Решение № 3491 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3491 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100512948 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 286625 от 27.11.2019 год., постановено по гр.дело № 18490/2019 г. на СРС, ІІ Г.О., 73 състав, са отхвърлени исковете на ЗАД „А.Б.“ АД, с ЕИК **** и адрес в гр.София, бул.“**** и съдебен адрес в гр.София, ул.“****, кантора 3, чрез адв.Т. Г. и адв.Г.М. за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК ***** и адрес в гр.София, ул.“**** да плати на ищеца следните суми: на основание чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 2453,32 лв., претендирана като неплатената част от обезщетение за претърпените на 09.04.2018 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. № СА **** СС, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка - полица № 17-0300/280/5000217, срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег. № СА **** РК, ведно със законната лихва от подаване исковата молба - 29.03.2019 г. до изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД 151,77 лв. - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 16.08.2018 - 29.03.2019 г. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.2, вр ал.3, вр. ал.8 ГПК ищеца ЗАД „А.Б.“ АД, с посочените индивидуализиращи 1 данни, да плати на ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с посочените ивдивидуализиращи данни, сумата от 100 лв., за направените по делото разноски. С решение № 20062992 от 20.10.2022 год. постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 18490/19 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73 състав е допусната на основание чл.247, ал.1 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решението по чл.235 ГПК от 27.11.2019 г., като диспозитивът, да се чете: „ Отхвърля исковете на ЗАД „А.Б.“ АД, с ЕИК **** и адрес в гр.София, бул.“**** и съдебен адрес в гр.София, ул.“****, кантора 3, чрез адв.Т. Г. и адв.Г.М. за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК ***** и адрес в гр.София, ул.“**** да плати на ищеца следните суми: на основание чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 2453,32 лв., претендирана като неплатената част от обезщетение за претърпените на 09.04.2018 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. № СА **** СС, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка - полица № 17-0300/280/5000217, срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег. № СА **** РК, ведно със законната лихва от подаване исковата молба - 29.03.2019 г. до изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД 153,96 лв. - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 16.08.2018 - 29.03.2019 г.. Осъжда на основание чл.78, ал.2, вр ал.3, вр. ал.8 ГПК ищеца ЗАД „А.Б.“ АД, с посочените индивидуализиращи данни, да плати на ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с посочените индивидуализиращи данни, сумата от 100 лв., за направените по делото разноски“.

Срещу решението на СРС, 73 състав е постъпила въззивна жалба от ЗАД „А.Б.“, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.Т. Г., с искане същото да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен така предявения осъдителен иск за заплащане на сумата от 153, 96 лв. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник ЗАД„ОЗК-З.“ АД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.И.К. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му в обжалваната от ищеца част е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно в тази обжалвана от ищеца част. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Безспорно установено е обстоятелството, че едва в хода на производството по делото пред първата съдебна инстанция, след получаване на препис от исковата молба ответника по делото е заплатил на 17.06.2019 год. на ищеца, дължимата от него на ищеца сума за главница за застрахователно обезщетение, в размер на сумата от 2452,32 лв. Това обстоятелство не е спорно между страните по делото. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че ответника е заплатил на ищеца претендираната от него сума за главница едва след подаване на исковата молба в съда, то на същия следва да бъде ангажирана отговорността за заплащане на дължима мораторна лихва за забава върху претендираната главница за периода преди подаване на исковата молба в съда, както и сторените по делото от страна на ищеца разноски. С оглед на което необоснован е извода на първоинстанционният съд за неоснователност на предявения осъдителен иск 3 с правно основание чл.86, ал.1 от ГПК.

Съобразно събраните по делото доказателства в процесния случай са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

При така изложените правни аргументи, предвид несъвпадането на приетите от двете съдебни инстанции изводи по съществото на спора, постановеното от СРС, 73 с-в решение, като неправилно следва да се отмени в обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, включително и в частта относно присъдените в полза на ответника разноски и вместо това следва да бъде постановено ново решение, с което да се уважи изцяло предявената от ищеца срещу ответника осъдителна искова претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 153, 96 лв., като основателна и доказана.

По разноските в производството:

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззивника- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите и направени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на сумата от 668,02 лв., от които 643,02 лв.- разноски за първата инстанция/ 148,09 лв.- заплатена държавна такса и 494,93 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС/ и 25 лв.- разноски за въззивното производство/ заплатена държавна такса за въззивно обжалване/.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 286625 от 27.11.2019 год., постановено по гр.дело № 18490/2019 г. на СРС, ІІ Г.О., 73 състав/ поправено с решение № 20062992 от 20.10.2022 год. постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 18490/19 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73 състав/, в частта с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от ЗАД „А.Б.“ АД, с ЕИК ****, с адрес в гр.София, бул.“**** и съдебен адрес в гр.София, ул.“****, кантора 3, чрез адв.Т. Г. и адв.Г.М. за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК *****, с адрес в гр.София, ул.“****, да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - 153,96 лв. - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 16.08.2018 - 29.03.2019 г., както и в частта, с която е осъден на основание чл.78, ал.2, вр ал.3, вр. ал.8 ГПК ищеца ЗАД „А.Б.“ АД, с посочените индивидуализиращи данни, да плати на ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с посочените индивидуализиращи данни, сумата от 100 лв., за направените по делото разноски, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на 4 управление: гр.София, бул.“****, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 153,96 лв./ сто петдесет и три лева, и 96 стотинки/- мораторна лихва за забава за заплащането на главницата от 2452 лв. за периода от 16.08.2018 г. до 29.03.2019 г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 668,02 лв. / шестстотин шестдесет и осем лева, и 02 стотинки/, представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5