Решение № 14 от 07.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,…………..

2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ

ДЕЧЕВ

СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при секретаря Б.Гешева и в присъствието на прокурора ………………. като изслуша докладваното от с-я Ангелов в.н.ч.х.д.№ 5 260 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 17.04.2018г., постановена по НЧХД № 4 132/17г. по описа на СРС, НО, 12 състав съдът е признал за невиновна и оправдал подс. П.М.К. по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1,т.3,т.4, вр. чл. 147, ал.1 от НК за това, че на 12.09.2016 г. в град София, в сградата на **СУ „******“, находящо на ул. „******/„**СУ“/, в качеството си на длъжностно лице /учител/, по повод изпълнение на службата си - по време на провеждане на работно съвещание на учителския колектив, публично разгласила позорни обстоятелства и приписала престъпление по отношение на В.К.Н. в качеството й на длъжностно лице - Директор на „**СУ“, по повод изпълнение на службата й, с думите: „Срещу Директора на **СОУ, г-жа В.Н., има заведени две досъдебни производства за финансови и документни злоупотреби и измами.“ и „На 05.08.2016 г. с разрешение на съда е извършено претърсване на кабинета на Директора.“

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител В.К.Н., който чрез повереника си адв. Т.Т. я обжалва изцяло. Във въззивната жалба и допълнението към нея повереникът изразява недоволство от постановената присъда, като я намира за постановена при съществено процесуално нарушение и неправилна. По отношение на първото основание твърди, че при провеждане на защитната пледоария съдията е напуснал съдебното заседание. На второ място оспорва приетата за установена от СРС фактическа обстановка, намирайки в тази част присъдата за необоснована. В подкрепа на тезата си прави анализ на писмените доказателства, свидетелските показания и обясненията на подсъдимата, представени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, намирайки че неправилно СРС е приел свидетелстването на Савова и Кирилова за обективно, дадените обяснения – за правдоподобни, а показанията на св. И.и св. П.– за кореспондиращи си, като за интересуващите делото факти намира за достоверни показанията на св. И.. Защитникът анализира и правните изводи на съда, обяснявайки изпълнителното деяние на престъплението „клевета“. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава от въззивния съд, в което подсъдимата бъде призната за виновна за осъщественото от нея престъпление „клевета“.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа въззивната си жалба, като отново излага доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Оспорва доказателствения анализ на СРС, намирайки го за едностранчив, както и правните изводи на съда, постановил оправдателна присъда. Намира, че са налице данни за престъпление, има съставомерност в случая и моли въззивният съд да установите извършването на това деяние, като наложи определеното от закона наказание.

Частният тъжител В.К.Н. не се явява във въззивното производство, редовно уведомена за него.

В съдебно заседание, упълномощеният защитник на подс. К.- Ш.– адв.

Х.оспорва основателността на въззивната жалба, като намира атакуваната присъда за обоснована и правилна както във фактическата, така и в правната й части. Прави искане за нейното отхвърляне, респ. за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Подс. К.-

Ш.хода на съдебните прения не изтъква собствени аргументи по съществото на делото, придържайки се към изразеното от защитника й.

В предоставената й последна дума моли въззивния съд да потвърдена оправдателната присъда на първата инстанция.

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

Въззивният съд служебно също не счете за необходимо да допусне събиране на доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

На първо място следва да бъде обсъден доводът на частния тъжител за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с нарушаване на принципа за непрекъснатост на съдебното заседание или поне така следва да бъде правно квалифицирано фактическото му твърдение, че „ по време на защитната пледоария на защитника адв. Х. съдебният състав/съдията без да обяви прекъсване на съдебното заседание стана, чекира се с картата на служебния вход- изход и напусна съдебната зала. След около десет минути се върна в залата и каза „защо мълчите, продължавайте“. Такова твърдение адв. Т. е отправил и в молба за поправка на протокол, която е оставена без уважение от съдебния състав на СРС, НО, 12 с-в с определение от 16.05.2018г.

Описаните от повереника действия на едноличния съдебен състав на СРС не установяват от данните по делото ( протоколът от проведеното на 17.04.2018г. съдебно заседание), но дори и отговарящи на действително случилото се, не биха довели до наличие на процесуално нарушение – не е в състояние да накърни правата на страните в производството, а с оглед твърдяната продължителност на отсъствието на съдията от съдебната зала – и на принципа за непрекъснатост на съдебното заседание. В този смисъл доводът на повереника за допуснато нарушение на процесуалните правила от СРС, НО, 12 с-в не се явява основателен.

Въззивният съд, при извършената служебна проверка по гарантиране упражняването на процесуалните права на страните, също не констатира допуснати от СРС, НО, 12 с-в нарушения по реда за осигуряване възможност за пълноценното реализиране на правата на обвинението, предаденото на съд лице и неговата защита. Ето защо следва да се обсъдят въпросите по съществото на делото, визирани в чл. 301, ал.1 от НПК.

Подсъдимата

П.М. К.- Ш.,с установена по делото самоличност, към м. 09.2016г. била учител **СУ „******“, находящо се в гр. София, ул. “ *******, а подс. В.К.Н. – директор на учебното заведение. С отлични характеристични данни.

На 12.09.2016 г. в учителската стая на горепосоченото училище било проведено съвещание на учителския колектив, на което присъствали подс. К.- Ш., както и свидетелите Н.И., Н.П.и Б.С.- също учители в заведението; частният тъжите Н. не била на съвещанието. По време на провеждането на срещата св. Н.И.прочела написана от нея декларация, наименувана „Декларация от учителите в **СУ „******“, относно сигнал срещу директора на **СУ“. В същата декларация се изразявало критично отношение към становища на П.Д., М.К., П. К.и Б.С., които били с насоченост срещу директорката на училището, като по този според св. И.се уронвал престижа на училището. Св. И.приканила присъстващите членове на учителския състав да се подпишат под декларацията. В отговор на прочетеното, още в началото на декларацията, подсъдимата К.- Ш.изразила остра реакция против съдържанието на декларацията и отразеното в нея, че изхожда от целия учителски колектив. Подсъдимата казала, че й е известно, че има заведени срещу Директора на **СУ - В.Н. две досъдебни производства. И че на 05.08.2016 г. е извършено претърсване на канцеларията и касата на училището.

Това изказване на подс. К.- Ш.дало повод на тъжителя Н. да депозира в СРС на 09.03.2017г. частната тъжба, въз основа на която се развива настоящото наказателно производство от частен характер.

Съгласно справка от СРП д.п. № 2553 МИП 15261/2016г. по описа на 01 РУ- СДВР, пр. пр. №23830/2016г. по описа на СРП, е образувано на 27.07.2016г., срещу неизвестен извършител, за това, че „през периода от 2013г. до 2016г„ в гр. София, в качеството си на длъжностно лице, противозаконно присвоил чужди пари, собственост на **СОУ „******“, връчени му в това й качество да ги управлява- престъпление по чл.201 НК“, като в същото се съдържат и данни за извършени на 05.07.2016г. действия по претърсване и изземване в помещения в сградата на **СОУ; според справката на разследващ полицай С.С.по същото

ДП на посочената дата са претърсени следните помещения в училището- стая №28, ползвана от касиера М.К., стая с надпис „Канцелария“ и с надпис №2, ползвана от домакина М.С.и компютърен кабинет 1 с №24.

Според постановление на СРП от

02.05.2017г е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15414/2016г. по описа на 01 РУ- СДВР, пр.пр.

№32076/2016г. по описа на СРП за престъпление по чл.308, ал.2, вр. ал.1 НК срещу неизвестен извършител, в което фигурира името на директор Н., както и на помощник директор Симова.

С постановление от 25.04.2017г. на прокурор при

СГП е отменено постановление на СРП от 20.03.2017г„ с което е отказано образувано на наказателно производство по пр.пр.№32012/2016г. по жалба на В.Н. в качеството й на

Директор на **СУ.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след правилен и съответен на правилата на формалната логика и действителното им съдържание анализ на събраните по делото източници на доказателства – гласните доказателствени средства, включващи обясненията на подсъдимата К.- Ш., показанията на разпитаните свидетели Н.И., Н.П., М.К., Б.С.и писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК.

Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд внимателно и задълбочено е анализирал доказателствената съвкупност, за да приеме по делото така установената фактическа обстановка и настоящата инстанция споделя напълно изводите от фактическо естество за установените по делото обстоятелства, а наведеният във въззиваната жалба довод за необоснованост на присъдата прие за неоснователен. Констатираните противоречия ( както от състава на СРС, така и от този на СГС) касаят преимуществено факти от душевния мир ( намерения, цел, мотивация на поведението) на участващите в съвещанието и се съдържат гласните източници на интересуваща делото информация, които условно ( с оглед насочеността на съдържащата се в тях информация) условно могат да бъдат разделени на две групи – първата, състояща се от обясненията на подс. К.– Ш.и показанията на свидетелите М.К. и Б.С., а втората група – от показанията на свидетелите Н.И.и Н.П., като качествената характеристика на всеки един от носителите на информация не води до извод за безпристрастност и незаинтересуваност от изхода на делото, напротив ясно личи насочеността им към защитната или обвинителната тези; този факт, както и обстоятелството, че при проведената среща на учителския колектив на инкриминираната по делото дата не е воден протокол и/или аудио/видео запис, т.е. липсва обективна находка за конкретните волеизявления на участниците и най – вече обстановката при провеждането на срещата, води до извод, че единствено съвпадащите в двете версии за случилото се факти могат да бъдат приети за несъмнено установени по делото. Именно базирайки се на този комплексен подход при оценка достоверността на гласните доказателствени средства, СРС законосъобразно е извел поредността на действията на св. И., последвана от реакцията на подс. К.- Ш.и в частност насочеността на отправените от нея думи към частния тъжител. В тази насока СРС дословно е цитирал заявеното от свидетелите М.К., Н.И.,

Н.П., Б.С.и дадените обяснения на подс. К.– Ш., като интерпретацията на информацията за попадащите в предмета на доказване обстоятелства е съобразно действителния смисъл на техните носители, поради което СГС напълно я споделя и не намира за необходимо да я преповтаря. Извън мотивите / подбудите за активното поведение на участниците (несъмнено е установено съществуващото в учителския колектив на **СУ „******“ междуличностно напрежение между членовете на преподавателския състав), за обективно настъпилите на срещата от 12.09.2016 г. обстоятелства гласните доказателствени средства са сравнително еднопосочни и всеки от участниците разказва ( интерпретирайки от личната си гледна точка ) случилото се по хронологично и смислово подобен начин, като при разказа им следва да бъде отчетена и заинтересуваността им. Писмените доказателства имат спомагателно значение относно механизма на случилото се, като установят еднопосочно необремененото съдебно минало на подсъдимата и отличните й характеристични данни, както и поводът ( подготвената декларация от учителите в **СУ) за проведената среща, респ. за реакцията на подсъдимата.

Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13f8d99e-f656-43be-a2e6-165ea46879b0