Решение № 56 от 05.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Велико Търново, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20234000500027 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 449/15.11.2022 год., постановено по гр. д. № 626/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, *******, да заплати на Д. Х. Г., ЕГН ********** от гр. Елена, ********, представляван по пълномощие от адв. К. Г. Т., сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от нарушаване правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-80/2011 г. по описа на РУ – Елена при ОД на МВР – Велико Търново, пр. № ТОЕ-00150/2011 г. на Районна прокуратура - Елена, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата от 1 000 лв. до пълния му предявен размер от 28 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, *******, да заплати на Д. Х. Г., ЕГН ********** от гр. Елена, ********, представляван по пълномощие от адв. К. Г. Т., сумата 0.40 лв. - разноски по делото. Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. София, *******, да заплати на адв. К. Г. Т., ЛНА **********, гр. Елена, ********, сумата 54.80 лв. - адвокатско 1 възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Х. Г., ЕГН ********** от гр. Елена, ********, чрез адв. К. Т. от АК – Велико Търново против Решение № 449/15.11.2022 год., постановено по гр. д. № 626/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част до размер на сумата от 9 000 лв. е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се, че първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на предявения иск в доклада по делото, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, но бил пропуснал в пълен обем да укаже и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, които подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои подлежат на доказване или опровергаване от ответника, както и да укаже на страните за кои от твърдените или отричани от тях факти не сочат доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд не бил допуснал очевидни, фрапантни грешки при формиране на вътрешното си убеждение, поради нарушаване на логически или опитни правила, но същият е възприел напълно доводите на ответника, а от там бил формирал грешен правен извод и поради това отхвърлил частично иска срещу ответника. Необосновани били правните изводи на съда, досежно размера на присъденото обезщетение, което се дължало на грешните фактически констатации при прилагане стандартите установени от ЕСПЧ. Счита, че справедливото обезщетение, като морална обезвреда следвало да е в размер на 9 000 лв., което отговаряло на актуалната съдебна практика. Прави се извод, че решението в обжалваната му част е неправилно и същото не отразява в пълнота действителното правно положение между страните по делото.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в размер на още 8 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България, гр. София, *******. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, като отчитайки необосновано дългият срок на наказателното производство, поведението на пострадалата и съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди е определил обезщетение в размер на 1 000 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

2

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

2б, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Досъдебното производство № ЗМ-80/2011 г. на РУ - Елена, пр. пр. № ТОЕ00150/2011 г. по описа на РП - Елена, е образувано на 07.04.2011 г. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, с пострадали - ищцата Д. Г. и сестра й К. В.. Като предмет на престъплението от пострадалите са били заявени следните движими вещи - 5 бр. метални варели, 4 бр. метални табли за легла, 2 бр. каци, 30 м. гумен маркуч, 20 м. оградна мрежа и др.

С Постановление от 08.04.2011 г. на водещият разследването разследващ полицай, било възложено извършването на оперативно-издирвателни мероприятия с цел установяване на вещи предмет престъплението, извършителя на престъплението и събиране на доказателства за вината му.

На 15.04.2011 г., пострадалите лица са били конституирани в това качество и са били разпитани в качеството на свидетели. Същите са посочили, че желаят да се разпита Красимир и Хаско от с. Майско, от кого изкупуват железа и стари вещи от с. Крумчевци.

С Постановление от 18.04.2011 г. на водещият разследването разследващ полицай, било възложено извършването на оперативно-издирвателни мероприятия с цел установяване на лицата на Красимир и Хаско от с. Майско.

На 29.04.2011 г. била изготвена докладна записка за проведените ОИМ и резултата от тях - извършителя на деянието не бил установен.

На 29.04.2011 г. била изготвена докладна записка, че самоличността на Красимир от с. Майско е установена - К. Й. С., с прякор „Хаско“, който няма брат, както и че вероятно се касае за едно и също лице.

Установено било, че К. С. е напуснал адреса си и страната и същият бил обявен за 3 издирване.

На 27.05.2011 г. материалите по разследването били предявени на Д. Г. и К. В., като същите не направили искания, бележки и възражения по воденото разследване.

С Постановление на наблюдаващият прокурор от 31.05.2011 г. делото било спряно поради неразкриване извършителя на престъплението. Това постановление било връчено на пострадалите лица съответно на 17.06.2011 г. и 20.06.2011 г.

С Постановление на наблюдаващият прокурор от 01.06.2011 г. делото било възобновено, поради възникнала необходимост от разпит на свидетел.

На 02.06.2011 г. К. С. бил разпитан в качеството на свидетел, като заявил, че отдавна не е посещавал с. Крумчевци, не е изкупувал вещи сходни с инкриминираните.

С Постановление на наблюдаващият прокурор от 16.06.2011 г. делото било спряно поради неразкриване извършителя на престъплението. Това постановление било връчено на пострадалите лица съответно на 22.06.2011 г. и 23.06.2011 г.

С Постановление на наблюдаващият прокурор от 20.01.2022 г. делото било възобновено и прекратено поради изтекла давност за наказателно преследване. Това постановление било връчено на пострадалите лица съответно на 27.01.2022 г. и 28.01.2022 г.

Видно от Писмо Изх. № 94-Д-167/22/12.08.2022 г. на Министерство на правосъдието е видно, че заявлението на ищцата е отхвърлено, на основание чл. 60е, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, тъй като въпреки проведените действия по издирване и разследване, извършителят е останал неразкрит и не е повдигнато обвинение. Със същото писмо ищцата е уведомена, че процедурата по Глава ІІІа от ЗСВ се счита за изчерпана.

От показанията на св. М. О. и св. С. Д. се установява, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от продължителното неразкриване на авторството на престъплението, от което е пострадала; че вредите са пряко следствие от недостатъчно ефикасните действия по разследването, които действия са в изключителна компетентност на прокуратурата, като предпоставка за наказването на извършителя. Св. О. посочва, че откраднатите вещи имали сантиментална стойност за ищцата, която започнала да се оплаква от високо кръвно налягане. Според св. Д. при всяка тяхна среща след кражбата на вещите си говорели за това с ищцата, която постоянно му се оплаквала.

Свидетелските показания, макар и повърхностни, касаят лично възприети от свидетелите факти, показанията са житейски логични, не се опровергават от доказателства по делото и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Препращането към чл. 6, § 1 от КЗПЧОС води до извода, че активнолегитимирани да предявят иска по чл. 2б от ЗОДОВ са частноправните субекти, които са носители на правото по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Такова съждение можем да направим и от тълкуването на разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ.

Критериите, които националния закон регламентира в чл. 2б от ЗОДОВ и въз основа, на 4 които съдът преценява дали органите на съдебната власт са допуснали нарушението по чл.

6, § 1 от КЗПЧОС са примерни, като следва да бъдат съобразени и стандартите, установени в решенията на Европейския съд по правата на човека по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

В случая ищцата Г., предявявайки иска по чл. 2б от ЗОДОВ твърди, че висящото наказателно дело определя нейните граждански права, защото като пострадала разполага с иск за вредите от престъплението, извършено в периода 22.12.2010 г. – 17.01.2011 г. по чл.

194, ал. 1 от НК, а наказателното дело се разглежда в неразумен срок. Релевантният период е от 07.04.2011 г. (датата на неговото образуване) до 20.01.2022 г. (дата на неговото прекратяване). Следователно решаващ за спора е въпросът, дали наказателното производство определя граждански права на ищеца по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на обезщетението за причинени неимуществени вреди за сумата от 1 000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.