Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 201 от 29.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 167/2023
Вид
Решение № 201
Подписан
29.05.2023
В сила
05.02.2025
Състав
Илиана Георгиева Димитрова Васева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.2,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б,ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Пазарджик, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20235200100167 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.2б, ал.1от ЗОДОВ, от ищцата Й. В. С., ЕГН ********** против Районен съд - Пловдив. Обстоятелствата, на които се основа искът са за прекомерна продължителност на гражданско дело, по което ищцата била страна, приключило под № 1293/2013 г. на Пловдивския районен съд. След окончателното му приключване с решение на ВКС, ищцата подала заявление за констатиране нарушаване на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но министърът на правосъдието приел, че такова нарушение няма.

Позовава се на прекомерна продължителност на гражданското дело, а именно 8 години, 3 месеца и 12 дни. Претендира се обезщетение в размер на 30 000лв. след увеличението направено пред първоначално сезирания РС-Пазарджик.

Районен съд-Пазарджик е връчил препис от исковата молба на ответника. В законния срок е постъпил отговор на исковата молба. В този отговор се правят възражения, вкл. първоначално за недопустимост на иска, но в последствие са събрани доказателства въз основа на които искът следва да се приеме за допустим. Подадено е било заявление за определяне на обезщетение по административен реда, извършена е проверка от ИВСС и едва след изчерпване на процедурата по Глава трета „а“ от ЗСВ ищцата е предявила пред съда иска за обезщетение за вреди от нарушаване на правото и на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.Доказателствата са на /л. 14-32 от делото/.

По същество ответникът оспорва твърдението за продължителност на производството в посочения от ищеца период, както и за липса на „процесуална активност на РС-Пловдив повече от 5 години“. Ответникът се позовава на фактическа и правна сложност на спора на делото, по което били предявени пет отделни облигационни иска срещу трима различни 1 ответници. Позовава се на отводи на магистрати от съдебния район на ОС-Пазарджик, преди образуването на делото от РС-Пловдив, като периодът, през който са правени отводите за разглеждане от РС-Пловдив не следвало да има отношение към преценката за продължителността на производството съда – ответник. Излагат се взаимно конкретни фактически твърдения свързани с конкретни дати и периоди, в които са извършвани определени процесуални действия от РС-Пловдив. В отговора си ответникът прави признание, че от момента на постановяване на първоинстанционното решение на 08.07.2014г. до произнасяне на въззивната инстанция по същество с решение, с което е потвърден актът на районния съд - 12.07.2019 г. действително са изтекли около 5 години, но счита, че този период е без никакво значение, тъй като администрирането на въззивни жалби, частна жалба и други не представлявало действия, които са относими към въпроса за гледане на делото в разумен срок. Освен това, не можело да се приеме, че в този период не били извършени никакви процесуални действия от страна на районния съд, доколкото били администрирани между страните различни техни искания.

След като обсъди събраните доказателства и прецени доказаността на фактическите твърдения и основателността на правните доводи на двете страни, съдът приема следното:

Ищцата Й. В. С. е била ищца по гражданско дело № 1312/2012 г., заведено първоначално пред Пазарджишкия районен съд, но след отводи на всички работещи в него съдии, както и на тези от останалите съдилища от същата степен в района на Пазарджишкия окръжен съд е изпратено за разглеждане на Районен съд - Пловдив с определение от 13.06.2012 г. на Пловдивския апелативен съд.

Гр. д. № 12931/2013 г., по който номер ищцата твърди, че е приключило производството е образувано едва на 02.08.2013 г., като от приложените актове в папка с арх. № 5/2021 г. може да се направи извод, че преди това производството е водено под други номера и два пъти е било прекратявано с погрешна преценка, че не е подсъдно на районния съд като първа инстанция. Първия път определението е било отменено от окръжния съд, с указания най-напред за отстраняване на всички нередовности на исковата молба, а след това - за преценка цената на исковете, а вторият път - от АС-Пловдив, по повод повдигнат спор за подсъдност. Така се е стигнало до забавяне на производството за период от 1 година, 1 месец и половина, поради неправилно приложение на процесуалните правила за определяне родовата подсъдност на делото от страна на съдиите-докладчици от РС-Пловдив.

След разрешаване на спора да подсъдност и образуване на гр. д. № 12931/2013 г., администрирането на исковата молба, насрочването на делото и извършването на всички процесуални действия по него са ставали своевременно. Не се констатира забавяне при неговото разглеждане в открито съдебно заседание, нито при постановяване на съдебното решение, което е станало в 1-месечения срок: на 08.07.2014 г., при проведено последно съдебно заседание на 30.06.2014 г. В последна сметка от разрешаване на спора за подсъдност до приключване на първоинстанционното производство е изминал срок от около 11 месеца, който е разумен, с оглед фактическата и правна сложност на делото, които могат да бъдат преценени от запазените в архив искова молба и мотивите на самото съдебно 2 решение, като не особено високи. На този фон обаче, общата продължителност на производството пред Пловдивския районен съд от 2 години, при неоснователното прекратяване на два пъти все, пак съставлява нарушение на правото на страните да получат разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Реално продължителността на това производство се увеличила повече от двукратно именно поради неоснователното му прекратяване и изпращане по подсъдност на друг съд два поредни пъти.

Производството по делото обаче не е приключило с постановяване на първоинстанционното решение на 08.07.2014 г., а едва на 06.11.2020 г., когато с окончателно решение на ВКС то е било прекратено изцяло, поради недопустимост на всички предявени искове.

Какви действия са били извършвани в този дълъг период от 6 години и четири месеца и следва ли да отговаря Пловдивския районен съд за тази продължителност на производството на осн. чл.2б от ЗОДОВ?

Тъй като не запазено цялото дело в архив, а само папка с отделни книжа и съдебни актове, изводите си съдът направи въз основа на тези съдържащи се в изпратената от Районен съд – Пловдив папка арх. № 5, представените допълнително от ответника със становище от 18.04.2023 г., както и след подробен анализ на отразеното хронологично постъпления на книжа от страните и постановяване на актове от съда в представената с отговора на исковата молба на хартиен носител „справка от деловодната програма“САС“ за движение на гр. д. № 12931/2013 г.“

От тази справка се вижда, че след постановяване на решението са постъпили въззивни жалби, както от ищцата Й. В. С., така и от ответниците Г., които първоначално са били своевременно администрирани. Заведената като въззивна жалба от ищцата с вх. № 35092 от 30.07.2014 г., която е била наречена „въззивна искова молба“ е била оставено без движение с разпореждане от 31.07.2014 г.,от което става ясно, че въщнот е съдържала искания за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на решението, които са се нуждаели от уточнения. След уточненията, първоинстационният съд правилно е преценил, че дължи произнасяне най-напред по исканията, които са от неговата компетентност, но ги е оставил без разглеждане с определение от 29.09.2014 г., което е било обжалвано с частна жалба, която е изпратена за разглеждане на горната инстанция с писмо № 18909/10.12.2014 г. Със същото писмо са изпратени и въззивните жалби на двете страни срещу самото решение на първоинстанционния съд, като изрично са изброени като изпратени книжа, видно от справката в САС относно посоченото писмо, придружаващо изпратеното за обжалване дело. /на л.20 от делото/. До тук районния съд не е допуснал процесуални пропуски и не е забавил неоснователно изпращането на делото за разглеждане на въззивните жалби.

Делото се е върнало в РС-Пловдив на 08.07.2015 г., като от запазените в архивната папка актове е видно, че от ВКС че с определение от 01.07.2015 г. е приключил инстанционния контрол на определението, с което са оставени без разглеждане исканията на ищцата за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на решението.Липсват 3 актове на въззивния и на касационния съд, от които да е видно, че до този момент не е бил упражнен контрол по повод жалбата на ответниците Г. срещу самото първоинстанционно решение по делото.

Тази жалба е била разгледана от Пловдивския окръжен съд и първоинстанционното решение е потвърдено от въззивната инстанция едва на 12.07.2019 г., когато е постановено решение № 933 от същата дата.

Какви са причините за този безспорно неразумен срок, който е изминал от постановяване на съдебното решение до произнасянето на въззивния съд, респективно – до окончателното приключване на делото на 06.11.2020 г. ?

От справката от деловодната програма става ясно, че делото е било архивирано, макар видно от самото решение, което все още се съхранява да не е отбелязана дата на влизане в сила. Няма данни да са извършвани някакви процесуални действия от връщането му на 08.07.2015 г. /когато, както стана ясно е било приключило производството по исканията за поправка на фактическа грешка и за допълване на решението, но самото то не е било стабилизирано, доколкото е било обжалвано в срок след неговото постановяване,а все още не е имало произнасяне на горната инстанция по този повод/ до 02.08.2018 г., когато пълномощникът на ищцата е поискал издаване на изпълнителен лист. Съдът е разпоредил да се издаде, посочвайки, че решението било влязло в сила на 16.09.2015 г. и изпълнителни лист за присъдените с него разноски е бил издаден.

С молба от 04.01.2013 г. обаче ищцата върнала изпълнителния лист, твърдейки, че след получаването му установила, че има подадена въззивна жалба, по която няма произнасяне.С разпореждане от 07.01.2018 г. съдът е разпоредил „да се посочи вх. № и дата на цитираната въззивна жалба тк при служебната проверка между кориците на делото и деловодната система така не бе открита“. Регистрирана е депозирана молба на 22.01.2019 г., която не е представена като доказателство по делото и не е ясно какво е било съдържанието й, но видно от разпореждането на съда от следващия ден, делото е било изпратено на Пловидивския окръжен съд „с оглед евентуално произнасяне по въззивна жалба вх.№ 35719/2014 г. Именно тя е разгледана със споменатото решение от 16.09.2015 г., като преди това делото е било върнато на първоинстанционния съд, поради пропуска да се произнесе преди това по искане по чл.248 ГПК да изменение на решението в частта за разноските.От връщането на 14.03.2019 г. до новото изпращане за разглеждане на въззивната жалба на 03.05.2018 г. е изминал период от 1 месец и половина, което забавяне се дължи на пропуска на първоинстанционния съд за изпълни правомощията си да се произнесе по реда на чл.248 от ГПК преди изпращане на делото на въззивната инстанция по обжалването на решението.

В последвалите фази от развитие на процеса за проверка на решението пред въззивната и касационната инстанция реално първоинстанционния съд по никакъв начин не може да влияе на срока, в който делото ще бъде разгледано и решено.Става сума за периода от 03.05.2019 г. до 06.11.2020 г., когато процесът приключва с окончателното решение на ВКС.

4

Районният съд e администрирал въззивната жалба на ответниците Г. още след нейното постъпване и я e изпратил на въззивния съд още на 10.12.2014 г./видно от възпроизведеното в „САС“ съдържание на писмото, с което се изпраща делото за обжалване/. Горните инстанции обаче за осъществили само контрола за законосъобразност на определението за оставяне без разглеждане на исканията за поправка на очевидна фактическа грешка и допълването му и след като са го потвърдили са върнали делото на първоинстанционния съд.