Определение № 677 от 21.12.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 677 гр. София, 16.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902342 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. Т. от гр. София, чрез адвокат К. К. от Софийската адвокатска колегия, против решение № 751 от 25.05.2022 г., пост. по гр.д.№ 710/2022 г. на Софийския апелативен съд, г.о., 1 състав, с което е потвърдено решение № 266360 от 3.11.2021 г. по гр.д. № 13075/2020г на Софийски градски съд, І г. о., 12 състав. С първоинстанционното решение по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, съдът е признал за установено, че в полза на ищеца Х. Г. Х. съществува вземане към жалбоподателката в размер на 32 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.19 г., произтичащо от запис на заповед от 29.03.18 г., за което Софийският районен съд, 75 състав е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.№ 37153/19 г.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила и явно несправедливо. Твърди се, че по делото не е изготвен доклад по реда на чл. 146 от ГПК, с който съдът да определи кои обстоятелства се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест, като с определението за насрочване на делото от 20.01.2021 г. са дадени абстрактни указания за уточняване на доказателствените искания без конкретно посочване кои от тях са неясни. Посочено е, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е приел подадения от касаторката отговор на исковата молба, призовал е страните и е провел първото и единствено заседание по делото, без по него да е представено пълномощно за нейното процесуално представителство. Касаторката счита, че макар това да се дължи на неин пропуск, съдът е следвало служебно да следи за упълномощаването. Поддържа се, че не е налице валидно проведено първоинстанционно производство, доколкото по делото не е изготвен доклад, съдът не е разпределил доказателствена тежест и не е налице редовно упълномощаване на процесуалния представител на ответницата. Оспорено е становището на 1 въззивния съд, че направените пред него доказателствени искания са преклудирани, с довода, че те са заявени още с отговора на исковата молба, но тъй като „практически по делото не е имало редовна първа инстанция, първото въззивно заседание е първо редовно заседание по делото“. Според касатора е неправилно и становището на въззивния съд за преклудиране на възражението за нищожност на записа на заповед, като се твърди, че такова е своевременно направено с отговора на исковата молба и последователно поддържано в първоинстанционното и въззивното производство. Твърди се, че въззивното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, по смисъла на чл. 281, ал. 3, предложение второ от ГПК, както и че същото е „явно несправедливо“, по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, са формулирани следните въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно :

„1. Когато в първоинстанционното производство неправилно е бил даден ход на делото и същото е обявено за решаване, кое заседание по делото се явява първо по смисъла на ГПК - незаконосъобразното, проведено пред първата инстанция или първото редовно такова пред въззивния съд?;

2. В случай, че първоинстанционния съд е констатирал или е бил уведомен за пълна липса на представителна власт следва ли същия да даде ход на делото или следва да го остави без движение до отстраняване на нередовността?;

3. Когато не е изготвен доклад, а такъв се изготвя за пръв път едва във въззивното производство, и едва тогава се разпределя доказателствената тежест, могат ли страните да твърдят и искат нови доказателства, свързани с разпределената им доказателствена тежест?“.

Формулирано е искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивния съд, с указания за правилното приложение на процесуалните закони, алтернативно, за постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответникът по касация Х. Г. Х. оспорва касационната жалба. В отговора по чл. 287 от ГПК, подаден чрез пълномощника му адв. И. Й., от ПзАК, се твърди, че обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК, а оттамне е и „явно несправедливо” по определението на жалбоподателката, тъй като не е налице порок, установим пряко и единствено от него, без анализ на действително осъществените от съда и страните процесуални действия и без съобразяване на събраните доказателства и тяхното съдържание, нито е постановено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или в противоречие с императивна такава, както и в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила. Посочено е, че въпросите, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, не обосновават допускането на касационен контрол на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като не са налице 2 предвидените в тази норма две кумулативни предпоставки. Наведен е довод, че тъй като формулираните от касаторката въпроси са предпоставени от преценката на конкретните данни по делото, техният отговор не е значим нито за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото.

Направено е искане обжалваното решение да не бъде допускано до касационно обжалване, както и за присъждане на разноските, направени от ответника по касация по водене на делото пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

Софийският градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 и чл. 417, т. 10 от ГПК, предявен от Х. Г. Х. – поемател по запис на заповед, издаден на 29.03.2018 г. в негова полза от К. Д. Т., за установяване на вземането по него в размер на 32 000 лв., въз основа на който по гр.д.№ 37153/2019 г. Софийският районен съд е издал заповед за изпълнение от 23.08.2019 г., която е била своевременно оспорена от издателя на ефекта. С отговора на исковата молба, подаден чрез адв. К., ответницата е оспорила иска, и е направила възражение, че записът на заповед не е породил действие, тъй като е издаден с обезпечителна функция спрямо каузално правоотношение между същите страни, „което е приключило изцяло“, но без да посочи конкретните белези на това правоотношение. Инвокирано е и общо възражение за нищожност на записа на заповед, „по смисъла на чл. 26 и следв. от ЗЗД“, без да са изложени конкретни фактически обстоятелства, които могат да бъдат субсумирани под някоя от уредените в закона хипотези, както и такова по чл. 456, ал. 1 от ТЗ, за липсата на „някои от задължителните реквизити по чл. 555 от ТЗ“. Във връзка с тези възражения са формулирани доказателствени искания за допускане на един свидетел, „който да установи какви са каузалните отношения между ищеца и ответницата, довели до издаване на записа на заповед и как са приключили те“, както и на ответницата да бъде дадена възможност, най-късно в първото по делото заседание да представи писмени доказателства за установяване на каузалното правоотношение. С определение от 20.01.2021 г. първоинстанционният съд указал на ответницата в едномесечен срок да конкретизира доказателствените си искания за събиране на гласни и писмени доказателства, за което тя е била уведомена чрез адв. К. на 10.02.2021 г. С молба, докладвана в о.с.з. по делото на 7.10.2021 г. същият адвокат, като пълномощник на Т., е направил искане да не се дава ход на делото, поради негова ангажираност по друго делото, както и да ù бъде дадена възможност да представи писмено пълномощно на адв. К. за потвърждаване на представителната му власт и на извършените от него процесуални действия, както и да поиска по реда на чл. 192 от ГПК от трети неучастващи в производството по делото лица, представяне на писмени доказателства за установяване на каузалното правоотношение. Молбата е била оставена без уважение по съображения, че през значителния период между датата на насрочване на делото и тази на заседанието, в което е 3 била докладвана, ищцата не е предприела никакви действия за организиране на защитата си по делото.

В подадената до Софийския апелативен съд, чрез адв. К. въззивна жалба, са инвокирани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, а именно, че самите указания дадени от него за конкретизиране на доказателствените искания не са конкретни, както и че на жалбоподателката не е била дадена възможност да представи писмено пълномощно на упълномощения от нея адвокат. Подновено е искането за събиране на доказателства за установяване на каузалното правоотношение, с обезпечителна функция по отношение на което се твърди, че е бил издаден процесният запис на заповед – допускане разпит на един свидетел и събиране на писмени доказателства по реда на чл. 192 от ГПК.

В определението си за насрочване на делото, във връзка с изложеното във въззивната жалба оплакване за неизготвен доклад, с позоваване на практиката на Върховния касационен съд, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 60212/2021 г. по гр.д. № 1892/2020 г. на IV г.о., въззивният съд не е дал указания за разпределение на доказателствената тежест по направеното с отговора на исковата молба възражение на ответницата за наличие на каузално правоотношение между страните, което записът на заповед обезпечава, по съображения, че то е общо и не подлежи на изследване, поради което не е станало предмет на делото. Със същите мотиви, в определението си от о.с.з. на 12.05.2022 г., съдът е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателката, направени с въззивната жалба, включително и на релативното такова, основано на общо заявеното каузално правоотношение.

За да потвърди обжалваното пред го първоинстанционно решение, в решението си от 25.05.2022 г. въззивният съд е изложил съображения, че процесният запис на заповед, въз основа на който е издадена оспорената заповед за изпълнение, е съставен в предписаната от закона форма и съдържа всички съществени реквизити по чл. 535 от ТЗ. По отношение на възражението за нищожност на ефекта, направено с отговора на исковата молба, въззивният съд е приел, че поради неговия бланкетен характер не дължи произнасяне по него, а единствено по отношение на това дали записът на заповед е нищожен поради противоречие с императивни правни норми, както и по нищожност, изводима пряко от съдържанието му като едностранна сделка в хипотезите на заобикаляне на закона или нарушаване на добрите нрави. Посочил е, че доколкото в отговора на исковата молба ответницата не е навела конкретни твърдения за факти, при доказването на които да се направи извод за нищожност или унищожаемост на записа на заповед като правна сделка, следва да се приеме, че те са преклудирани и не могат да бъдат съобразени от съда, като правомощията на въззивната инстанция са ограничени до формите на нищожност, за които съдът следи служебно и за чието установяване не настъпва преклузия, каквито съдът не е установил. С позоваване на т.

17 от ТРОСГТК № 4/2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС и формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на Върховния касационен съд, съдът е приел, че при общи възражения, каквито са направените по делото такива, съществуването на каузалното правоотношение не 4 подлежи на изследване, тъй като редовният от външна страна запис на заповед, по който ищецът е поемател, а ответницата- издател е достатъчно основание и доказателство за съществуване на вземането.