Решение № 160 от 09.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Сливен, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИВАЙЛА СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20262230200499 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Р. М. 60“ ******, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „**************, представлявано от управителя Р. Г. М. против наказателно постановление № 879017-F872987/16.03.2026 г., издадено от К.Н.К. – Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал.

1 от Закона за данък върху добавената стойност му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) евро за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за незаконосъобразност и несъразмерност на наложеното административно наказание, а в условията на евентуалност - за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя на дружеството Р. М.. В залата се явява и процесуален представител по пълномощие. Молят НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, евентуално да се приложи чл. 28 от ЗАНН.

Претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.

Живка Динева с пълномощно по делото. Последната пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното административно нарушение, в каквато насока изтъква конкретни доводи, като моли за потвърждаване на оспореното наказателно постановление.

1

Релевирано е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

Районен съд - Сливен, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 11.02.2026 г. в 14:30 часа е извършена проверка от инспектор по приходите в НАП при ЦУ на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – асансьорен сервиз, находящ се в гр. Сливен, ул.

„**************, стопанисван от „Р. М. 60“ ******, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „**************, представлявано от управителя Р. Г. М.. При проверката било констатирано, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като в издаваните фискални бележки за извършените услуги не е посочена конкретния вид услуга. Не са релевирани възражения в хода на извършване на проверката. Въз основа на така извършената проверка е бил съставен АУАН № F872987/23.02.2026 г., който е бил връчен лично на управителя на дружеството на основание чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на нарушението е подписан от двама свидетели, като същият е бил връчен на управителя на дружеството на 23.02.2026 г. Не са релевирани възражения по така съставения АУАН.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 879017-F872987/16.03.2026 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя „Р. М. 60“ ******, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.

„**************, представлявано от управителя Р. Г. М. е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ евро за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Препис от НП е връчен на въззивника на 19.03.2026 г., видно инкорпорираната в санкционния акт разписка.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията на свидетелката Б. са задълбочени, вътрешно балансирани и кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви.

По отношение на останалите, инкорпорирани по делото писмени 2 доказателства, съдът намира същите за единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

Съобразно така установената фактическа обстановка в НП и АУАН от правна страна, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи да нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Процесното производство е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административнонаказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизирания административнонаказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид до доказване на противното.

Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН.

Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган.

3

Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно не посочване на датата на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна по своя характер, като същата осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да узнае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

В НП е посочено, че административното нарушение „е установено в гр.

Сливен, общ. Сливен, ул. „Добри Войников“ №12 на 11.02.2026 г…“ Законът обаче изрично посочва, че АУАН и НП следва да съдържат данни за датата на извършване на нарушението, а не за датата на установяване на същото.

Настоящият съдебен състав намира, че понятията „дата на извършване на нарушението“ и „дата на установяване на нарушението“ не са идентични и не могат да бъдат приравнявани. Първото касае момента на осъществяване на административното нарушение, а второто – момента, в който същото е било констатирано от контролния орган. Ето защо посочването единствено на дата на установяване не изпълнява изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.Допуснатият порок е съществен, тъй като води до неяснота относно времето на извършване на деянието и препятства възможността на наказаното лице да организира пълноценно защитата си. Същевременно липсата на надлежна индивидуализация на нарушението възпрепятства и съдебния контрол за законосъобразност относно релевантните факти, включително спазването на преклузивните срокове и приложението на материалния закон.

Отделно от това от приложените по преписката копия на КЛЕН е видно, че се касае за фискални бонове от 19.01.2026 г., т.е. датата на извършване на нарушението не е посочената в АУАН и НП - 11.02.2026 г. (ако се касае за техническа грешка и неправилен подбор на термините), а е 19.01.2026 г., когато са били издадени фискалните бонове, предмет на проверката.

Посочена е датата на извършената проверка, извършена от органите по приходи при НАП и датата на която жалбоподателят, посредством инсталираното в търговския обект фискално устройство/ ФУ/ е издал фискална касова бележка, която не съдържа задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н -18 /13.12.2006 г. на МФ. Датата на издаване на фискалната касова бележка е всъщност датата на осъществяване на твърдяното нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от горепосочената Наредба, посочена като дата на извършване на нарушението от актосъставителя и наказващия орган. Непосочване на датата на извършване на нарушението представлява процесуално нарушение, съществено ограничаващо правото на нарушителя да организира адекватно защитата си, поради което е основание за отмяна на наказателното постановление. Неизпълнението на това задължение е съществен порок.

Дори изложеното да не се приеме за съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, то настоящата инстанция намира следното: Така установените факти обосновават извод, че на горепосочените дата и място жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от цитираната Наредба № Н-18/2006 г. С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от 4

Наредба № Н-18/2006 г. отговорност за съответствието на издаваните в обекта фискални касови бележки с изискванията за задължителни реквизити на съдържанието им носи лицето, което стопанисва обекта, а именно – „Р. М. 60“ ****** - жалбоподател.

Административно-наказващият орган само формално е посочил, че липсват предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като липсва реална преценка относно обществената опасност на извършеното нарушение.

Съгласно задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС "... преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол... когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона... ". От друга страна известно е, че когато преценява дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл. 6 ЗАНН, т. е. когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН.

Нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. е формално съставомерно като административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с налагане на имуществена санкция в размер 550 евро в законовия диапазон съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвид обстоятелството, че нарушението очевидно не води до неотразяване на приходи.