Решение № 25 от 15.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Михова

Членове:

Красимир Шекерджиев

Татяна Грозданова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Д. М. като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200843 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационната жалба на подс. М. П. И. срещу решение № 117/08.08.2023 година по в.н.о.х.д. № 147/2023 година на Варненския апелативен съд. С него е потвърдена присъда № 8/06.03.2023 година по н.о.х.д. № 23/2023 година на Варненския окръжен съд.

В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, но са изложени подробни съображения единствено в подкрепа на заявеното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.

Според касатора извършеното с присъдата групиране на наложените му наказания по н.о.х.д. № 23/2023 година на ОС Варна и н.о.х.д. № 493/2020 година на ОС Варна не било извършено в най-благоприятното за подсъдимия съчетание. Постановено било той да изтърпи ефективно по-тежкото от двете наказания лишаване от свобода – три години, наложени с присъдата по н.о.х.д. № 493/2020 година, чието изтърпяване е било преди това отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години. Счита, че апелативният съд не е взел предвид всички смекчаващи отговорността му обстоятелства, свързани с неговата личност – че е докторант в ** „****“, студент по „Психология“ и очаква назначение като главен асистент в ** „****“. Сочи, че целите на наказанието биха се постигнали и при отлагане на изтърпяването на 1 определеното общо наказание по реда на чл. 66 НК. Моли върховната инстанция да измени обжалваното решение на Апелативен съд – Варна и да приложи чл. 66, ал. 1 НК.

В касационното производство жалбоподателят и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Депозирали са молба с искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.

Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба и излага съображения за липса на касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Счита, че наложеното на подсъдимия И. наказание е справедливо и съответно на извършеното от него престъпление.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство, финализирано с присъда № 8/06.03.2023 година по н.о.х.д. № 23/2023 година на Варненския окръжен съд, е второ по ред, след като с решение № 4/03.01.2023 година по н.д. № 969/2022 година по искане на главния прокурор ВКС отменил по реда на възобновяването присъда № 37/08.06.2022 година по н.о.х.д. № 481/2022 година на ОС Варна и решение № 134/14.09.2022 година по в.н.о.х.д. № 199/2022 година на АС Варна в техните наказателни части и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Едно от основанията за възобновяване на наказателното производство е било неправилното приложение от решаващите съдилища на чл. 66, ал. 1 НК.

Престъпната деятелност, осъществена от И. в периода от 01.07.2015 година до 15.04.2016 година, е във време, в което той се явява лице, осъдено на лишаване от свобода за престъпление от общ характер с присъда № 143/27.05.2010 година по н.о.х.д. №89/2010 година на ОС Варна, за което осъждане не е настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 2 НК.

С новата присъда № 8/06.03.2023 година по н.о.х.д. № 23/2023 година, след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, ОС Варна признал подс. М. П. И. за виновен в това, че в периода от 01.07.2015 година до 15.04.2016 година извършил данъчно престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал.

1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл.55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „Общ“ режим.

Със същата присъда Варненският окръжен съд групирал наложеното наказание с наказанието от три години лишаване от свобода по присъда № 39/29.06.2020 година, постановена по н.о.х.д. № 493/2020 година на ОС Варна и постановил общото най-тежко наказание от три години лишаване от 2 свобода да се изтърпи от подс. И. при първоначален „Общ“ режим.

По жалба на подс. И. чрез защитника му срещу постановеното ефективно изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание, присъдата била проверена от Апелативен съд – Варна и потвърдена с решението, предмет на касационния контрол.

Основната част от оплакванията на касатора са насочени срещу разсъжденията на въззивната инстанция, която не е споделила доводите на решаващия съд да индивидуализира наказанието на подс. И. по реда на чл.

58а, ал. 4 НК. Доколкото въззивната проверка е била инициирана само по жалба на подсъдимия и апелативният съд не е разполагал с процесуална възможност да утежни положението на жалбоподателя, което резонно е отбелязано във въззивното решение, заявеното в касационната жалба недоволство срещу аргументите на въззивния съд нямат отношение към главния въпрос, поставен със сезиращия процесуален документ – налице ли е касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК поради неправилен отказ на решаващите съдилища да приложат условно осъждане.

Оплакването в касационната жалба, че с определянето на общо наказание от три години лишаване от свобода по н.о.х.д. № 493/2020 година на ОС Варна и н.о.х.д. № 23/2023 година, което да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим съдът не бил взел предвид най-благоприятното положение за подсъдимия, е неоснователно. Въпросът за най-благоприятното третиране на подсъдимите лица има значение при наличието на усложнена форма на престъпна дейност, когато някои от престъпленията, извършени от дееца, са в съотношение на съвкупност помежду си, други - на рецидив и е възможно образуването на различни съвкупности. Конкретният случай очевидно не е такъв – касае се за две отделни престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК, които са в условията на съвкупност – всяко от тях е извършено преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Същевременно всяко едно от тях е извършено след влизане в сила на присъдата по н.о.х.д. № 89/2010 година на ОС Варна, с която подс. И. е бил наказан с две години лишаване от свобода за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК и условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка на наказанието от пет месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от шест месеца. Това осъждане е пречка за прилагането на чл. 66, ал. 1 НК за деянията, извършени в периода от 01.07.2015 година до 15.04.2016 година, предмет на производството по н.о.х.д. № 23/2023 година, тъй като подс. И. е лице, което е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, но не е било пречка за условното му осъждане за деянията в периода 14.06.2016 година до 15.05.2017 година по н.о.х.д. № 493/2020 година. Когато за едно от деянията, включено в съвкупността, осъденият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 66 от НК, а за другото тези условия не са налице, отлагането на изпълнението на общото наказание е невъзможно (Решение № 33/19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 614/2008 г., II н. о.).

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, 3

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117/08.08.2023 година, постановено по в.н.о.х.д. № 147/2023 година по описа на Варненския апелативен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4