Решение № 2825 от 20.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2825 гр. С, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М. при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М. Гражданско дело № 20231110120071 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от “ТС” ЕАД срещу И. П. М., с която по реда на чл.

422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземанията за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 03.09.2022г. по гр.д. №40571/2022г. по описа на Софийски районен съд,113 състав, както следва: 293,41 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 34,80 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2020 г. до 12.07.2022 г., 29,75 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 7,01 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до 12.07.2022 г.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на оИ. М. на адреса на топлоснабдения имот: гр. С, за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

Ответникът И. П. М. чрез пълномощника й адв. Д. С. оспорва исковете. В 1 подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение за съдебно предявените вземания прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва като невалидна издадената от съда заповед по чл. 410 ГПК с конкретни съображения за противоречие със закона и добрите нрави, липса на компетентност, неспазване изискването за постановяване на нарочно разпореждане за издаването й и нарушения на Общностното право. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като липсвал писмен договор с ищеца с минимално необходими реквизити за такъв в нарушение на правилата на КРБ и уредбата на договорите в ЗЗД и ТЗ. Твърди, че не е приемал общите условия на ищеца и възразява за наличие на неравноправни клаузи в тях. Оспорва приложението на Наредба № 16-336 за топлоснабдяването, като твърди противоречие на ЗПП и Общностното право.

Поддържа, че общото събрание на ЕС няма правомощия да сключва сделки за потребление от името на всички собственици. Оспорва твърдените от ищеца количества доставена ТЕ и нейната цена. Отоплителните тела в имота били демонтирани, нямало отоплителни тела в общите части на сградата, имало водомер за топлата вода в имота, но ищецът не бил поставил топломер след подгревателя на БГВ и не можел да се определи специфичният разход за подгряване на 1 куб.м. вода. Предлага начин на изчисляване на БГВ. Оспорва начислените суми като завишени, като в тази връзка развиват съображения, че по делото не са представени доказателства за метрологични проверки на топломера в абонатната станция, протоколите за ежемесечно отчитане, документи за пускане на абонатната станция в експлоатация. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства, в т.ч. съобщенията към фактури, с конкретни съображения, че същите са частни документи с невярно съдържание. Оспорва начисляването на лихви върху прогнозни сметки. Оспорва дължимостта на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение. Иска от съда да отвърли предявените искове и да му присъди разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Д" ООД /с предишно наименование „ББ“ ООД,/ конституирано по делото с определение от 13.05.2023 г. не взема становище по предявените искове в предоставения му срок за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По редовността и допустимостта на исковете:

По отношение на исковата молба не се констатира твърдяната от ответника нередовност. Ищецът е изложил фактическите основания на претенциите си, посочил е размер на същите и периоди, за които вземанията се отнасят. С определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е изразил позицията си, че не следва да дава допълнителни указания на ищеца за уточняване на исковата молба. Непредставянето на писмен договор с потребителя с оглед липсата на твърдения такъв да е бил сключен между страните, в случая не е изискване за редовност на исковата молба.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 40571/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. П. М., от която е постъпило възражение в едномесечния срок за това. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от установителните искови претенции, а с оглед идентитета между съдебно предявените вземаня и вземанията по заповедта за изпълнение същите са процесуално допустими.

2

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

Като писмени доказателства по делото са приети документи, в т.ч. договор за продажба на държавен имот по редна на Наредбата за държавните имоти и декларация по чл. 26 ЗМДТ, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е придобил правото на собственост върху имота през 1989 г.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до право на собственост върху недвижимия имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид изложеното дотук по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че в процесния период е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "ТС" ЕАД и ответника, възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко3 продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТС" ЕАД на клиенти в град С.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач "Д" ООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебнотехническата експертиза.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.