Решение № 838 от 29.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20265300500504 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 във вр. с чл.422, чл.417 и сл. от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2, ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С. И. Б., ЕГН **********, чрез адв.С. Н., против Решение № 38/05.01.2026г., постановено по гр.д.№ 2448/25г. по описа на РС – Пловдив, VII гр.с., с което е признато за установено в отношенията между страните, че дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми: сумата от 2490,48 лева, равняваща се на 1273,30 евро - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 7053235022/ 14.12.2021 г., сключен между страните, сумата от 254,36 лева, равняваща се на 130,05 евро – договорна лихва за периода от 15.03.2024 г. до 21.08.2024 г., и сумата от 68,36 лева, равняваща се на 34,95 евро – обезщетение за забава за периода от 15.03.2024 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.09.2024 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 8247/01.10.2024 г. за изпълнение на парично 1 задължение по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. № 16764/2024 г. на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с.; както и е осъден да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата в размер на 593,36 лева, равняващи се на 303,38 евро, представляваща разноски по делото, и сумата в размер на 106,26 лева, равняваща се на 54,33 евро, представляваща разноски по ч. гр. д. № 16764/2024 г. на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

От въззиваемата страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, чрез юрк.Д.

И., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Претендирани са разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против С. И. Б. е заведена искова молба на осн. чл.422 от ГПК, с която е посочено, че между дружеството, в качеството на заемател, и ответникът, в качеството на заемополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 7053235022/ 14.12.2021 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в размер на 8000 лева, при договорен лихвен процент в размер на 21,84 % и ГПР в размер на 22,92 %. Договорът е сключен с цел закупуване на МПС, за което било сключено допълнително споразумение, като ответникът представил доказателства за изпълнение на целта на договора. На 22.11.2022 г. ответникът заплатил предсрочно сумата в размер на 3500 лева, като запазил периода на договора, но намалил размера на месечната си вноска. Същият не заплати три поредни месечни вноски, поради което вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми, за което ответникът бил уведомен лично на 21.08.2024 г. Предвид липсата на изпълнение на задълженията по договора, кредиторът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 16764/2024 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с. и била издадена Заповед за изпълнение с № 8247/01.10.2024г., срещу която длъжникът възразил.

Към исковата молба е приложен Договор за потребителски кредит № 2

7053235022/14.12.2021 г., сключен между страните, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 8000 лева, при лихвен процент от 21,84 % и ГПР в размер на 22,92 %. Сумата следвало да бъде върната на 48 месечни вноски, ведно с лихвата, в срок до 15.01.2026 г. Приложено е и уведомление от 09.08.2024 г., връчено лично на ответника на 21.08.2024 г., затова, че незаплатените суми по договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми.

От ответника С. И. Б. в срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който е възразено, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не са спазени нормите на чл.11, т. 9 и т.10 от ЗПК. Поддържа, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, предвид уговорения размер на възнаградителната лихва. Към договорната лихва следвало да се прибави и уговорената между страните застраховка и чрез включване на същата в главницата се целяло да се заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита, че клаузата на договора, с която се договоря ГПР е неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗПК.

В хода на производството е приета ССчЕ, изготвена от вещото лице П.

Н.. Съобразно заключението, към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК заплатената сума по договора за кредит възлиза на 7801,81 лева, като дължими са останали сумите: главница в размер на 2490,48 лева, договорна лихва в размер на 254,36 лева и обезщетение за забава в размер на 68,37 лева.

Вещото лице е посочило, че на 14.12.2021 г. ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 8000 лева, като в ГПР влизат единствено главница и договорна лихва.

Районният съд, за да уважи предявените искове, излага основни съображения, че основните спорни въпроси по делото са дали сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК и дали е заплатена от ответника на ищеца цялата сума по договора. В писмения отговор по чл.131 от ГПК е било възразено, че договорът е недействителен, доколкото е уговорена Застраховка „Защита на кредита“, която не е включена в ГПР, като по този начин се достигало до заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. В тази насока, Районният съд е 3 акцентирал, че в договора е предвидена възможност за уговаряне на застрахователна премия, но срещу нея е записана цифра 0,00 лева, тоест не е уговорена застраховка. На ответника е била изплатена цялата сума по договора за кредит в размер на 8000 лева.

Районният съд е кредитирал приетата по делото ССчЕ, от която се констатира, че на ищеца е изплатена сумата в размер на 8000 лева към датата на сключване на договора, а в ГПР са включени единствено стойностите на главницата и договорната лихва. Затова, налага извод, че не е заобиколена императивната нормата на чл.19, ал. 4 от ЗПК. На следващо място, Районният съд е аргументирал, че клаузата за уговаряне на договорната лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като константна е практиката на ВКС, че няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. Позовал се е на чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Цитира съдебна практика - Решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., и Решение № 61/21.10.2015 г. по т.д. № 894/2014 г. на ВКС. Уговорената договорна лихва не противоречала на добрите нрави, тъй като не е прекомерна по размер. От приетата ССчЕ е установено, че договорната лихва е около два пъти над законната лихва. Съгласно заключението, ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 7801,81 лева, като дължими са останали следните суми: главница в размер на 2490,48 лева, лихва в размер на 254,36 лева и обезщетение за забава в размер на 68,37 лева. Ответникът не е представил доказателства, че е заплатил и процесните суми.

С въззивната жалба на С. И. Б. са направени възражения, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. Позовава се на правната доктрина и съдебна практика, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. I, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично 4 формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение №4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., Определение №877 по т.д.№662/2012г. и др/. Поради накърняването на принципа на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на доверителя ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума.

Съгласно съдебната практика при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми /в този смисъл - Решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005 на II г.о./.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съгл. чл.23 от ЗПК - Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Разпоредбата е строго императивна и е специална спрямо общата разпоредба чл.86 на ЗЗД, поради което не са приложими правилата за присъждане на законната лихва, начиная от образуването на производството. В случая, няма спор, че страните са сключили договор за потребителски кредит. Ответникът възразява, че договорът е недействителен, защото не са спазени разпоредбите на чл.22 от ЗПК, чл.11, т. 9 и т.10 от ЗПК и отделно договорът е нищожен на осн.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът на възнаградителната лихва надвишава два пъти размера на законната лихва.

5

Счита, че към договорната лихва подлежи на прибавяне и уговорената между страните застраховка чрез включване на същата в главницата и заобиколяне нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Възраженията следва да се оставят без уважение. От съдържанието на Договор за потребителски кредит № 7053235022/ 14.12.2021 г. се констатира, че съгл. чл.7 е отпуснат размер на кредита 8000 лв., а общият размер на застрахователната премия е 0.00 /нула/ лв. В погасителния план, инкорпориран в договора, не са начислени суми за изплащане за застраховка. Този извод се потвърждава и от заключението на приетата ССчЕ, изпълнена от в.л. П. Й.. Според експерта, към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК 30.09.2024г. размерът на платената сума по процесния договор е 7801,81 лв. Оставащите дължими суми към 30.09.2024г. са в размер на 2490,48 лв. – главница, 254,36 лв. – лихва и 68,37 лв. – обезщетение за забава. Вещото лице е отговорило, че в процесния договор в ГПР са включени разходите за главница и законната лихва, тоест не са включени други суми като застраховка. В експертизата в табличен вид е онагледена съпоставка между размера на законната лихва и размера на договорната лихва и разликата е малко над 2 пъти, което означава, че е допустима и не е налице нарушение на принципа на добрите нрави, предвид чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД. Към момента по казуса не е относима цитираната от жалбоподателя съдебна практика относно законната лихва. Тъй като договорът за потребителски кредит не е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, съответно не е приложима и нормата на чл.23 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 30 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13f62952-04c9-4f3f-abbe-7d8a6852653f