Определение № 74 от 17.02.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 17.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20263001000024 по описа за 2026 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.129 ал.3 от ГПК, образувано по частна жалба на С. П. Г. от гр.Силистра, конституирана като ищец в качеството и наследник на Н.П.А., срещу определение № 1725 от 25.11.2025г. по търг.дело № 241/25г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по предявения в отношение на евентуалност с главния иск осъдителен иск на наследодателя и срещу „Конструмакс“ ООД за предаване на недвижим имот, находящ се на адрес гр.Варна, сграда „С.Мах-Сеnter“ ет.6, ап.29Б и паркомясто 52Б, на ниво – 1, като заместваща облага на парично обезщетение, дължими за неизпълнение на задължението на ответника, поето с § 2 от предварителен договор от 05.04.2016г., сключен между страните, за прехвърляне на 25.57 % от цялата площ на поземления имот с идентификатор *** или на 178.23 кв.м. идеални части, равни на идеалните части от общите части на построената в поземления имот сграда за обектите по площообразуването на същата на основание чл.129 ал.3 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано.

Твърди, че в изпълнение на дадените му до момента указания е уточнил обстоятелствата, на които основава исковете си. А именно, че съгласно § 2 от 1 предварителен договор от 05.04.2016г. А. е имал задължение да прехвърли правото на собственост върху притежавания от него недвижим имот и да учреди право на строеж върху него в полза на строителя за изграждане на жилищна сграда с негови сили и средства, като си запазва идеални части от двора /178.23 кв.м., представляващи 25.57 % от цялата площ на поземления имот – 697 кв.м./, равни на идеални части от общите части на сградата, за обектите по площообразуване на същата, които получава, без да дължи никакви суми за изпълнение. Твърди, че при тези договорки строителят – ответник е следвало да включи така определените проценти от площта на жилищната сграда в полза на А. при площообразуването и впоследствие надлежно да ги впише в нотариалния акт за учредяване права на строеж. Сочи, че това не е сторено и сградата е въведена в експлоатация без да са му отредени полагащите му се квадратни метра площ съгласно уговорката на § 2 от предварителния договор като са му учредени права на строеж за две жилища и двоен гараж, ведно с прилежащите към тях идеални части от общите части на сградата. Твърди, че това представлява неизпълнение на предварителния договор от 16.04.2016г. в тази му част. Твърди, че с неизпълнението на това задължение му е причинена имуществена вреда, която подлежи на обезщетение.

По отношение на предявения евентуален иск излага, че доколкото сградата вече е построена и въведена в експлоатация, както и са разпределени и продадени обектите в нея, не е възможно това задължение да бъде изпълнено така, както е предвидено в предварителния договор т.е. да получи реално изпълнение, с евентуално обезщетение за забава. Поради което и единствената му възможност е да търси обезщетение в пари, равностойно на пазарната оценка на площта, която е следвало да бъде отредена и предоставена в построената сграда или да търси друга заместваща облага, като му бъде предоставен обект в сграда, собственост на строителя, с близка пазарна стойност, за да бъде овъзмезден за причинените вреди, каквато е целта на заместващата облага.

Твърди, че предявеният от него евентуален иск е достатъчно ясно и конкретно обоснован в подадените уточнителни молби. Отново излага, че предвид големия размер на претендираната парична сума, не е сигурно дали ответникът би могъл да го обезщети по този начин, но със сигурност би могъл 2 да предложи друг имот, с близка парична равностойност. Сочи, че при предложения вариант ответникът има повече възможност за заместваща облага, за да може да го овъзмезди за неизпълнението. Твърди, че не е задължително заместващата облага да е предвидена конкретно в договора или в друг нарочен документ, както и че законът ясно посочва, че може да се търси обезщетение вместо изпълнение, без да поставя ограничения на заместващата облага, т.е. в какъв вид може да се претендира обезщетението. Сочи, че паричната равностойност, като универсално платежно средства, е найподходящия начин затова, но няма законова рамка или специфични условия, при условията на които да се търси друг вид заместваща облага, като е достатъчно обезщетението да е равностойно на неизпълнението.

Сочи също така, че съдът не е обосновал какви конкретни факти и обстоятелства е следвало да бъдат посочени, за да приеме, че това указание не е изпълнено. Твърди, че алтернативното обезщетение не следва да се обосновава задължително с факти и обстоятелства, които да са различни от тези, посочени в главния иск. Заместващата облага в различен вид, е само възможност, която би удовлетворила ищеца и би улеснила ответника.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопризводствените действия и по евентуално предявения иск.

Доколкото производството по част от предявения евентуален иск е прекратено след извършена от първоинстанционния съд размяна на книжа, независимо от нормата на чл.129 ал.3 предложение второ от ГПК, на насрещната страна – „Конструмакс“ ООД е изпратен препис от частната жалба и от нея в срока по чл.276 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 241/25г. по описа на ОС – Варна е образувано по предявен от Н.П.А. срещу „Конструмакс“ ООД осъдителен иск за сумата 348 056.43лв., представляваща парична равностойност на 177.96 кв.м. идеални части от общите части на сграда с идентификатор ***, претендирана като обезщетение за неизпълнение на 3 задължение по § 2 от предварителен договор между страните от 05.04.2016г., ведно със законна лихва. В отношение на евентуалност с главния иск предявява иск за осъждане на ответника да му предаде като обезщетение за същото неизпълнение друг недвижим имот, индивидуализиран като апартамент 29Б, находящ се в друга сграда, собственост на ответника – строител. Правната квалификация и на двата иска – главен и евентуален въззивният съд дава след всички уточнителни молби, депозирани от ищеца по разпореждания на съда. Квалификацията и на двата иска е по чл.79 ал.1 от ЗЗД. В случая въз основа на едни и същи факти, касаещи неизпълнение на задължение на ответника – строител по § 2 от предварителен договор между страните и твърдения за невъзможност за реално изпълнение на задължението, се иска осъждане на ответника да заплати обезщетение за неизпълнената част от задължението, като по главния иск се иска неговата парична равностойност, а в отношение на евентуалност се иска натурално обезщетение с предаване на друг имот на строителя с близка пазарна стойност.

Съставът на въззивния съд намира, че последващо поредно оставяне без движение на производството по евентуалния иск с указание за излагане на конкретни факти и обстоятелства, на които евентуалният иск е основан, различни от вече изложените факти по главния иск, не се е налагало. Ищецът неколкократно е посочил фактите, на които основава претенцията си, както и причините за различните искания към съда – за осъждане за парична сума и за предаване на имот, и двете като обезщетение за неизпълнение на задължение на строителя по предварителен договор във връзка с дължима към собственика на имота квадратура срещу предоставеното право на собственост и учредено право на строеж. Поради което и възивният съд намира, че основания за прекратяване на производството по евентуалния иск по реда на чл.129 ал.3 от ГПК не са налице.

Независимо от това обаче и с оглед разрешението, дадено в тълкувателно решение 6/2017г. от 15.01.2019г. по тълк.дело № 6/17г. на ОСГТК на ВКС, досежно проверката осъществявана от въззивния съд в производствата по частните жалби, а именно че, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269 изр.второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, въззивният съд намира, така предявеният евентуален иск за недопустим по следните съображения:

4

Действително, законодателят поставя на първо място възможността на кредитора да получи реално изпълнение на договорното задължение. Но когато реалното изпълнение е невъзможно, както се твърди от ищеца в настоящия случай, за кредитора остава възможността да иска обезщетение за поправяне на вредата, причинена от неизпълнението. Обезщетението, съобразно чл.82 от ЗЗД има винаги паричен израз, тъй като имуществената вреда съставлява разликата между имотното състояние на кредитора след неизпълнение на задължението и имотното състояние, което би имал ако задължението би било изпълнено. Поради което и съдът намира, че искова претенция с искане за обезщетение чрез получаване на имот, вместо пари, е недопустима. Законодателят е предвидил в други хипотези /чл.57 ал.2 от ЗЗД, чл.521 ал.2 от ГПК/ точно обратното ако дължима вещ не се намира у длъжника или е погинала, да бъде събрана нейната равностойност. Липсата на парични средства у длъжника е субективна невъзможност, приравнена на възможност.

Поради което и предявеният евентуален иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено на основание чл.130 от ГПК. С оглед на така изложеното поради съвпадане на крайния извод обжалваното прекратително определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1725 от 25.11.2025г. по търг.дело № 241/25г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6