Решение № 5633 от 18.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5633 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330103685 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез **** С. П. против Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ бл. **, вх.*, ет.*, ап. */** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1576,69 лева /хиляда петстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ж.к. „Т.“ бл. **, вх. *, ап. */**, ИТН: ****; обезщетение за забава за периода 04.01.2023 г. – 11.12.2023 г. в размер на 139,49 лева /сто тридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.12.2023 г. до окончателното погасяване. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца е енергийно предприятие и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П.. Продажбата на 1 топлинна енергия на клиенти се осъществява при публично известни общи условия. Дружеството е доставило до сградата, в която се твърди че ответникът притежава недвижим имот - адрес гр. П., ж.к. „Т.“ бл. **, вх. *, ап.

*/**, топлинна енергия. Налице е договор за дялово разпределение на ТЕ сключен между потребителите и „*** ****“ ЕООД. Разпределена е такава за БГВ-1114,59 лв., отопление -342,14 лв. и 104,80 лв. за сградна инсталация.

Начислена е услуга за разпределение-15,16 лв. Липсва плащане на задължението в срок от 30 дни от изтичане на периода, за който се отнасят задълженията. За събиране на вземането е подадено заявление по чл. 410 ГПКч. г. д. 18343/2023г. на ПРС. Постъпило е възражение срещу заповедта.

В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответник. В депозирано становище се към първото открито съдебно заседание не се взема отношение към основателността на притенцията.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения НА **, том *, дело №**/**** г., заявление от **** г. е видно, че ответника е придобил собствеността върху процесния имот през 2019 г. и е поискал отваряне на партида на негово име през същата година.

От представените писмени доказателства-препис извлечение от сметка и справки (лист 6 и 76 от делото); фактури и справки от търговец за дялово разпределение(лист 55-60 от делото) се установява, че за периода 01.11.2022 г.

– 30.04.2023 г. ищеца е определил на ответника задължение в размер от 1576,69 лева, от които-1114,59 лв. за БГВ; 342,14 лв. за отопление, 104,80 лв.за сградна инсталация и 15,16 лв. за услуга разпределение. Поради незаплащане на същата е начислена лихва 139,49 лв. за периода 04.01.2023 г. – 11.12.2023 г. Задълженията са документирани в 6 фактури издадени в периода 30.11.2022 г. – 30.04.2023 г. Падежът на задълженията е от 03.01.2023 г. до 01.06.2023 г. Количеството потребена гореща вода е определено служебно след корекция с общ водомер. ТЕ за отопление в имота е определена на база отчет на ИРУ на монтираните две отоплителни тела в стая и хол.

Задължението за сградна инсталация е определено на база отопляем обем от 133 куб. м.

От представените отчети от 03.12.2021 г., 12.09.2023 г., талон за 2 пломбиране от 15.09.2023 г., констативни протоколи от 10.01.2022 г. е видно, че към 03.12.2021 г. и 12.09.2023 г. в имота е имало монтирани два водомера за топла вода с радиоотчитане, които са били пломбирани от представител на топлинния счетоводител през м. 09.2023 г.

От изготвеното заключение от 05.03.2025 г. по извършената СТЕ е видно, че в имота на ответницата има монтирани две отоплителни тела снабдени с ИРУ, както и два водомера, които не са били отчитани до м. 9 на 2023 г поради липса на софтуер при топлинния счетоводител за тяхното отчитане. Няма монтиран щранг лира.

От изготвеното заключение от 18.09.2025 г. по извършената ССЕ е видно, че определеното задължение на ответницата като общ размер съответства на начисленото в издадените фактури за съответните периоди.

От приложеното ч. гр. д. 18343/2023 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал заявлението по чл. 410 от ГПК на 12.12.2023 г. Заповед за изпълнение е била издадена на 17.12.2023 г. Срещу нея е подадено в срок възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

С оглед подаденото възражение против заповедта за изпълнение по ч. гр. д. 18343/2023 г. на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

Уважаването на предявената притенция предполага установяване на качеството на потребител на ответника на заявената ТЕ в периода като количество и стойност, при липса на установени данни за извършване на плащания.

Съобразно установените данни от събраните писмени доказатестваофициален свидетелстващ документ-НА и частен –заявление за откриване на партида, съдът намира за доказано притежанието на правото на собственост от ответника върху процесния имот в заявения период. Ето защо същият се явява потребител на доставяните в имота услуги и задължен да заплати стойността им.

С оглед събраните писмени доказателства, съдът намира, че в имота е 3 потребявана ТЕ за отопление в рамките на периода, за който се притендира да са начислени задълженията и сградата е била топлоснабдена. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Поради това ответника дължи заплащане, както на ползваната от него ТЕ за отопление, така и на разпределената му такава за сградна инсталация. Доколкото от негова страна не се ангажираха доказателства оборващи отразените данни в изготвените справки от топлинни счетоводител досежно начисленото количество ТЕ за отопление на база отчет на монтирани ИРУ на двете отоплителни тела, за част от месеците в заявения период и определения обем на имота, съдът намира, че същите отразяват правилно елементите формираци размера на задълженията за ползване на ТЕ и сградна инсталация и обосновават издаването на фактурите за притендираните суми.

Предвид това съдът счита иска по отношение на заявената главница от 446,94 лв. за доказан и основателен.

Услуга дялово разпределение настоящия състав намира за дължима на топлинния счетоводител, съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ сочеща, че дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър. Видно от чл. 139а, от ЗЕ избора на съответното лице се извършва от собствениците на обекти в ЕС с мнозинство от 2/3, за което се уведомява доставчика. От приложените справки към фактурите се установява, че отчитането на потребената и разпределена ТЕ в процесната сграда се извършва от топлинен счетоводител „*** ****“ ЕООД. От страна на ответника не се ангажират доказателства оборващи тези факт, което сочи дължимост и на определената месечна такса за услуга дялово разпределение. Ето защо съдът намира за установено и притендираното вземане от 15,16 лв. на това основание.

Що се отнася до задължението за БГВ в размер от 1114,59 лв., което е определено служебно, съдът намира, че не е налице основание за начисляване на такова, тъй като в имота е имало монтирани водомери, които са били констатирани от представител на топлинния счетоводител още през 2021 г.

Тъй като не се ангажират доказателства на потребителя да е било указано, че същите не отговарят на одобрените, следва да се приеме, че той не носи 4 отговорност за невъзможността за извършване на отчет на данните за потреблението. Поради това съдът счита определеното задължение от 1114,59 лв. за БГВ за недоказано и иска по отношение на него следва да се отхвърли.

Липсата на ангажирани доказателства от ответната страна за плащане на задълженията в установения размер, както в рамките на предоставения срок, така и към момента на приключване на устните състезания по делото налага присъждане на обезщетение за забава върху дължимата главница от 462,10 лв. от падежа до окончателното плащане. След служебно изчисляване с помощта на електронен модул за определяне на законна лихва съдът намира, че размер на същата за периода 04.01.2023 г. – 11.12.2023 г. възлиза на 53,71 лв. Това налага уважаване на иска за мораторната лихва до размера от 53,71 лв. и отхвърляне за разликата над него до притендирания от 139,49 лв.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните разноски съразмерно на уважената част от иска и съобразно депозирания списък и доказателства в размер от 23,67 лв. за държавна такса и 120,22 лв. за възнаграждения на вещи лица по настоящето производство и 10,32 лв. за държавна такса по заповедното производство. На същия следва да се определи служебно от съда възнаграждение за представителство от юрисконсулт в размер от 45,08 лв. по настоящето дело и 15,02 лв. по заповедното производство.

На ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иск или сумата от 699,44 лв. за настоящето производство и сумата от 279,78 лв. за заповедното производство.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ бл. **, вх.*, ет.*, ап. */** дължи на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул.

"Христо Г. Данов" № 37, сумата от 462,10 лева /четиристотин шестдесет и два лева и 10 стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ж.к. „Т.“ бл. **, вх. *, ап. */**, ИТН: ****;

5 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.12.2023 г. до окончателното погасяване; обезщетение за забава за периода 04.01.2023 г. – 11.12.2023 г. в размер на 53,71 лева /петдесет и три лева и 71 стотинки/, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 18343/2023 г. на ПРС.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 против Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ бл. **, вх.*, ет.*, ап.

*/** иск за признаване за установено , че ответинка дължи на ищеца сумата над 462,10 лева /четиристотин шестдесет и два лева и 10 стотинки/ до 1576,69 лева /хиляда петстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ж.к. „Т.“ бл. **, вх. *, ап. */**, ИТН: ****; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.12.2023 г. до окончателното погасяване, както и сумата над 53,71 лева /петдесет и три лева и 71 стотинки/д о 139,49 лева /сто тридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ обезщетение за забава за периода 04.01.2023 г. – 11.12.2023 г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 18343/2023 г. на ПРС.

ОСЪЖДА Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ бл. **, вх.*, ет.*, ап. */** да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 сумата от 188,97 лв. (сто осемдесет и осем лева и 97 ст.) за разноски по настоящето производство и 25,35 лв. (двадесет и пет лева и 35 ст.) за разноски по заповедното производство по ч. гр. д. 18343/2023 г. на ПРС.