Решение № 2100 от 16.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2100 гр. Бургас, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20232120102336 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: .............................., представлявано от А. В. Д. и М.М., срещу Б. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ....................., с която се иска приемане за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от сумата от 550,09 лева /петстотин и петдесет лева и 09 стотинки/ главница, представляваща неплатени месечни такси и потребление за периода от 12.05.2020г. до 29.12.2020г. по договор за електронни съобщителни услуги № ...................; сумата от 272,58 лева /двеста седемдесет и два лева и 58 стотинки/ неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; сумата от 892,58 лева /осемстотин деветдесет и два лева и 58 стотинки/ главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ................... и неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги и устройство; сумата от 395,52 лева /триста деветдесет и пет лева и 52 стотинки/ мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, начиная от подаване на заявлението – 01.02.2023г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 618/2023 г. на БРС.

Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на телекомуникационни услуги по силата на цитираните договори. Твърди се, че ответникът не е изплатил задължението си за плащане на потребените услуги, уговорените абонаментни такси.

Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът е прекратил едностранно договора считано от 12.11.2020г. и е начислил неустойка – дължима поради предсрочното прекратяване на договора в посочените размери, които са формирани от сбора от стандарнтите месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими за съответните сим-карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения срок на договора за всеки мобилен номер. Във връзка с предоставена стока на 1 изплащане – апарат .......................... се твърди, че не е изплащана месечната вноска в отчетния период. Договорът е прекратен и затова се претендират още и неустойка равна на дадената отстъпка от цената на устройството. Главниците се претендират ведно с начислена лихва за забава. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорват изцяло претенциите за неустойка и лихва за забава, като се сочи, че клаузата на общите условия относно начисляване на неустойка е нищожна на осн.чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото се установява съществуването на облигационни правоотношения между страните по сключения между тях рамков договор № .................. от 01.02.2017 г. Видно от неоспорените писмени доказателства с приложение № 1 от 13.02.2020г. към договора ищецът е предоставил на ответника мобилен интернет за SIM карта ..................................... за мобилен номер ......................... със срок на ползване на абонамента - 13.02.2022 г. С допълнение към приложение № 1 от 13.02.2020г. ищецът е предоставил на ответника и допълнителна абонаментна услуга (екстра) за SIM карта ......................... за мобилен номер ..................... с месечна абонаментна такса в размер на 5,00 лв. с ДДС. С договор за продажба на изплащане от 13.02.2020г. на ответника е бил предоставен мобилен апарат .......................... със сериен № ..........................., като договорът е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална вноска в размер на 12,98 лв. и 23 месечни вноски. С приложение № 1 от 22.05.2020г. ищецът е предоставил на ответника мобилна услуга за SIM карта ..................................... за мобилен номер ......................... със срок на ползване на абонамента - 20.05.2022 г.

По делото са представени месечни фактури, в които ищецът е начислил задължения по горепосочените договори, а именно: по фактура №411132906/12.05.2020г. за отчетен период 09.04.2020г. - 08.05.2020г. със срок за плащане - 01.06.2020г., издадена за сумата от 132,94 лв. представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги в размер на 65,46 лв. и лизингови вноски в размер на 67,48 лв.; Фактура № 412705269/12.06.2020г. за отчетен период 09.05.2020г. - 08.06.2020г. със срок за плащане - 02.07.2020г., издадена за сумата от 177,49 лв. представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги в размер на 116,53 лв. и лизингови вноски в размер на 60.96 лв.; Фактура № 414265459/13.07.2020г. за отчетен период 09.06.2020г. - 08.07.2020г. със срок за плащане 02.08.2020г., издадена за сумата от 143,44 лв. - представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги в размер на 82,48 лв. и лизингови вноски в размер на 60.96 лв.;

Фактура № 415819529/12.08.2020г. за отчетен период 09.07.2020г. - 08.09.2020г. със срок за плащане - 01.09.2020г., издадена за сумата от 135,07 лв. - представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги в размер на 74,11 лв. и лизингови вноски в размер на 60.96 лв.; Фактура № 417370060/14.09.2020г. за отчетен период 09.08.2020г. - 08.09.2020г. със срок за плащане - 04.10.2020г., издадена за сумата от 181,51 лв.- представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги в размер на 120,55 лв. и лизингови вноски в размер на 60.96 лв.; Фактура № 419148745/12.10.2020г. за отчетен период 09.09.2020г. - 08.10.2020г. със срок за плащане - 01.11.2020г., издадена за сумата от 137,94 лв. представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги в размер на 76,98 лв. и лизингови вноски в размер на 60.96 лв.; Фактура № 420932011/12.11.2020г. за отчетен период 09.10.2020г. - 08.11.2020г. срок за плащане - 01.12.2020г., издадена за сумата от 137,94 лв. - представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги в размер на 76,98 лв., от които ответникът е заплатил 63 лв. и в настоящото производство се 2 претендират 13,98 лв. и лизингови вноски в размер на 60.96 лв.; Фактура № 422480935/14.12.2020г. за отчетен период 09.11.2020г. - 08.12.2020г. със срок за плащане 29.12.2020г., издадена за сумата от 181,72 лв. - представляваща лизингови вноски за мобилно устройство ...........................

От така ангажираните доказателства е видно, че общата начислена сума за абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 09.03.2020г. до 08.10.2020г. е в размер на 550,09 лева, а вноските на изплащане на устройството за период от 09.03.2020г. до 08.11.2020г. са в размер на 272,58 лв.

Представените по делото договори за предоставяне на телекомуникационни услуги, подписани от страните, установяват наличието на валидни облигационни правоотношения, както и техния предмет – доставянето и потреблението на мобилни услуги на посочената в договора стойност. Следователно от сключените договори, по които са издадени и процесните фактурите, на ответника са доставени съответните услуги, за които се дължи уговореното между страните възнаграждение. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени в договорите месечни абонаменти. Съдът намира, че тези такси, в посочения в извлечението размер, са дължими от ответника, доколкото са съобразени с представената по делото ценова листа. В същата е посочена и единичната стойност на всяка една услуга извън условията по абонаментните планове. Потребените услуги от ответника месечни и еднократни такси, разговори, абонаментен план Интернет са таксувани, съгласно действащата ценова листа към момента. Поради липсата на доказателства за извършено плащане следва да се приеме, че ответникът дължи уговорените месечни такси и възнаграждение за ползвани услуги, описани подробно в приложенията към издадените фактури, за които е настъпил съответният падеж. Ето защо искът за заплащане на главницата от 550,09 лева, представляваща неплатени месечни такси и потребление за периода от 12.05.2020г. до 29.12.2020г.

С оглед изпадане на ответника в забава за плащане на задълженията в уговорения срок основателен се явява и иска за заплащане на сумата 135,57 лева, представляваща лихва за забава върху главницата 550,09 лева, начислена за периода от 02.06.2020г. до 27.01.2023г.

По отношение на сумата, претендирана като задължение по договор за продажба на изплащане в размер на общо 272,58 лева, съдът намира иска за основателен, по следните съображения:

С договора за продажба на изплащане от 13.02.2020 г., приложен по делото, страните са се уговорили на ответника да бъде предоставено за временно и възмездно ползване мобилно устройство .........................., който от своя страна се е задължил да заплати обща цена на устройството в размер на 298,53 лева на 23 броя вноски, както и първоначална вноска в размер на 12,98 лева. С договора е налице признание от страна на ответника, че е получил държането на вещта и може да я ползва в срока на договора. Няма данни по делото същият да е върнал устройството на оператора, нито за плащане на неговата цена.

Следователно дължи сумата на вноските, за които няма данни да са погасени, които са отбелязани в приложените по делото фактури и обхващат периода 12.05.2020 г. - 29.12.2020 г., в размер на общо 272,58 лева и са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо и искът се явява основателен за пълния заявен размер от 272.58 лв. Поради изпадане на ответника в забава основателен е и иска за заплащане на сумата 60,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 272,58 лв., начислена за периода от 02.06.2020г. до 27.01.2023г. Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху уважените главници от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 01.02.2023 г., до окончателното им изплащане.

По отношение на претенцията за заплащане на неустойка съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да прекрати договорите за мобилни услуги.

Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Размерът и 3 основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване е уредено в договора за мобилни услуги, графа “отговорност”. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в случай на нарушаване на задълженията на абоната или по негово искане достъпът до мрежата бъде спрян или при прекратяване на договора в рамките на определения в него срок, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки) до изтичане на определения срок на ползване. Също така в т. 54.12 от приложимите Общи условия се предвижда, че договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на оператора, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни.