Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 06.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело за възобновяване 172/2022
Вид
Решение № 95
Подписан
06.06.2022
В сила
06.06.2022
Състав
Васил Стоянов Гатов, Деница Цанкова Стойнова, Милена Бориславова Рангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Румен Б. Попов като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за възобновяване № 20225000600172 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.

С Присъда № 260007/03.02.2021г. по нохд № 30/20г. състав на Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимият Р. И. П. за виновен по чл.206, ал.3, вр. ал.1, в. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ НК и го осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.

Съдът се разпоредил с разноските.

Първоинстанционната присъда била обжалвана и с Решение № 5/13.01.2022г. по внохд № 258/21г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд била изменена, като П. бил оправдан за разликата на предмета на престъплението над 1500,15 лв. до 6500лв. и наказанието му било намалено от три години и шест месеца лишаване от свобода на една година лишаване от свобода. В останалата част присъдата била потвърдена.

Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване, 1 присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.

Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане на осъдения П. и от защитника му адв. Л. за възобновяване на наказателното дело.

Изхождайки от съдържанието на саморъчно изготвеното от осъдения искане става ясно, че се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Иска се възобновяване на делото, признаване на осъдения за невиновен и оправдаването му по повдигнатото му обвинение.

В искането на адв. Н.Л. се навеждат се доводи за противоречия в мотивите към присъдата, както и за неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност, като се акцентира върху конкретно допуснати процесуални нарушения. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на постановените актове и признаване на осъдения за невиновен.

В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага искането да бъде уважено, делото възобновено и решението на въззивната инстанция да бъде отменено поради липса на мотиви.

Защитата поддържа искането си по изложените в него съображения.

Сочи, че присъдата е постановена на базата на предположения, а във въззивното решение и не е посочено по кой текст осъденият е признат за виновен.

Подсъдимият иска да бъде оправдан.

Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:

Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо.

Неоснователно е оплакването на защитата, обвързано с нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.1, т.2 НПК и насочено към непосочване във въззивното решение по кой текст осъденият е признат за виновен. На стр.1 /следвайки номерацията на решението/ в първи абзац въззивната инстанция е посочила коректно, че жалбоподателят е признат за виновен и осъден по чл.206, ал.3, вр. ал.1, в. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ НК, с което процесуалните изисквания за посочване на правната квалификация са спазени.

Останалите възражения на защитата са насочени към оценъчната 2 дейност по проверката на доказателствените източници от решаващите инстанции, но касаят в същността си съставомерността на деянието и са относими към касационното основание, попадащо в обхвата на чл.348, ал.1, т.1 НПК и имащо за цел проверка за съответствието на атакувания съдебен акт с приложимия материалния закон.

В този смисъл са изложените съображения, че фактическите обстоятелства за авторството на деянието, първоинстанционният съд е направил при едностранчива оценка на част от доказателствата, като неправилно е интерпретирал показанията на свидетелите. С тези съображения по същество се релевира оплакване за осъждането му по обвинение, което не е доказано съобразно изискването по чл. 303 НПК.

Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл.

348, ал. 1, т. 2 НПК не намират опора в делото. Настоящата инстанция счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до цялостна отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното решение, с което същият е потвърден. Производството и в двете инстанции е преминало при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на защита на касатора е било гарантирано в пълен обем. Както първата, така и въззивната инстанция са извършили обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и дефект при формиране на вътрешното им убеждение не се констатира. Всички доказателства са били подложени на внимателна проверка. Обсъдени са всички доказателствата както поединично, така и в тяхната съвкупност, като решаващите съдилища макар и лаконично, са изложили достатъчно убедителни мотиви защо приемат за установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои доказателствени материали. Така мотивите, както на атакуваната присъда, така и на въззивното решение удовлетворяват критериите, заложени в разпоредбите на чл.305 и чл.339 НПК.

Тук е мястото да се отбележи, че проверка на формиране на вътрешното убеждение на съда при спазване на формалните изисквания за това, намерили израз в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е недопустимо, защото касае контрол на обосноваността на съдебните актове, а тя е извън кръга на касационните основания за възобновяване на делата.

По възраженията в искането, с които се отправя упрек към инстанциите 3 за допуснати нарушения на материалния закон следва да се има предвид, че изводът на първата инстанция да приеме съставомерност в деятелността на П. по повдигнатото му обвинение не е произволен. Сочените от касатора доказателства не са интерпретирани едностранчиво и превратно, в каквато насока са възраженията му. Точно обратното, оценката им е продукт на задълбочен и логически издържан анализ, намерил израз в мотивите на атакуваната присъда и въззивното решение. Поради това възражението, че съдът неправилно е приложил материалния закон е неоснователно.

Искането в частта, касаеща явната несправедливост на наложеното наказание е основателно.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия П. въззивната инстанция правилно е отчела ниската стойност на предмета на престъплението и изминалия продължителен срок на производството и изводът, че наказанието следва да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК е правилен.

Вън от вниманието на първата инстанция при решаване на въпросите по чл.301, ал.1, т.3 НПК са останали трудовата ангажираност на касатора в страната ни и в чужбина и добросъвестното му процесуално поведение в двете инстанции, които няма как да не бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства.

Тези обстоятелства допълнително минимизират обществената опасност на дееца, която наред с ниската такава и на самото деяние не ориентират към нужда от сериозна наказателна интервенция спрямо П. и водят до извод, че така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година се явява явно несправедливо и следва да бъде намалено на пет месеца лишаване от свобода. С така коригирания размер, целите на наказанието ще бъдат удовлетворени в максимална степен и ще бъдат покрити критериите по чл.35, ал.3 НК.

Това налага възобновяване на производството по делото и изменение на въззивното решение и първоинистанционната присъда, като наказанието на осъдения Р.П. бъде намалено от една година лишаване от свобода на пет месеца лишаване от свобода.

В останалата си част решението, с което е потвърдена присъдата е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в законна сила.

4

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК, Апелативният съд

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 258/21г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

ИЗМЕНЯ Решение № 5/13.01.2022г. по внохд № 258/21г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и Присъда № 260007/03.02.2021г. по нохд № 30/20г. на Пазарджишкия районен съд, като:

- НАМАЛЯВА наложеното на осъдения Р. И. П. наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/13.01.2022г. по внохд № 258/21г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд в останалата му част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5