Решение № 3897 от 06.10.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2183/2023
- Вид
- Решение № 3897
- Подписан
- 06.10.2024
- Състав
- Петър Милков Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 537 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3897 гр. Пловдив, 06.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330102183 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, подадена от „Кредитна агенция България“ ООД, ЕИК 202328446, със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. „Мария Луиза“ № 6Б, против И. С. Н., ЕГН **********, от ....... , с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за главница в размер на 400 лв., дължима на основание Запис на заповед, издаден на 18.12.2018 г. и предявен за плащане на 19.07.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда на 23.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 7206/14.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 7391/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
Твърди се, че ответникът е издал запис на заповед на 18.12.2018 г. в полза на ищеца, като същият е предявен за плащане на 19.07.2021 г. на ответника. Сочи се, че предвид неплащането ищецът се снабдил със заповед за незабавно плащане, против която ответникът е възразил. Иска се от съда вземането по записа на заповед (400 лева) да бъде установено по реда на чл.
422 от ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда – 23.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Отправено е искане за присъждане на направените разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковете изцяло като неоснователни.
Излагат се доводи, че сумата е платена на лицето, от което е била получена – 1
Б., представящ се за служител на ищеца.
Сочи се, че сумата от 400 лв. е получена от ищеца от лицето Б. на паркинга на магазин К. в ж.к. Т., гр. П., където е подписан и записът на заповед. Твърди се, че няколко месеца по-късно сумата е върната на 4 вноски на същото лице Б., като посещенията са правени пред дома на ответника.
Излагат се твърдения, че след изплащане на сумата Б. ще унищожи записа на заповед.
Отправено е искане за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 538 ал. 1 във връзка с чл. 537 във връзка с чл. 463 от Търговския закон във връзка с чл. 44 от ЗЗД.
Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже съществуването на менителничния ефект и предявяването му за плащане, а ответникът – че е платил сумата.
Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК с оглед постъпилото възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е издал Запис на заповед на 18.12.2018 г. в полза на ищеца, като се е задължил да заплати безусловно и неотменяемо сума в размер на 400 лв. на ищеца.
Страните са уговори падеж по ценната книга – на предявяване, като е уговорен по-дълъг срок: 5 години. Посочения срок е в съответствие с диспозитивното правило на чл. 487, ал. 1, изр. 3 от във връзка с чл. 537 от ТЗ.
Доказано е, че записът на заповед е предявен за плащане на 19.07.2021 г., което е в уговорения между страните срок.
Записът на заповед отговаря на всички материално-правни изисквания на чл. 535 от Търговския закон. Съдът намира, че същият е действителен и подлежи на плащане.
На ответника е разпределено да докаже, че е платил сумата по записа, като по делото не са ангажирани доказателства за плащане.
Изложеното води до извода, че ответникът дължи на ищеца търсената сума и искът е основателен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Ищецът е направил разноски в размер на 50 лв. за държавна такса за исковото и заповедното производства, като ищецът е представляван от адвокат в двете производства. Предвид липсата на каквито и да е възражения от страна на ответника досежно адвокатския хонорар, поискан от ищеца, съдът намира, че последният е дължим в размер на 300 лв. за заповедното производство и 400 лв. за исковото производство. Приложените по делото договори за правна помощ имат характера на разписки за получени в брой пари.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 538 ал. 1 във връзка с чл. 537 във връзка с чл.
463 от Търговския закон във връзка с чл. 44 от ЗЗД, че И. С. Н., ЕГН **********, с адрес в ......, дължи на „Кредитна агенция България“ ООД , ЕИК 202328446, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул.
„Мария Луиза“ № 6Б, ет. 4, офис 11, главница в размер на 400 лв., дължима на основание Запис на заповед, издаден на 18.12.2018 г. и предявен за плащане на 19.07.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда на 23.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 7206/14.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 7391/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. С. Н., ЕГН **********, да заплати на „Кредитна агенция България“ ООД , ЕИК 202328446 сумата в размер на 750 лв. – сторени разноски в производствата по следната банкова сметка на ищеца с ..................................................
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3