Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3456 от 23.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46487/2025
Вид
Решение № 3456
Подписан
23.02.2026
Състав
ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3456 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110146487 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл.

153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. В. Б. за заплащане на следните суми: сумата 2553,50 лева (1305,58 евро), представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

***, аб. № *** за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 480,92 лева (245,89 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 04.07.2025 г., сумата 70,92 лева (36,26 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 16.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 18,29 лева (9,35 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 04.07.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.07.2025 г. по ч. гр. д. № 306/2025 г. по описа на Районен съд Девин. След постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени 1 в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – В. В. Б., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва да е собственик или носител на вещно право на ползване за процесния имот. Оспорва да е страна по облигационно правоотношение с ищеца и да е потребител на ТЕ.

Позовава се на решение на СЕС и на решения на ВАС, с довод че суми за сградна инсталация, изчислени въз основа на Методиката, не се дължат.

Оспорва исковете за лихви, като счита, че не е поставен в забава поради липса на отправена покана. Счита, че сумата за дялово разпределение не се дължи на ищеца, който предявява чужди права пред съд. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ***, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150 и чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото Договор за продажба на жилищен имот от 03.09.1981 г. (л. 12-13 от делото), неоспорен от страните, се установява, че В.Г.Д. и С.Х.Д. са придобили процесния имот, находящ се на адрес: ***. Договорът касае обект с аб. № ***. От приетото по делото Удостоверение за наследници (л. 14 от делото) се установява,че В.Г.Д. е починал на 30.03.2002 г., като е оставил за наследници по закон С.Х.Д. (съпруга) и В. В. Б. (дъщеря). От приетото по делото Удостоверение за наследници (л. 15 от делото) се установява,че С.Х.Д. е починала на 16.02.2011 г., като е оставила за наследник по закон В. В. Б.

(дъщеря) – ответника по делото, която е станала едноличен собственик на 2 процесния имот. Видно от заявление от 20.04.2018 г. (л. 18 от делото), подадено от ответника В. В. Б. до ищеца, последната е посочила, че е наследник на С.Х.Д., като моли да й бъде предоставена информация за дължима сума по фактура относно процесния имот и абонатен номер.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:

ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването от 2020 г.

В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период. По делото няма нито твърдения, нито данни преди или по време на процесния период ответникът да се е разпоредил с притежавания от него недвижимия имот, нито да е учредил вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, като обективно и компетентно дадено, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е 3 извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период. Видно от заключението на вещото лице е начисляваната ТЕ при спазване на нормативната уредба, действала в процесния период.

Неоснователно е възражението на ответника, че сумите не се дължат, тъй като с Решение на СЕС от 23.10.2025г., постановено по дело C 760/23 е прието, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, ч е допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.

Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/2009г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при 4 регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата – чл. 153, ал.