
- 13.11.2023
- В сила
- 02.12.2024
- Състав
- Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал.1 ,предл. 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.23, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.29, ал.1, предл.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.30 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.119 · Търговски закон
- чл.125, ал.3 · Търговски закон
- чл.127 · Търговски закон
- чл.129 · Търговски закон
- чл.129,ал.2 · Търговски закон
- чл.155, ал.1 ,т.3 · Търговски закон
- чл.157 · Търговски закон
- чл.157, ал.1 · Търговски закон
- чл. 271 · Търговски закон
- чл.30 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 683 гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
В. В. при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000554 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 49068/23.05.2023год. на Г. А. Т. ,като родител и законен представител на В. Л. Д. срещу Решение № 494/12.04.2023год., постановено по т.д.№ 1415/2022год. по описа на СГС, с което са отхвърлени предявени от жалбоподателя против „ СелД.и“ ЕООД иск с правно основание чл. 20, ал.1 ,предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено ,че са вписани несъществуващи обстоятелства по партидата на „ Сел-Д.и“ ЕООД с вписване № 20220719121125, а именно :вписване на Л. Г. Д. като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството и иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че е нищожно вписване № 20220719121125 на обстоятелствата по партидата на „ Сел-Д.и“ ЕООД, а именно :вписване на Л. Г. Д. като едноличен собственик на капитала и като управител на дружеството и с което В. Л. Д. е осъден да заплати на „ Сел-Д.и“ ЕООД разноски по делото в размер на 1000лева.
В жалбата се поддържа ,че обжалваното решение не е съобразено с изложеното във връзка с правния интерес от предявяване на исковете в Определение № 2873/14.11.2022год. по възз.ч.гр.д.№ 2875/2002год. на САС. Твърди се ,че в решението е направено неправилно тълкуване и прилагане на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002год. по т.д.№ 1/2002год. на ОСГК на ВКС с оглед конкретиката и спецификата на настоящия спор. Неправилен се сочи извода на съда ,че атакуваното вписване не засяга и не променя правното положение на ищеца като наследник на починалия управител и едноличен собственик на капитала на „ Сел - Д.и“ ЕООД, тъй като вписването на нов управител и едноличен собственик на капитала на дружеството представлявало съсредоточаване на цялата власт и правомощия на управителя и едноличния собственик на капитала на дружеството в едно лице,което давало възможност на последното да отчуждава негови имоти и да се разпорежда с цялото имущество на дружеството,което пряко увреждало наследствените права на ищеца , а и на останалите наследници. Жалбоподателят ,в качеството му на малолетен и недееспособен имал интерес при законосъобразно прекратяване на съсобствеността спрямо дружествените дялове да получи 1 / 4 от реалните активи на дружеството, 1 изразени в имоти, вместо финансовата стойност изчислена съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ. Погрешно било съждението на първоинстанционния съд, че притежаването на дялове по наследство обуславяло единствено правото на малолетния наследник да получи равностойността на припадащата му се идеална част от дружествения дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпила смъртта на праводателя. Поддържа се ,че това била разпоредба касаеща имуществените последици при напускащ съдружник,както и че жалбоподателя бил наследил идеални части от дружествените дялове на процесното дружество, което означавало че притежава правото на собственост върху тях и респ.можел да се разпорежда с тях.Погрешно било и виждането че интересът на ищеца като наследник на починалия едноличен собственик на капитала не може да бъде защитен по реда на чл.29, ал.1 от ЗТРРЮБНЦ чрез оспорване като несъществуващи на или нищожни вписаните обстоятелства относно продължаване дейността на ответното дружество , включително вписване на едноличен собственик на капитала и управител .При липса на реално и законосъобразно прехвърляне на наследените от ищеца идеални части от дружествените дялове, то извършеното вписване можело да се приравни на неоснователно обогатяване ,на кражба или обсебване. Ако вписания нов управител и едноличен собственик на капитала – наследника Л. Д. имал желание да управлява дружеството , то тя следвало да заплати приспадащата се част от имуществото на останалите наследници. Като неправилен се сочи и извода на съда , че дори и да бъде извършено заличаване на оспореното вписване ,то това нямало да доведе до реализация на единствено признатото от закона на този наследник право по отношение на дяловете на наследодателя от капитала на дружеството. Твърди се че това не било така, тъй като правото на собственост на ищеца върху наследените идеалните части би му се възстановило и той би могъл да ги продаде.
По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявения иск ,ведно с произтичащите от това последици.
В подаден писмен отговор от „ Сел Д.и“ ЕООД се излагат доводи за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес за ищеца от неговото предявяване. След смъртта на едноличния собственик на капитала-наследодател на ищеца се поддържа че в негова полза са възникнали единствено имуществени права, но не и членствени такива като обективната невъзможност за встъпване като член на дружеството препятства напълно възможността за каквото и да било оспорване на обстоятелствата , касаещи партидата на самото дружество. Аргумент за противното не можел да се извежда от евентуално развитие на процедурата по ликвидация, тъй като ликвидацията не била единствената задължителна последица от смъртта на едноличния собственик на капитала. Поддържа се ,че единствените правни последици за малолетния наследник се изразяват в изплащане стойността на дружествения дял по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ, поради което всички останали доводи за възможна делба и след това продажба на получените части от дружествения дял се явяват несъстоятелни.Сочи се ,че между наследниците на починалия едноличен собственик на капитала е сключено споразумение от 26.05.2022год. ,в което било предвидено кой и в какъв обем поема наследствения дял, уреден бил и механизъм за удовлетворяване на вземанията и така постигната договореност била оформена съгласно изискването на чл.129 от ТЗ.
По изложените съображения се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно с присъждане на разноски за въззивното производство.
Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :
Пред СГС са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 29, ал.1 , предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.29, ал.1, предл.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Ищецът твърди ,че починалият му дядо- С. Л. Д. е бил управител и едноличен собственик на „ Сел-Д.и“ ЕООД и че една от наследниците му- Л. Г. Д. била направила няколко неуспешни опити да бъде вписана в ТР по партидата на дружеството като негов управител и едноличен собственик на капитала. Тези обстоятелства били вписани при третото им заявяване със заявление вх.№ 20220713102149 .
Ищецът твърди също така ,че така извършено вписване било незаконосъобразно ,тъй като към заявлението не било приложено решение на наследниците на едноличния собственик на капитала по см. на чл.157 от ТЗ за продължаване на дейността му,нито бил представен договор за 2 доброволна делба ,сключен в предвидената в чл.129,ал.2 от ТЗ форма между наследниците на за прехвърляне на наследствените дялове на наследника Л. Д..Никой от останалите сънаследници не бил направил и отказ от наследство. С представения към заявлението протокол от проведено общо събрание не се установявало обективираните в него решения да са взети с мнозинство от 3 /4 от капитала и това било невъзможно,тъй като на събранието не са присъствали всички наследници.Нямало и доказателства за прекратяване на възникналата между наследниците съсобственост или такива ,от които да било видно ,че наследниците са прехвърлили притежаваните от тях дялове в полза на Л. Д..С оглед на изложеното се поддържа ,че вписаните обстоятелства не са настъпили поради наличие на правоизключващи факти, препятстващи целените правни последици.
С молба вх.№ 58974/19.09.2022год. и в изпълнение указанията на съда са изложени от ищеца обстоятелства в обосновка правния му интерес за предявяване на исковете. Посочено е ,че същият се открива в разликата между имуществените права ,с които ищецът ще разполага при наличие на ликвидационен дял от дружеството,в случай че то бъде прекратено и имуществените права ,с които разполага .
Ответното дружество е подало писмен отговор ,в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на предявената искова претенция. Поддържа се ,че тъй като ищецът е малолетен и по отношение на него е налице обективна невъзможност за встъпване като член на дружеството,то за него липсвал правен интерес да оспорва обстоятелствата, касаещи партидата на самото дружество като в тази връзка е налице позоваване на Решение № 60117/28.10.2021год. по т.д.№ 1588/2020год. на ВКС. Наличието на правен интерес не следвало да се извежда от възможността да бъде развито производство по ликвидация на процесното дружество ,в който хипотеза наследникът би получил нещо различно спрямо предвиденото в чл.125, ал.3 от ТЗ ,тъй като ликвидацията не била задължителна последица от смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството. Поддържа се ,че искът освен недопустим е и неоснователен. Било налично решение, обективиращо желание единствено на наследника Л. Д. да встъпи в членствените си права,в който смисъл било взетото решение. Това решение било обективирано в протокол от 26.05.2022год.,в който било извършеното разпределение на дяловете между страните и било предвидено кой и в какъв обем поема наследствения дял и е уреден механизма на удовлетворяване на вземанията. Протоколът бил изготвен в изискуемата се по закон форма и същият обективирал решения, взети при спазване на изискуемото мнозинство от 3 / 4 от капитала.
В Допълнителна искова молба ищецът поддържа изложените вече доводи, като се позовава и на мотивите на съдебния акт, постановено в производство по чл.25 от ЗТРРЮЛН касателно един от отказите за вписване на обстоятелства по партидата на „ дружеството , вписани атакувани чрез 2ска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
В допълнителен писмен отговор, в който се поддържа ,че приемането на решение от общото събрание на наследниците за продължаване членството на само един от тях било широко разпространена практика .Оспорва се лансираното от ищеца виждане ,че наследникът,който не желае да или не може да бъде член на дружеството по обективни причини ,може да сключи договор за прехвърляне на дружествен дял,с мотив ,че той не притежава такъв. Правните последици за него се ограничавали до възникване на вземане спрямо дружеството ,до чието удовлетворяване ще се стигне чрез изплащане стойността на дружествения дял по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ. Тъй като били налице данни ,че дружеството не е прекратено в образуваното производство по иск на прокурора по чл.155, ал.1 ,т.3 от ТЗ, то не било възможно образуването на ликвидационно производство, за да бъдат уредени отношенията между съдружниците по начин, различен от установения в чл.125, ал.3 от ТЗ.
По така предявените искове СГС се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение, с което ги е отхвърлил като неоснователни.Решаващият съд е приел ,че е атакуваните с иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ обстоятелства не засягат и не променят правното положение на ищеца касателно притежаваните от него по силата на закона имуществени права.
Тъй като ищецът бил малолетен,същият не можел да иска продължаване на дейността на ответното дружество ,нито да придобие качеството съдружник, а има само имуществени права спрямо дружеството.Притежаването на дялове обуславяло само правото му да получи равностойността на припадащата му се част от дружествения дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпила смъртта на наследодателя като вписването на новия управител не 3 рефлектира върху тези права. Дори и да постанови заличаване на вписването по реда на чл.30, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, действието на съдебното решение е занапред и то нямало да доведе до реализация на единствено признатото от закона на този наследник право по отношение на дяловете на наследодателя от капитала на ответното дружество. За изчерпателност е посочено ,че вписаните обстоятелства са валидно възникнали и вписването на нов управител и едноличен собственик на капитала на процесното дружество не страда от порок, водещ до неговата нищожност.