Определение № 309 от 20.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. Пловдив, 20.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000345 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По в.т. дело № 345/2023 година по описа на Апелативен съд – Пловдив е постановено решение № 183 от 09.05.2024 година, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 60 от 15.02.2023 година, постановено по т. дело № 907/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив и е прекратено производството по делото поради нередовности на исковата молба и неотстраняването им в срок въпреки указанията, дадени от въззивната инстанция. С оглед изхода на спора въззивният съд е осъдил ищеца „Л. И.“ ЕООД да заплати разноски на ответниците, направени в първоинстанционното и в във въззивното производство за адвокатско възнаграждение, а именно на ответника Х. К. Х., представляван от адвокат В. Д., 1500 лева за първоинстанционното производство и 8050 лева за въззивното производство и на ответника „С.“ ЕООД, представляван от адвокат В. Д. - 3700 лева за първоинстанционното производство и 8050 лева за въззивното производство.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. №

1

6698/09.08.2024 година от „Л. И.“ ЕООД. В касационната жалба е инкорпорирано и искане по чл. 248 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Посочено е, че присъдените разноски на ответниците не съответстват на фактическата и правна сложност на делото и че са присъдени разноски поотделно на двамата ответници, въпреки че е депозиран отговор, който е еднакъв за двамата. Поради това решението на въззивния съд в частта за разноските противоречало на решение от 25.01.2024 година на СЕС, постановено по дело С-438/22.

Ответниците са изразили становище по искането за изменение на решението в частта за разноските в молба вх. № 7435/16.09.2024 година. То е за неоснователност на искането. Поддържа се, че претендираните и присъдени разноски са в минималните размери по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочено е също, че са изложени и поддържани различни основания за отхвърляне на исковете по отношение на всеки един от двамата ответници, поради което обстоятелството, че са представлявани от един адвокат не ги лишавало от правото да получат разноските, които са направили. Освен това се поддържа, че делото е със значителна фактическа и правна сложност, тъй като ищецът в хода на процеса непрекъснато правел различни искания, подавал множество писмени становища, намесени били множество правни фигури и институти и били провеждани дълги съдебни заседания.

Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния акт, изменението или допълването му в частта за разноските, е изрично уредена в чл. 248, ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По същество съдът намира за неоснователно искането за изменение на решението в частта за разноските.

Въззивният съд е изложил подробни мотиви в решението си за размерите на дължимите разноски от ищеца на всеки един от двамата ответници както за въззивното производство, така и за първоинстанционното производство, които поддържа. Разноските и на двамата ответници включват само заплатените от тях адвокатски възнаграждения. Обстоятелството, че двамата ответници са представлявани от един и същ адвокат – В. Д., не е 2 достатъчно, за да се приеме, че за адвоката се дължи само едно възнаграждение.

Защитата на всеки един от двамата ответници е самостоятелна. В хода на процеса пред въззивната инстанция, с оглед даваните от съда указания, ищецът няколко пъти е променял обстоятелствата, на които се основават исковете по отношение на всеки един от двамата ответници, начинът, по който претендира осъждането им за заплащане на исковите суми – солидарно или при условията на разделност и исканията по отношение на всеки един от тях. Това процесуално поведение на ищеца налага извода както за значителна фактическа и правна сложност на делото, така и за необходимост от осигуряване на самостоятелна правна защита на всеки един от ответниците поотделно.

Освен това присъдените адвокатски възнаграждения от по 8050 лева за въззивната инстанция на всеки един от двамата ответници са под минималните размери, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая материалният интерес по делото е 107 512,88 лева. С цитираната разпоредба е предвидено, че по дела с материален интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв., дължимото адвокатско възнаграждение е 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.

Съдът съобразява решение от 25.01.2024 година по дело С -438/2022 на СЕС, с което е прието, че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. Посочените в нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни. Съдът обаче ползва тези размери като ориентир за цената на адвокатските услуги. С оглед на това и на изложените по-горе мотиви, свързани с предмета на делото, неговата продължителност, правна и фактическа сложност и необходимата защита на всеки един от ответниците поотделно по променяните няколко пъти в хода на процеса обстоятелства и искания, определеното адвокатско възнаграждение не може да се приеме за прекомерно, респ. не са налице основания за неговото намаляване.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК, инкорпорирана в касационна жалба вх. № 6698/09.08.2024 година, подадена от „Л. И.“ ЕООД, ЕИК ******, за изменение на решение № 183/09.05.2024 година, постановено по в.т. дело № 345/2023 година по описа на АС – Пловдив, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4