Решение № 920 от 27.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Бургас, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100501669 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и е образувано по повод жалбата на длъжника „ЗЛАТЕН КЛАС“ ООД, ЕИК: 147141628, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Рудник, ул. „Пеньо Пенев“ № 19, представляван от управителя Десислава Петрова Генова, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Георги Кличанов против приетите разноски по изпълнението, вписани в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 22050 от 18.08.2025г. по изпълнително дело № 257/2025г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, с рег. № 802, с район на действие- БОС, възлищи в общ размер на 15477.68лв., от които такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 8977.68лв. и адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 6500 лв.

В жалбата се твърди, че на 29.07.2025г. длъжникът е получил препис от съдебното решение, постановено по в.т.д. № 81/2025г. по описа на БАС, с което е осъден да заплати на взискателя-ищец Е. Т. суми, като нито в него, нито в първоинстанционното дело не била посочена нейна банкова сметка. Излага, че на 12.08.2025г. е открил банкова сметка на взискателката, по която с две платежни нареждания е заплатил дължимите й по съдебното решение на БАС суми- главница в размер на 133595.59лв. и лихви в размер на 73484.70лв. за периода от 06.01.2021г. до 12.08.2025г. Твърди се, че плащането е извършено преди предявяване на изпълнителния лист по горепосоченото изпълнително дело, доколкото ПДИ е била връчена на длъжника на 20.08.2025г. По тези съображения, се сочи, че неправомерно длъжникът е задължен да заплати в полза на ЧСИ такса по т. 26 от ТТРЗЧИ, както и разноските за адвокатският хонорар, платен от взискателката по изпълнителното дело с мотив, че плащането е извършено преди предявяване на изпълнителния лист, т.е.

1 преди връчване на ПДИ. Възразява се, че по изпълнителното дело не са извършени съществени изпълнителни действия с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, отчитайки реално извършената по делото работа на адвоката на взискателката, като се сочи, че длъжникът е получил бланкетен отказ за това от съдебния изпълнител. Позовава се на цитира в жалбата съдебна практика, в която се прави разграничение на разноските за адвокатско хонорар за образуване на изпълнителното производсвто и за процесуално представителство по него. Иска се отмяна на действията на съдебния изпълнител по възлагане в тежест на длъжника на вписаните в ПДИ такси и разноски, респ. намаляването им съобразно извършените по изпълнителното дело действия и извършеното до момента на плащането. Представят се писмени доказателства.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. първо от ГПК взискателят Е. Т. Т., чрез пълномощника си адв. Стоян Евтимов е депозирала писмено становище по жалбата, в което е изложила доводи за нейната неоснователниост, позовавайки се на разпоредбата на чл. 79, ал. 1, изр. второ от ГПК, доколкото длъжникът е платил след образуване на изпълнителното дело. Сочи, че разноските за адвокатското възнаграждение са съответни на минималния за материалния интерес на вземанията по изпълнителния лист съгласно НМРАВ, поради което счита, че не е налице прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

На основание чл. 436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Наско Георгиев е представил становище за неоснователност на жалбата като излага съображения, че в случая адвокатското възнаграждението в определено в съотсветсие с НМРАВ, а таксата следва да се начислява върху материалния интерес по изпълнителния лист. В подкрепа на становището си цитира съдебна практика. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал. 1 от ГПК от длъжника, който е легитимирано да обжалва лице срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което е допустима / ТР от 10.07.2017 г. по т.д. № 3 / 2015 г. на ОСГТК на ВКС /.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, доводите в жалбата и становището на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

Изпълнително дело № 257/2025г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, с рег. № 802, с район на действие- БОС е образувано въз основа на писмена молба на взискателя Е. Т. Т. от 06.08.2025г. съгласно представен изпълнителен лист от 04.08.2025г., издаден по в.гр.д. 81/2025г. по описа на АС- Бургас срещу длъжника „ЗЛАТЕН КЛАС“ ООД за сумата от 133595.59 лв.-главница, ведно със законната лихва от 06.01.2021г. до окончателно й изплащане.

От данните по изп. дело се установява, че поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на длъжника на 20.08.2025г., като в същата е посочено, че задължението е към 28.05.2011г. е в размер на сумата от 133595.59 лв.-главница, 72 974.48лв.- лихви, 57 лв.- разноски и 336 лв.- разноски по изпълнителното дело, в т.ч. и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 8977.68 лв. с ДДС в полза на ЧСИ и адвокатско възнаграждение в размер на 6500 лв.

По делото са били наложени запори върху вземания на длъжника по 2 банковите му сметки.

На 19.08.2025г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника с приложени платежни нареждания, че на 12.08.2025г. е заплатил по банкова сметка на взискателката сумата от общо 207 080.29лв., включваща главница от 133 595.59 лв. и законна лихва начислена от 06.01.2021г. до 12.08.2025г. в размер на 73484.70лв., с искане за вдигане на наложените запори и за даване на информация за остатъка от дълга.

С молба от 20.08.2025г. взискателката, чрез адвокатския си представител е депозирала писмена молба до съдебният изпълнител, в която е признала извършеното доброволно плащане на сумата за главница и лихви по изпълнителния лист, като е поискала частичната отмяна на наложените запори да бъда съобразена с размера на на останалите дължими по изпълнителното дело суми.

Съобразявайки извършените плащания съдебният изпълнител е изпратил уведомления до съответните трети лица- банки с уточнения, че наложените запори следва да останат за остатъка на дълга в размер на сумата от 15936.33 лв., от която 6965лв.- адвокатски хонорар и разноски и 8971.32 лв.- такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят-длъжник оспорва законосъобразността на действията на ЧСИ по начислената му такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и възложените му за заплащане разноски за адвокатско възнаграждение на взискателката по изпълнителното дело в размер на 6500 лв.

На първо място, що се касае до таксата по чл. 26, ал.1 от ТТРЗЧСИ:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Непротиворечива е съдебната практика, че съгласно общото правило на чл. 79, ал.1 от ГПК дори и при доброволно изпълнение, какъвто е процесния случай, извършено след образуване на изпълнителното производство, длъжникът дължи заплащане на пропорционална такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ.

Тъй като таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ представлява т.нар. „такса за успех“, която се явява възнаграждение за крайния резултат – удовлетворяване на парично притезание, удостоверено с изпълнителния лист, същата се д ъ л ж и на съдебния изпълнител за това, че е налице събрана определена парична сума след завеждане на изпълнителното дело. В случая, за дължимостта й няма значение дали задължението е платено директно на длъжника, а не чрез способ за принудително изпълнение, щом задължението по изпълнителния лист е удовлетворено след образуване на изпълнителното дело. Ето защо длъжникът дължи пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху размера на целия погасен дълг по изпълнителният лист, включващ главница и лихви, без таксите и разноските по самото изпълнително дело. Това следва от забележка по т. 4 към чл. 26 ТТР към ЗЧСИ, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, платими от взискателя и направените от него разноски за адвокат, които са разноски за изпълнителното производство и съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. Поради изложеното, неоснователни са възраженията в жалбата за дължимост на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС, която в случая е определена правилно на базата на размера на платените главница и законна лихва, вписани в поканата за доброволно изпълнение.

На следващо място, що се касае до начислените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6500 лева :

3

Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство носи отговорност за разноските по изпълнението и тогава, когато е платил доброволно, но плащането е станало след образуване на изпълнителното производство, неоснователни са възраженията в жалбата за недължимост изобщо на разноските за претендираното адвокатско възнаграждение.

Що се касае обаче до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и при съобразяване на задължителното за съдилищата съгласно чл. 633 от ГПК решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, съдът намира, че същото се явява основателно, по следните съображения:

Видно от данните, молбата за образуване на изпълнителното дело с посочен един способ за принудително изпълнение е подадена лично от взискателката. Към нея е приложено пълномощно и договор за правна и защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 6500 лв. за процесуално представителство от адвоката на полза на взискателката по изпълнителното дело.

Посоченото адвокатско възнаграждение е размер, близък до визираният в нормата на чл. 10, т. 2 от НВАР, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от същата наредба. В случая извършените от адвокатският представител на взискателката действия по изпълнителното делото се свеждат единствено до подадена на 20.08.2025г. молба, съдържаща признание за доброволно платената от длъжника сума и становище във връзка с искането му за вдигане на наложените запори. В конкретния случай обаче следва да се съобрази не само материалния интерес на вземането, но преди всичко обстоятелството, че в изпълнителното дело не са извършвани принудителни действия, а са наложени само обезпечителни мерки, същото е с изключително ниска фактическа и правна сложност, доколкото и плащането на сумите по изпълнителния лист е извършено още в срока за доброволно изпълнение, а извършените от адвоката процесуални действия се изразяват в подаване на горепосочената молба от 20.08.2025г. Затова съдът счита, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер от 6500 лв. е прекомерно по смисъла н а чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на взискателката в хода на изпълнителното производство.

По изложените съображения адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от 6500 лв. до сумата от 300 лв. Това налага отмяната на постановлението за разноските в тази част за сумата над 300 лв. до 6500 лв., а в останалата част, вкл. и по отношение на жалбата досежно таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я постановлението за разноските, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 22050 от 18.08.2025г. по изпълнително дело № 257/2025г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, с рег. № 802, с район на действие- БОС, в частта досежно възложените в тежест на длъжника „ЗЛАТЕН КЛАС“ ООД, ЕИК:

4

147141628 разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателката В. Т. Т. над сумата от 300 лв. до сумата от 6500 лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: