Акт от 29.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3952 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Красимир Мазгалов

Членове:Силвана Гълъбова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20211100512593 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20170285 от 10.08.2021г., постановено по гр.дело №51725/2020г. по описа на СРС, ГО, 178 с-в са отхвърлени предявените от „Д.Е.А.Д.“ЕООД с ЕИК:******* срещу Министерство на правосъдието искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.266 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12216лв.- частично незаплатена главница по договор за възлагане на обществена поръчка №93-00-396/11.12.2017г. с предмет „Организиране на дейности по логистика и по-специално провеждане на конференция за напредъка по Програма БГ15 „Корекционни услуги включително без прилагане на мерки за задържане” на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014г. и „Провеждане на заключителна конференция по Програма БГ15 „Корекционни услуги включително без прилагане на мерки за задържане” на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014г.“, ведно със законна лихва от 13.7.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 6512лв.- неустойка за забавено плащане съгласно чл.29 от Договор за възлагане на обществена поръчка №93-00-396/11.12.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.07.2020г. по ч.гр.д.№30171/2020г. по описа на СРС, 178 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца 300лв. разноски в исковото производство.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Д.Е.А.Д.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че е изпълнил задълженията си по процесния договор и съобразно получена на 11.12.2017г. заявка е организирал две 1 конференции, както и е представил окончателен доклад и дейностите били приети без забележки с протокол от 18.12.2017г. Твърди, че не са налице посочените в обжалваното решение несъответствия. С подписването на приемо- предавателния протокол ответникът не само приемал окончателно предоставената услуга, но и потвърждавал и се съгласявал с описаните в протокола разходи за извършените дейности. Моли решението на СРС да бъде отменено, а установителните искове- уважени изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и заповедното производство.

Ответникът по жалбата Министерство на правосъдието в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и излага съображения в тази насока. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Съгласно клаузата на чл.8, ал.2 от процесния договор (л.21-34 от първоинстанционното дело) възложителят заплаща на изпълнителя действително изпълнените услуги, приети по единични цени и за реален брой участници, а според чл.25, т.5- да не приеме някои от документите (резултат на дейностите), в съответствие с уговореното в договора. Предметът на договора включва две дейности (събития)- логистика, организиране и провеждане на (1) конференция за напредъка и (2) заключителна конференция по Програма БГ15 „Корекционни услуги включително без прилагане на мерки за задържане” на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014г. В съответствие с така посочения предмет на договора е и подадената заявка от 11.12.2017г.- за конференция за напредъка по програмата на 13-14 декември 2017г. и заключителна конференция на 14-15 декември 2017г. Съгласно ценовото предложение на изпълнителя цената за 80 човека за две нощувки е 100 лева на човек, а за една нощувка - 70 лева на човек. Доколкото двете дейности са проведени в последователни дни- възложителят в съответствие с правата си по договора е обединил двете дейности (събития) в едно, действително (реално) изпълнените услуги относно нощувките, изхранването и транспорта трябва да се съобразят с това обстоятелство и да се приложат 2 както количествено, така и ценово предложените от самия изпълнител параметри.

Приложим съответно е и втория вариант от заключението на вещото лице по ССЕ, според което участниците са пристигнали на 13.12.2017г. (сряда след обяд) и са отпътували на 15.12.2017г. (петък след обяд), храната за 77 участници е по 100 лева на човек на ден за два дни, наемът на зала и кафе-паузи са за два работни дни, нощувките са за 69 души по два дни (13/14 и 14/15 декември 2017г.) по общо 100 лева на човек и 7 броя с една нощувка при цена 70 лева на човек, а транспортът е в едната посока на 13.12.2017г. и обратно на 15.12.2017г.

При това положение ответникът е изплатил изцяло и в договорения срок цената по договора, поради което не дължи нито доплащане, нито неустойка. Действително представител на ответника е подписал предложения от ищеца приемо- предавателен протокол, но както бе отбелязано по-горе и изрично подчертано в обжалваното решение, възложителят има право на допълнителна преценка за съответствие на действително предоставените услуги с отчетените такива от изпълнителя, съгласно чл.8, ал.2 от процесния договор.

Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На въззиваемия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ..

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20170285 от 10.08.2021г., постановено по гр.дело №51725/2020г. по описа на СРС, ГО, 178 с-в.

ОСЪЖДА „Д.Е.А.Д.“ЕООД с ЕИК:******* да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 300 лева (триста лева)- юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3