Решение № 12 от 24.02.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Девин, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100387 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП.

Образувано е по искова молба от Г. М. Ш., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Б., общ. Борино, обл. Смолян, ул. Х. А. № **, чрез пълномощник адв. М. Л. Л., със съдебен адрес гр. С., ул. Г. С. Р. № ***, ет.* против „Н.“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление гр. С., район И., ул. Л. С. (Л. Т.) № *, ет. **, представлявано от И. Н. Х. – С., чрез процесуален представител Д. Д. да се прогласи недействителността нищожността на Договор за потребителски кредит № 20230804*/04.08.2023г., сключен при противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният Договор за потребителски кредит е действителен, моли да прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно клаузата, регламентираща лихвен процент в размер на 38,40% и чл.6, ал.1 от процесния договор за кредит, възлагащ в тежест на ищцата да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита.

Ищцата твърди, че на 04.08.2023г. е бил сключен Договор за потребителски кредит (ДПК) № 20230804*, по който „Н.” ООД е предоставил парична сума в размер на 600.00 лева, а ищцата се е задължила да върне заемната сума, с възнаградителна лихва, други такси и разходи, при годишен лихвен процент 38,40%; годишен процент на разходите 45,94% и общ размер на плащанията 732,00 лева.

Съгласно чл.4, ал.3 от процесния договор за кредит, ищцата е 1 следвало да предостави обезпечение, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия на договора - банкова гаранция или гаранция издадена от небанкова институция. В случай, че не бъде предоставено, клаузата на чл. 6, ал. 1 от процесния договор за кредит, предвижда заплащане на неустойка в размер на 804.00 лева (повече от 100% от размера на главницата по процесния договор).

Твърди, че процесния договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че процесният договор за кредит не е изцяло недействителен, то същия съдържа нищожни клаузи.

ДПК не отговаря на изискванията на чл.10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК – не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент; Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не са посочени всички разходи, които потребителят ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите; Чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – не е посочена информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита, както и неустойката по чл. 6, ал. 1 от процесния договор; Чл.11, ал. 1, т. 12 ЗПК липсва информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания;

Кредиторът не е предоставил на потребителя Общите условия към него, той не ги е подписал на всяка страница, каквито са изискванията на Закон за потребителски кредит, което на самостоятелно основание, водещо до недействителност на процесния договор.

Процесният договор за потребителски кредит е недействителен и поради изискването за предоставяне на обезпечение, предвидено в чл. 4, ал. 3 от същия, респективно поради обективираното в чл. 6, ал. 2 от договора, задължение за заплащане на неустойка. В чл. 4, ал. 3 договор за потребителски кредит, кредиторът едностранно е вменил задължение за ищцата да предостави обезпечение за кредита, като чисто формално й е предоставил 2 опции - да предостави банкова гаранция или гаранция от небанкова институция. Следователно клаузата на чл. 4, ал. 3 от процесния договор за кредит предвижда задължение за ищцата, което на практика е неосъществимо.

Нищожна, поради противоречие с добрите нрави е клаузата на чл.

4, ал. 3 от процесния договор за кредит, регламентираща задължение на потребителя при непредоставено обезпечение, съгласно чл. 4. ал. 3 от процесния договор, дължи заплащане на неустойка в размер на 804.00 лева почти колкото размер на главницата по процесния договор. Предвидената в чл.

6 ал. 2 от процесния договор неустойка, излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и не представлява 2 неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, а допълнително възнаграждение за кредитополучателя.

Неустойката не е включена и при формиране на ГПР, което е заобикаляне на материалния закон и по-точно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В тази връзка, следва да се съобрази и задължителната за съдилищата съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС по дело С714/22, постановено на 21.03.2024г., в което е прието, че в случай на неточно посочване на ГПР, това представлява порок от толкова висока степен, че влече до пълната недействителност/нищожност на правоотношението, при което потребителят дължи връщане само на чистата получена стойност на заема.

Наред с горното, в същото Решение е прието, че ако даден разход по кредита на практика представлява ..конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит , то този разход е част от общите разходи по кредита, който задължително следва да бъде включен при окончателното определяне размера на ГПР.

При прости сметки, ако разходът по „неустойка при неосигуряване на гаранция, беше включен в ГПР, то тогава ГПР щеше да надвишава 200 %.

Нищожна като противоречаща на добрите нрави е и клаузата, включена в процесния договор за кредит, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 38,40%. Допустимият размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва, каквато е константната практика на ВКС, а в случая и от приложения договор за кредит е видно, че „Н.” ООД е фиксирал годишната лихва в размер на 38,40 %, тоест над 3 пъти законната лихва за периода.

Процесният договор за кредит е нищожен именно поради включените две нищожни клаузи в него - за заплащането на неустойка и за договорна лихва в размер на 38,40%. Като ако тези клаузи не бяха част от договорното правоотношение, то кредиторът не би сключил договора за потребителски кредит с доверителката ми.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „Н.“ ООД, е постъпил отговор, с който на основание чл.175 ГПК признава следните факти: 1) сключването на 04.08.2023г. на договор за кредит № 20230804* между страните по делото, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 600.00 лева; 2) на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка; 3) в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва.

Доколкото посочените факти не са спорни, съдът ги отделя като безспорни.

Оспорва твърденията на ищеца, че: 1) процесният договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския 3 кредит (ЗПК); 2) договорът за кредит е недействителен, поради клаузата на чл.

4, ал. 3, която предвижда неизпълнимо за потребителя задължение. ; 3) по договора е начислена неустойка в размер на 804.00 лева и 4) размерът на договорената неустойка следва да бъде включена в размера на ГПР по договора.

Оспорва твърденията, че процесния договор е недействителен, поради сключването му в нарушение на правилата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Размерът на шрифта не е по - малък от 12 и отговаря на изискванията, посочени в закона.

Неоснователно е твърдението, че договора не съдържа методика на изчисляване на годишен лихвен процент, тъй като е сключен при фиксиран, а тази методика се изисква при променлив лихвен процент по смисъла на §1, т.

5а от ДР към ЗПК.

Информация за размера на ГПР е налична в чл. 11, ал. 4 от договора (45.94 %), за общата сума, дължима от кредитополучателя в ал. 5 на чл. 11 от договора (732.00 лева).

ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.

Моли да бъде взето предвид, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК.

Погасителния план, обективиран в чл. 11, ал. 2 от договора изпълнява изискването на закона, доколкото съдържа „информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски“.

С оглед приложимия по договора фиксиран лихвен процент, изискването на нормата за посочване на „последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването “ е неотносимо към кредитното правоотношение.

Разбирането, че в годишния процент на разходите не се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на задълженията му по договора (в случая неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение) се потвърждава и от факта, че съгласно чл. 19, пар. 3 Директива 2008/48/ЕО „Изчисляването на годишния процент на разходите се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит. ”

С § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) към ЗПК е 4 транспонирана нормата на чл. 3, буква й) от Директива 2008/48/ЕО, съгласно която „Лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

Моли съда да отхвърли предявените срещу дружеството искови претенции и присъди сторените деловодни разноски, включително 360.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост, като се има предвид че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото (вж. Решението на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 Ем акаунт БГ, Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС и №50015/16.02.2024 г. по т. д.

№ 1908/2022 г. на ВКС).

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. М. Л. в писмено становище поддържа иска.

Ответникът „Н.“ ООД, чрез младши юрисконсулт Д. Д. оспорва иска.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор, а и от представения Договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит № 20230804*/04.08.2023г. се установи, че ответното дружество като кредитор е предоставил потребителски кредит на ищцата, съгласно чл.1 в размер 600.00 лева.

Съгласно чл.3 Кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 05.08.2024г., на вноски, съгласно погасителния план по чл.11, ал.2 от договора на 12 месечни вноски, при годишен лихвен процент 38,40% и годишен процент на разходите 45,94% и общ размер на плащанията 732.00 лева.

Съгласно чл.4, ал.3 от договор за кредит ищцата е следвало да предостави обезпечение, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия на договора - банкова гаранция или гаранция издадена от небанкова институция.

В случай, че не бъде предоставено, чл.6, ал.1 от договора кредит, предвижда заплащане на неустойка в размер на 804.00 лева.