Решение № 67 от 14.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Велико Търново, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000012 по описа за 2023 година

С решение №112/29.11.2022г. по т.д.№61/2022г. ОС- Плевен е осъдил, на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД , „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК121718407, със седалище и адрес на управление - гр. София 1464, бул.“Витоша“ № 89Б, да заплати на Е. Н. М. с ЕГН**********, чрез адв. С.

Н., сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение от застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/06/120002636357/16-09-2020г. за МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № ЕН84****, валидна в периода от 21.09.2020г. до 20.09.2021г. , за настъпило ПТП на 07.08.2021г. в гр. Плевен на ул.“Сан Стефано“, за претърпените от Е.

Н. М. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 01.03.2022г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 50 000 лв. искът е отхвърлен. Присъдени са и разноски.

В законният срок решението е обжалвано от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, чрез адвокат П. А. от АК- Плевен, в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за разликата над 15 000 лева до присъдения размер от 30 000 лева, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Изложени възражения за завишеност на определеното обезщетение:

Първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на критериите за справедливост, установени в чл.52 от ЗЗД, приел в мотивите на решението си, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е общо в размер на 50 000 лева, като от така 1 определената сума е приспаднал извършеното от застрахователя плащане на 22.02.2022г. в размер на 20 000 лева, представляващо обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди, поради което приел предявеният иск за основателен за сумата от 30 000 лева. Изводите на съда, че и след възстановяване от счупване на ключицата и натъртванията на меките тъкани ищецът изпитвал ограничение в движението и слабост в дясната ръка, което не му давало възможност пълноценно да изпълнява задълженията си на учител по физическо възпитание и се нуждаел от помощ при подготовка на занятията, както и, че страдал от посттравматично стресово разстройство, което го кара да се чувства напрегнат, предизвиква безпокойство, тревожност, чувство на застрашеност и безсъние, не били подкрепени от събраните по делото доказателства, което обстоятелство рефлектирало и при определяне на размера на обезщетението. Изхождайки от изискванията за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, установени с трайната съдебна практика и в частност указанията, дадени в т.11 на ППВС №4/1968г., определеното от съда в настоящето производство обезщетение за неимуществени вреди било силно завишено и не отговаряло на обществения критерий за справедливост.

Същото следвало за бъде в размер на 35 000 лева, от което застрахователят вече е заплатил сумата 20 000 лева преди завеждане на делото. В този смисъл предявеният иск е следвало да бъде уважен за сумата от 15 000 лева, вместо присъдената от първоинстанционния съд 30 000 лева. Събраните по делото доказателства в своята съвкупност сочели, че ищецът е възстановен след получените травми- приетите заключения на съдебно- медицинската и съдебно- психиатричната експертизи. Вследствие на процесното ПТП ищецът получил счупване на дясна ключица и множество контузии /натъртвания на меките тъкани- охлузвания, кръвонасядания и хематоми/, локализирани в областта на гръдния кош в дясно, дясната ръка и десния крак. От заключението на в.л.Д. Д. по назначената съдебно- медицинска експертиза било установено, че нормалния оздравителен процес при подобни счупвания на ключицата продължава от един и половина до два месеца, като след свалянето на имобилизацията се препоръчва курс по физиотерапия и рехабилитация, каквото няма категорични данни по делото да е проведена. В о.с.з. на 05.10.2022г. вещото лице посочило, че към настоящия момент ищецът, макар и да има някакви функционални, съвсем незначителни увреждания, е практически възстановен и това, което има като остатъчно явление, най- вероятно няма да се подобри, но това не му пречи на ежедневната трудова и битова дейност. Представеното от ищеца медицинско направление от 27.09.2022г., удостоверяващо проведена физиотерапия и рехабилитация, не доказвало какви процедури е провел и дали наистина ги е провел. Вещото лице посочило, че при личния преглед извършен на ищеца, последният не е споделял да е провеждал курс по физиотерепия и рехабилитация, както и, че ако ищецът е провел такъв курс при специалист би следвало да има издаден амбулаторен лист за това лечение, какъвто по делото не е представян като доказателство. Вещото лице считало, че дори и такива процедури да са били проведени, то същите са значително закъснели, а една по- ранна рехабилитация вероятно би могла да подобри в по- голяма степен пълното възстановяване. Поради това ищецът сам се поставил в невъзможност оздравителния процес да приключи по- бързо, непровеждайки 2 предписаната му от ортопеда рехабилитация, с което е допринесъл за увеличаване на вредите. От заключението на в.л. Л. Т. по назначената съдебно- психиатрична експертиза се установявало, че ищецът е преживял остра стресова реакция вследствие на произшествието с продължителност няколко минути и впоследствие е прераснало в посттравматично стресово разстройство, но след провеждане на адекватно лечение от специалистпсихиатър симптомите на постравматичен стрес са редуцирани и с намален интензитет. В о.с.з. на 02.11.2022г. вещото лице посочило, че към настоящия момент симптомите на постравматичния стрес са почти нулеви, като преживяната психотравма вероятно ще си остане до края на живота му, но няма да нарушава социалното му функциониране. Показанията на разпитаните свидетели С. К.- колега на ищеца и Т. М.а- съпруга на ищеца, следвало се преценяват в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, особено през призмата на заключението на съдебномедцинската експертиза.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се отхвърли като неоснователен предявения от ищеца Е. Н. М. иск за неимуществени вреди за разликата от 15 000 лева до уважения размер от 30 000 лева, с произтичащите от това последици в частта на разноските.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото, становищата на страните и възраженията във въззивната жалба, предвид правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя- наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина- влязло в сила съдебно решение № 7/ 11.01.2022г. по АНД № 16/22г. на РС- Плевен, което съгласно чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка "гражданска отговорност"; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, поради което искът е доказан по основание. О щ е преди завеждане на делото застрахователят е заплатил сумата

20 000 лева за обезщетение на неимуществените вреди претърпени от ищеца.

Възраженията във въззивното производство са сведени единствено до неправилността на съдебния акт поради нарушение на материалния закончл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е налице завишаване размера на присъденото обезщетение със сумата 15 000 лева. Сочи, че справедливото обезщетение следва да е общо 35 000 лева /20 000 лева заплатени преди делото и 15 000 лева съобразно решението на първата инстанция, в която част същото не се обжалва и е влязло в сила/.

Видно от доказателствата по делото, вкл. съдебномедицинската експертиза, при процесното ПТП, падайки от мотоциклета си, ищецът е получил счупване на дясната ключица и множество контузии /натъртвания на меките тъкани – охлузвания, кръвонасядание и хематоми, локализирани в областта на гръдния кош в дясно, дясната ръка и десния крак/. Затрудненията в движението на ръката му поради лечението на счупената ключица се е 3 състояло в налагане на имобилизация (обездвижване) на дясната ръка посредством мека превръзка за срок от 35 дни. Нормалният оздравителен процес при подобри счупвания на ключицата продължава от един и половина до два месеца, а нормалният оздравителен процес при контузиите на меките тъкани продължава между три и четири седмици.

Ищецът е бил лекуван консервативно, твърдял е, че е провел рехабилитационни процедури, че се е върнал на работа като учител по физическо възпитание, но и след възстановяване от счупването на ключицата и натъртванията на меките тъкани изпитвал ограничение в движението и слабост в дясната ръка, което не му давало възможност пълноценно да изпълнява служебните си задълженията и страдал от посттравматично стресово разстройство, което го карало да се чувства напрегнат и тревожен.

Действително счупването на ключицата е затруднило движенията на ищеца, съответно е създало по- голям обем болка, дискомфорт и е наложило необходимост от подкрепа в ежедневието. Но следва да се отчете: вида и тежестта на уврежданията- това, че М. е получил една средна телесна повреда /счупване на ключицата/ и множество леки /охлузвания, кръвонасядание и хематоми, локализирани в областта на дясната част на тялото/; периода на обездвижване на дясната ръка- 35 дни и периода на възстановяване- месец и половина- два, а по отношение контузиите на меките тъкани - 3- 4 седмици; обстоятелството, че не е налице усложнение при възстановяването на пострадалия- същият е в добро общо физическо състояние; симптомите на посттравматичния стрес са редуцирани и с намален интензитет. Вещото лице е посочило, че в резултат на претърпените травми ищеца е търпял болки и страдания- силни през първите 5- 6 денонощия, средни през следващите около 3 седмици и слаби през следващите 3- 4 седмици. Към настоящия момент пострадалият е в добро общо физическо състояние и при извършения преглед на 29.06.22г. не се установяват данни за мускулна атрофия (изтъняване на мускулатурата) или асиметрия на раменния пояс, липсва палпаторна болка (при опипване на рамото). Налице е слабо ограничение в обема на движенията и слаба болка при опит за ротация и абдукция (отвеждане) на предмишницата и незначително отслабена сила на мускулите на раменния пояс в дясно, в сравнение със симетричните в ляво.

Гореизложеното мотивира въззивната инстанция да приеме, че обезщетенито, което е справедливо съобразно чл. 52 ЗЗД , за да репарира търпените от пострадалия вреди възлиза общо на 35 000 лева. Този размер е съобразен с практиката на съдилищата, застрахователните лимити, обществено- икономическите условия в страната към момента на произшествието /представлява около 54 минимални заплати към момента на произшествието/. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е оценил в пълна степен писмените и гласни доказателства, от които се установява, че възстановителният процес при пострадалият е протекъл без усложнения и е продължил около два месеца, че същият не е търпял оперативни интервенции- дясната му ръка е била имобилизирана с мека превръзка за срок от 35 дни, че към момента е в добро общо физическо състояние, а симптомите на посттравматичния стрес са редуцирани и с намален интензитет. Показанията на св. Т. М.а- съпруга на ищеца и Г. К.- негов колега, неправилно са преценявани само във връзка с 4 оплакванията на пострадалия, без да бъдат съобразени с разпоредбата на чл.

172 ГПК. Не са отчетени съществуващите противоречия между установените о т свидетелите факти и тези, сочени от вещото лице- лекар, изготвило съдебномедицинската експертиза и направило личен преглед на пострадалият, във връзка с обема и интензитета на понесените от същият болки и страдания. При отчитане на тези противоречия, следва да се приеме, че при установените получени от ищеца при произшествието увреди, болките и неудобствата в бита по време на лечението и установените негативни последици, в случая се касае за травма, която е възстановена в рамките на два месеца без усложнения. От значение е и факта, че ищецът не е провел навременна рехабилитация, дори да се приеме, че е провеждал някаква, за да се подобри пълното възстановяване от счупената ключица. Рехабилитацията е била указана на пострадалия и както е посочило в.л. в с.з. на 05.10.2022г. пред първоинстанционният съд, ако такава е била проведена навреме, би спомогнала възстановяването.