Решение № 284 от 01.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Несебър, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20262150100047 по описа за 2026 година

Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От ищеца *** срещу Д. И. С. са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 537,72 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 192,96 лв. – лихва върху главницата за периода 25.02.2022г. – 03.09.2025г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 10.12.2021г. – 10.07.2023г. (по издадени фактури в периода 25.01.2022г. – 25.07.2023г.) до имот, находящ се в ***, аб. № ***.

Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 537,72 лв., като за тези суми от ищеца са издадени фактури.

Наведено е, че сумите не са заплатени в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подадена молба с вх. № 3994 от 02.04.2026г. по описа на Районен съд Несебър, с която иска ако може да му бъде направена отсрочка, тъй като не е в състояние да заплати цялата сума. В съдебно заседание ответникът признава изцяло предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства достигна до извод, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска спрямо ответника по реда на чл. 237 ГПК. Всички предпоставки са налице, като ответникът се е явил лично в първото по делото заседание и е отправил изрично изявление за признание на иска. По реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК след извършеното признание е прекратено и съдебното дирене, като съдът е посочил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

С оглед горното и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че е 1 налице валидно признание на иска, отправено по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, като е налице и валидно искане на ищеца за произнасяне по този ред (направено изрично от процесуалния му представител със становище вх. № 7152 от 25.06.2026г. по описа на Районен съд Несебър). В същото време признанието на иска включва всички елементи от фактическите състави на предявените искове – признание, че задълженията са възникнали за ответника в посочените от ищеца размера. Ето защо с настоящото съдебно решение съдът на основание чл. 237, ал. 2 ГПК указва, че същото се основава на направеното и одобрено от съда признание на иска. След като се признават всички елементи от фактическия състав на предявените искове, то същите следва да бъдат уважени изцяло. Не са налице и изключенията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като страната, като ответник по предявения иск, признава право, с което може да се разпорежда, а освен това признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави. Искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 274,93 евро (равностойност на 537,72 лв.), а за лихва за сумата от 98,66 евро (равностойност на 192,96 лв.). Законната лихва върху главницата следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба, по която е образувано исковото производство – 18.12.2025г., тъй като по заповедното производство не е искана и респ. не е присъждана законна лихва.

По разноските:

Ищецът е направил разноски – платена държавна такса от 38,35 евро. От ищеца се претендира юрисконсултското възнаграждение, като при определянето му следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200 лв. (102,26 евро). Т.е. общият размер на разноските, направени от ищеца е от 140,61 евро.

В заповедното производство са направени разноски от 71,25 лв., поради което следва да бъде присъдена тяхната равностойност в евро – размер на 36,43 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. И. С., ЕГН: **********, настоящ адрес *** , дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 274,93 евро (равностойност на 537,72 лв), представляваща незаплатена стойност на доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 10.12.2021г. – 10.07.2023г.

(по издадени фактури в периода 25.01.2022г. – 25.07.2023г.) до имот, находящ се в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 2

18.12.2025г., до окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 98,66 евро (равностойност на 192,96 лв.) – лихва върху главницата за периода 25.02.2022г. – 03.09.2025г.

ОСЪЖДА на на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. И. С., ЕГН: **********, настоящ адрес ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 140,61 евро, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 36,43 евро – разноски в заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3