Решение № 429 от 26.04.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Перник, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720104393 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:

131001375 в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. и приложения към него – сключен между ищеца и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ – клон България, с ЕИК: 204915054, подадена чрез процесуалния му представител – адв. А.К., срещу Г. Д. В., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 6758.28 лева, от които сумата от 5375.86 лева – представлява главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-12813407/16.03.2016 г., 919.15 лева – договорна лихва към дата 13.07.2020 г. и 463.27 лева – представлява обезщетение за забава, дължимо към дата 13.07.2020 г. /общо 1382.42 лева лихви/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за кредит № PLUS-12813407/16.03.2016 г., сключен между ответника и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Посочва се, че кредитополучател и кредитодател са договорили параметрите на договора – като в заем на кредитополучателя е отпусната сумата от 15000 лева, но страните са уговорили към договора да бъде сключена и застраховка при цена на премията от 2700 лева. Твърди се, че е уговорено застрахователната 1 премия да бъде заплатена от кредитодателя на застрахователя, а впоследствие кредитополучателят да заплати стойността на премията на кредитодателя на равни вноски, включени като част от вноските по кредита. С договора е уговорена и такса ангажимент на стойност 525 лева.

На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени на дружеството ищец чрез договор за прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. и приложение № 1 към него. Уточнява се, че са направени опити длъжникът ответник да бъде уведомен за цесията, но писмата в тази връзка са се връщали като непотърсени, като са изпращани на кредитополучателя в гр.

Троян.

Посочва се, че ответницата първоначално е плащала редовно кредита си, но впоследствие е спрял да изпълнява задълженията си по договора за кредит, който е с краен падеж 20.03.2020 г., поради което и предсрочна изискуемост на вземанията не е обявявана, а пълният им размер е падежирал още към датата на образуване на заповедното производство.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: договор за кредит № PLUS12813407/16.03.2016 г. с условия към него; два броя писма за извършена цесия, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. с приложения към него, в това число приложение № 1 от 13.07.2020 .г., писмено потвърждение, пълномощни, уведомително писмо и известие за доставяне.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител – адв. М.Ц., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се твърди, че извършеното прехвърляне на вземания не било съобщено на ответницата като в исковата молба липсвало такова искане, както и необходимите уведомления за цесията. В тази връзка се поддържа, че ищецът нямал процесуална легитимация да води исковете, доколкото не бил титуляр на сумите. Посочва се, че от исковата молба не ставал ясен и периодът на претенцията за обезщетение за забава от 1382.42 лева.

По отношение на основателността се твърди, че ответницата е изплатила в пълен размер и в срок на първоначалния кредитор всички свои задължения по договор за кредит № PLUS-12813407/06.03.2016 г. – като това било извършено много преди сключване на цесията. В тази връзка ответницата твърди, че между нея и дружеството кредитодател било сключено споразумение за пълно предсрочно погасяване от 06.02.2018 г. – като съгласно същото сумата по задълженията по кредита възлизала на 10 730.57 лева. Посочената сума ответницата внесла на кредитодателя с платежен документ от 13.02.2018 г. В тази връзка и дружеството кредитодател уведомило ответницата с писмо от 16.02.2018 г., че признава получаване на сумата, но същата следва да плати още 107.30 лева – такса за предсрочно погасяване. Посочената сума ответницата също твърди, че е внесла – с платежен документ от 23.02.2018 г.

2

Независимо от горното се излагат подробни доводи, че договор за кредит № PLUS-12813407/06.03.2016 г. бил невалиден поради нарушаване на редица разпоредби от Закона за потребитския кредит. Евентуално се излагат доводи, че в същия имало множество неравноправни клаузи. Възразява се и срещу дължимостта на сума за застрахователна премия като се твърди, че ответницата никога не е сключвала застрахователен договор, нито е давала съгласие за сключване на такъв.

С тези аргументи се иска исковете да бъдат отхвърлени. Оспорват се представените с исковата молба писмени доказателства в това число се оспорва представеният погасителен план – по отношение на автентичност, съдържание и дата. Претендират се разноски.

С отговора са представени писмени доказателства: споразумение за пълно предсрочно погасяване, молба с платежно нареждане от 13.02.2018 г., писмо от 16.02.2018 г. и преводно нареждане от 23.02.2018 г.

В хода на производството по делото е изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза.

С нарочно определение № 1979 от 17.12.2021 г. като трети лица помагачи на страната на ответницата са конституирани дружествата „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ – клон България, с ЕИК: 204915054 /като правоприемник на първоначалния кредитодател/ и „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:

121830616 /като правоприемник на „Експрес банк“ АД/.

В съдебно заседание, проведено на 04.04.2022 г., от процесуалния представител на ищеца не е изразено становище по делото.

Ответницата Г. Д. В. редовно призована се явява лично и с процесуален представител. Последният излага подробни доводи за неоснователност на исковите претенции.

Третите лица помагачи, редовно призовани, не изразяват становище по съществото на спора.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 236/31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 2237/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника Г. Д. В. чрез лице от домашните.

От представено по делото копие от договор за потребителски кредит № PLUS-12813407/16.03.2016 г. и погасителен план към него се установява, че на 16.03.2016 г. между дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: 130697606 като заемодател и ответницата като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: размер на кредита за потребителски цели: 15 000 лева, застрахователна премия: 2700 лева, такса ангажимент: 525 лева, срок на кредита 48 месеца – с падеж на първа вноска 3

20.04.2016 г. и с падеж на последна вноска – 20.03.2020 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 47.58 % и лихвен процент /ЛП/ 37.21 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 31 848 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 663.50 лева.

С доклада по делото съдът изрично е указал на ищцовото дружество, че не сочи доказателства за действително заплащане в полза на застраховател на сумата от 2700 лева – застрахователна премия. Въпреки това по делото не е представен нито документ за сключване на застраховка, нито документ за заплащане на застрахователна премия.

На следващо място от представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. и приложение № 1 към него, се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: 130697606/„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: 204915054 е прехвърлило на ищцовата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземания към Г. Д. В., произтичащи от договор № PLUS-12813407/16.03.2016 г. – отпусната главница /без застраховка/ - 15 000 лева; остатък главница към 13.07.2020 г. – 5375.86 лева, остатък договорна лихва към 13.07.2020 г. – 919.15 лева и остатък лихва за просрочие – 463.27 лева /6758.28 лева/. Съгласно дефиницията, дадена в рамковия договор, „вземания” представляват всички суми по договори за кредит, сключени с ФЛ, които включват, но не се ограничават до: главница, лихва, просрочена лихва, неустойки, такси и разноски – като тези вземания се определят именно в приложение № 1 към договора.

По делото е приложено и пълномощно, от което се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от уведомително писмо „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството си на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е отправило уведомления за извършената цесия. Няма данни обаче уведомлението да е достигнало до ответницата. Исковата молба и приложенията към нея в това число уведомление за цесията, са връчени на ответницата лично.

От заявление от 06.02.2018 г. от Г. Д. В. до дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” се установява, че още на 06.02.2018 г. ответницата е заявила желание пред банката да погаси предсрочно кредита си. В тази връзка и заявлението е последвано от споразумение за пълно предсрочно погасяване на договор за потребителски кредит № PLUS12813407/16.03.2016 г. Съгласно споразумението страните са се съгласили, че към 06.02.2018 г. изплатената главница по кредита е в размер на 5506.93 лева, а остатъчната главница възлиза на 10 730.57 лева ката е заплатено и обезщетение за неизпълнение на договорно задължение в размер на 24 лева. В тази връзка и страните са уговорили, че за предсрочно погасяване на кредита ответницата следва да заплати сумата от 10 730.57 лева – остатъчна главница и сумата от 107.30 лева – обезщетение за предсрочно погасяване. В изпълнение на уговореното в споразумението и видно от платежно нареждане от 13.02.2018 г. трето лице е заплатило от името на ответницата в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” сумата от 10 730.57 4 лева по договор за кредит PLUS-12813407.

На следващо място от писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” до ответницата от 16.02.2018 г. се установява, че към датата на поисканото предсрочно погасяване ответницата вече е заплатила по кредита общо: 14 624.42 лева. С тази сума са погасени вноски до 20.01.2018 г. като плащанията са покрили 5506.93 лева главница /от които 4269.43 лева действителна главница и 1237.50 лева застрахователна премия/ и 9090.07 лева лихви за периода т 16.03.2016 г. до 20.01.2018 г. Със същото писмо „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” признава, че на 14.02.2018 г. от ответницата действително е постъпила сумата от 10 730.57 лева. Това плащане обаче според банката не било достатъчно да погаси кредита в условията на пълно предсрочно погасяване. В тази връзка се налагало ответницата да заплатила и сумата от 107.30 лева – обезщетение за предсрочно погасяване.

Видно от платежно нареждане от 23.02.2018 г. ответницата е заплатила сумата от още 108 лева на банката по процесния договор за кредит.

По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза.

Съгласно заключението по същата кредитът е усвоен на 17.03.2016 г. чрез превод по банкова сметка. По процесния договор ответницата е заплатила сумата от общо 25 351.99 лева. С тези плащания банката е погасила в счетоводството си следните суми: 9961.64 лева главница, 13 228.85 лева – договорна лихва за периода от 16.03.2016 г. до 20.05.2019 г., 2137.50 лева – застрахователна премия за периода от 16.03.2016 г. до 20.05.2019 г. и 24 лева разходи за извънсъдебно събиране. В тази връзка и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 21.04.2021 г. останали неплатени по договора за кредит са следните суми в общ размер от 6295.01 лева, формирани от 5038.36 лева – главница за периода от 20.06.2019 г. до 20.03.2020 г., 919.15 лева – договорна лихва за периода от 21.05.2019 г. до 20.03.2020 г. и 337.50 лева за периода от 20.06.2019 г. до 20.11.2019 г.