Решение № 13866 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13866 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110147490 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу Б. Г. Ш., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1236,00 лева (631,96 евро), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 176,94 лева (90,47 евро), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 05.05.2025 г., сумата 73,23 лева (37,44 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 17,72 лева (9,06 евро), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 05.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27641/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение между него и ответника Б. Г. Ш., който като собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в *******, има качеството потребител на топлинна енергия и е обвързан от общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнася, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в 1

СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от ****** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Б. Г. Ш. не е депозирал отговор на искова молба.

С възражението по чл. 414 ГПК длъжникът-ответник оспорва да е собственик и/или ползвател на процесния топлоснабден имот, респективно – наличието на облигационно правоотношение между страните. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи се, че имотът е необитаем и в същия не се потребява топлинна енергия. Оспорва дължимостта на обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение поради липса на покана за заплащането му, като до него не са били адресирани и фактури за главното вземане. Поддържа, че услугата за дялово разпределение не е определена съобразно сключения между ищеца и фирмата за дялово разпределение способ и при съобразяване на ползваните от етажната собственост услуги.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, 2 различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 14.12.1989 г. Б. Г. Ш. е придобил процесния апартамент № 68, находящ се в *******.

Доколкото липсват данни за последващо разпореждане от страна на ответника с правото на собственост върху процесния имот, следва извод, че за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. именно той е бил собственик на топлоснабдения имот и в това си качество е потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Следователно между страните е съществувало облигационно правоотношение за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

Спорни са обстоятелствата относно доставката на топлинна енергия през исковия период и нейното законосъобразно начисляване.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.

В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.

От заключението се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост, е измервано чрез монтиран в абонатната станция общ топломер, отговарящ на изискванията за метрологична годност, като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. Дяловото разпределение в процесния период е извършвано от ******, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Вещото лице констатира, че за периода 01.05.2022-30.04.2024 г.

ФДР е отчитала уредите в имота, за което са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител; че отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки; че в процесното жилище е имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 3 топлоразпределители; че в имота се ползва топла вода и има водомер 3 за топла вода, по който се отчита разходът. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно зависимост, описана в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на база пълния отопляем обем - 157 куб. м. Според заключението сумите са начислени съобразно ЗЕ, Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост и актуални цени на топлинната енергия за периода. При извършените изчисления експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 1236,00 лв. (443,70 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и 792,30 лв. за БГВ), представляваща разликата между прогнозното потребление от 3647,21 лв. и резултата от изравняването, който е 2411,21 лв. за връщане.

В обобщение, от заключението на СТЕ се установява, че топлинната енергия е начислена законосъобразно въз основа на извършен реален отчет на измервателните уреди, видно от представените индивидуални отчети, носещи подпис за потребител.

Именно ежегодният отчет на тези уреди доказва реалното количество доставена и ползвана от ответника топлинна енергия.

Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния период до имота е доставяна топлинна енергия, като количеството на доставената енергия е измервано коректно, а стойността й е в размер на 1236,00 лв., поради което искът за стойност на топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното:

В процесния период приложими към договорните отношения между страните са били общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на клиенти в ***, в сила от 11.07.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от ОУ, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура. В случая общите фактури за двата отоплителни сезона (2022/2023 г. и 2023/2024 г.) са издадени на 31.07.2023 г. и 31.07.2024 г.

Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж (45-дневен срок) и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради което дължи мораторна лихва за процесния период от 15.09.2023 г. до 05.05.2025 г. в размер на 125,18 лв. изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК въз основа на заключението на СТЕ и с помощта на онлайн лихвен калкулатор. С оглед на изложеното, искът за установяване дължимостта на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за тази сума и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 176,94 лв.