Решение № 2530 от 05.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2530 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330108428 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от “Банка ДСК” АД срещу У.

Ш. /U.S./, роден на **г., в **, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 12 411,86 лева – главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студени и докторанти от **г., сключен между страните, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, сумата в размер на 600,90 лева – договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 06.06.2022 г., 18,40 лева – лихвена надбавка за забава, дължима на основание чл. 17.1 от Общите условия за периода 28.10.2021 г. – 06.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на **г. между страните е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студени и докторанти, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в общ размер на 78 233,20 лева за заплащане на такси за обучение, която следвало да бъде върната за 120 месеца от изтичане на гратисния период – една година от датата на провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната работа. Посочва се, че кредитът бил усвоен на етапи – чрез преводи по банковата сметка на висшето училище или научна организация, но не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение на семестър. Навеждат се доводи, че всяка дължима такса на ответника за обучение била превеждана по сметка на Медицински факултет – гр. **. По този начин банката била изпълнила своето задължение за предоставяне на кредитната сума. С договора бил уговорен лихвен процент в 1 размер на 7% годишно върху усвоената част от кредита. Съобразно т. 5 от договора, кредитът следвало да се погаси в разплащателна сметка на ищеца с равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвял след изтичане на гратисния период. Посочва се, че на 12.02.2015 г. било подписано допълнително споразумение за предоговаряне размера на кредита, като първоначално договорената сума в размер на 78 233,20 лева била намалена на сумата от 7823,32 лева, като срокът на договора останал същият – 120 месеца.

Сочи се, че с изтичане на гратисния период, кредитополучателят не е извършвал каквито и да било плащания по кредита. На 28.10.2021 г. с налични по разплащателната сметка 0,04 лв. била погасена единствено част от дължимата лихва, конфигурирана съгласно договореностите между страните по първоначално отпуснатия размер на кредита, към който съгласно чл. 10.2 от ОУ била капитализирана и дължимата за гратисния период договорна лихва. Към датата на подаване на настоящата искова молба – 08.06.2022 г., били просрочени 8 броя месечни погасителни вноски с падежи от 28.10.2021 г. до 28.05.2022 г. с общ размер на просрочените вноски – 1152,84 лв., от която сума, просрочената договорна лихва била в размер на 579,18 лева, а просрочената главница – 573,66 лв. По силата на чл. 17.1 от Общите Условия, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската представляваща главница се олихвявала с договорената лихва и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно предвиденото в т. 17.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Предвид липсата на плащане на 8 поредни месечни вноски, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от исковата молба от длъжника. Излагат се твърдения, че претендираната лихва представлявала възнаградителна такава, дължима на основание т. 7 от представения пред съда договор. В тази връзка началният момент на претендираната договорна лихва – 28.10.2021 г., бил моментът, от който, съгласно договора и погасителния план към него, било налице начисляване на възнаградителна лихва, която не била платена. Посоченият краен момент – 06.06.2022 г., била датата, до която банката е начислявала възнаградителна лихва. Претендираната наказателна надбавка представлявала договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на основание т. 17.1 от Общите условия, като същото било в размер на 10% върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница, натрупана за периода от 28.10.2021 г. до 06.06.2022 г.

С молба от 26.09.2023 г., ищецът излага становище, че главницата от 12411,86 лв. е формирана от сумата от 7823,32 лв. – главница, и 4588,54 лева – капитализирана лихва. Изложено е, че съгласно т. 10.2 от ОУ за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, начисляваната по време на гратисния период лихва се капитализирала годишно. Тя се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно. Това било упоменато и в чл. 23 ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти, като остатъкът до 12411,86 лв., който е претендиран като главница в исковата молба, представлявал именно тази капитализирана към главницата лихва от гратинсния период.

С молба от

22.11.2023 г., ищецът е посочил, че договорната/възнаградителна лихва в размер на 600,90 лева към 07.06.2022 г., представлявала резултат от величините главница (12.402,82 лв.; формиране на претендирана главница: усвоена сума 7.823,32 лв., ведно с капитализирани 2 лихви 4.579,50 лв.), действащ лихвен процент (7,00 %), банкова година (360 дни), като основанията за капитализация на лихвата, били следните: съгласно т. 10.2. от Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, начисляваната по време на гратисният период лихва се капитализирала годишно; съгласно чл. 23, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти – по време на гратисния период банката начислява лихва върху кредита. Същото било посочено и на сайта на Министерство на образованието и науката, Пътна карта, наименувана „Стъпки за получаване на студентски кредит“. В стъпка 7, чл.

10, ал. 2 от посочените указания на МОН, било отбелязано, че по време на гратисния период на кредита, банката начислявала лихва върху усвоената част от кредита, като се капитализира годишно.

С оглед гореизложеното моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се излагат съображения за ненадлежно предявен иск.

Посочва се, че спорът съдържал международен елемент – гражданството на страна по договора – ответникът. Същият притежавал качеството „потребител“ по сключения договор, поради което за него се прилагали специалните правила, осигуряващи допълнителна закрила на този вид субекти. Тази закрила предвиждала спорове като настоящия да се водят по постоянния адрес или местообитаването на потребителя. Видно от извършеното връчване, ответникът не пребивавал на адрес в Република България. Същият пребивавал в Република България въз основа на издадена Виза тип „D“ на основание чл. 24в от Закона за чужденците в Република България, което основание се изчерпало след дипломирането на ответника. С оглед изложеното и „потребителското“ качество на настоящия спор, същият следвало да бъде разгледан от друг съд, който да се яви международно компетентен. По основателността на предявените искове, взема становище за неоснователност на същите. Сочи, че неправилно са изчислени размерът на задължението за главница, капитализирана лихва, лихва за забава и санкционна лихва. На ответника не била предоставена цялата информация по договора на разбираем за него език, по ясен и разбираем начин, за което не били и представени с исковата молба убедителни доказателства, че са спазени тези изисквания. Наред с това, липсвали доказателства, че при сключването на договора са представени всички изискуеми от закона документи, конкретно не са били представени погасителен план, размер и методика на изчисляване на ГПР и информация за надлежното упражняване на право на отказ от договора. Допуснато било нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗКСД, на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, защото банката с договора включила в неговото съдържание общите си условия, според които – чл. 10.2, изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се капитализирали /прибавяли към главницата/ и по този начин размерът на главницата се увеличавал. В резултат на това, след гратисния период, размерът на главницата не бил равен на размера на усвоените суми за платени такси за обучение, както изисквало чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл.

17, ал. 3 и ал. 4 от ЗКСД, а включвал и сумата на възнаграждението на банката за този период, и оттук договорната лихва след гратисния период се начислявала и върху размера на изтеклите договорни лихви за гратисния период. Т.е. след гратисния период се връщала както сумата, ползвана за плащане на такси за обучение и договорна лихва върху нея до погасяването й, така и изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено върху нея възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането й. ЗКСД забранявал по тези договори уговаряне и плащане на нещо друго с чл. 19, ал.

3

2 ЗКСД, като казвал, че само това, което е предоставено като кредит за платени такси за обучение и усвоено само за такси – чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗКСД, подлежи на връщане по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД. Законодателят забранявал по тези кредити кредитополучателят да извършва плащания, които не са включения в условията на сключения договор и за които кредитополучателят не бил уведомен преди сключване на договора. На следващо място, капитализирането на лихви и последващото им ползване като основа за начисляване на нови такива, по естеството си представлявало анатоцизъм и не следвало подобна клауза да се счита за валидна в рамките на настоящия потребителски договор. Друго противоречие с правните норми било налице при регламентацията, че с чл. 17. 2 от общите условия се предвиждала вид лихва за плащане - неустойка за забава, в размер на договорната лихва с надбавка 10 процента пункта /общо 17 %/. Това било лихва, която не фигурирала в договора, и за нея нямало разписани ясни правила, приети от кредитополучателя. Банката можела да уговори със студента обезщетение при забавено изпълнение, но то трябвало да бъде в писмен вид като част от съдържанието на договора, ясно и разбираемо, по което страните били постигнали съгласие като са материализирали волята си в документ, който бил подписан двустранно, при отчитане и тълкуване на чл. 21 от ЗКСД, който, определяйки максимална лихва от 7% по договора, не индивидуализирал вида на лихвата – само възнатрадителна, или и за забава.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗКСД лихвата, която кредитополучателят дължал на банката, не можела да надхвърля седем процентни пункта, като уговорката за по-висока лихва била нищожна.

Същата разпоредбата била възпроизведена в чл. 7 от договора за кредит. С тази уговорка, с оглед особената защита на кредитополучателя, бил определен максимален размер на лихвата, която банката можела да начислява върху отпусната сума, а не бил регламентиран размерът на същата, който подлежал на свободно договаряне между страните и можел индивидуално да се договори да е по-нисък от седем пункта. В процесния договор за кредит обаче тази клауза била дословно взаимствана от закона в чл. 7 от договора, като размерьт на лихвата бил уговорен като не по-висок от 7% на годишна база, респ. липсвал фиксиран размер на лихвата. Размерът на лихвата не можел да надвишава 7%, но това не означавало априори, че не може да е по-нисък от 7%. Поради това в договора за кредит липсвал фиксиран размер на възнаградителната лихва. Съгласно клаузата на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД преди сключване на договора банката била длъжна да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита, което условие, с оглед липсата на изрично уговорен размер на договорната лихва, не било изпълнено, не само преди сключване на договора, но и със самото му сключване. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 6 ЗКСД, когато не са спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 и чл. 18, ал. 3 ЗКСД, както и изискванията за задължителни реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 от ЗКСД, договорът за кредит е недействителен. Клаузата на чл. 7 от договора била неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, поради това, че не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Ответникът счита, че пороците в договорното правоотношение били от такова естество, че да доведат до недействителност на целия договор. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.