Решение № 4249 от 01.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4249 гр. Пловдив, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Магдалена Г. Танева като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20255330116673 по описа за 2025 година

Взе предвид следното :

Предявен e иск с правно основание чл.150 от СК.

Предявена е искова молба от Е. М. Г., с ЕГН: **********, лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р. Л. Д., с ЕГН:

**********, против М. Е. Г., с ЕГН: **********, в която се твърди следното :

Майката на ищеца и ответника били бивши съпрузи и родители на Е. М.

Г., с ЕГН: **********. С Решение № 94/14.06.2013 г. по гр.д. № 78/2013 г. на Районен съд-гр.Ч. упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на майката и местоживеенето на детето било определено на нейния адрес.

С протоколно определение № 8979/24.10.2023г. по гр.д.№ 10368/2023г. на Районен съд-гр.Пловдив била увеличена месечната издръжка, която М. Е.

Г. дължи на сина си Е. М. Г., съгласно Решение № 94/14.06.2013 г. по гр.д.№ 78/2013 г. на Районен съд-гр.Ч. от 130,00 лева на 400,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.07.2023г. до настъпване на причини, които обуславят изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при просрочие.

Съгласно чл.150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. В процесния случай, считано от определяне размера на дължимата месечна издръжка за детето, изминал значителен период от време, повече от две години, в който период значително се увеличили нуждите на Е. и намаляла покупателната способност на майката, като родител, отглеждащ детето си сам.

Значително се променили социално-икономическите условия на живот в 1 страната, като цяло, както и нуждите на детето.

Във връзка със социално-икономическите процеси, предопределени от приемането на България в Еврозоната и смяната на националната валута, обективно се увеличила цената на живот в страната, нараснали сумите, необходими за закупуване на храна, облекло, обувки, гориво, заплащане на сметки за електрическа енергия, ВиК услуги, телефон, интернет, медицински и образователни услуги. Респективно, с получаваните преди суми за издръжка на детето, майката не можела да му осигури същото количество стоки и услуги, които му били обичайно необходими.

Видно от Уверение Изх.№**г. издадено от **, през учебната 2025г./2026г. Е. бил у. в ** клас в **. Майката и детето живеели в наследствена * в с.** и то всеки ден пътувало от с.** ** и обратно, за да посещава училище, като месечните му разходи само за транспорт били: 33,00 лв. - за междуградска абонаментна карта за транспорт и 16,00 лв. - за градски транспорт в гр.Пловдив. Детето било в училище до късно следобед, поради което майката му осигурявала пари за закуска и обяд в училище - общо 20,00 лв. на ден. Или джобните му пари за училище ежеседмично били в размер на 100,00 лв..

Във връзка с по-добрата подготовка на детето за учебния процес и индивидуалните му образователни потребности, се наложило през миналата година, когато детето ***************** да ползва частни уроци по б.е. и л. и м.. Средно месечната сума, която майката била заплащала за частни уроци, видно от представените разписки за заплатени суми, била в размер между 500,00 лв. и 600,00 лв. месечно. През тази учебна година Е. също имал нужда от допълнителни частни уроци, особено по математика, но за майката било все по-трудно да ги осигурява с доходите, които получавала и с предоставяната от ответника издръжка, в размер на 400,00 лв. месечно.

Детето посещавало извънкласни занимания - тренирало ** в **, където заплащала ежемесечно за абонаментна карта сумата от 80,00 лв.. Детето искало да продължи и заниманията си по *, но за сега майката нямала средства, за да му ги осигури.

Месечната такса за телефон на детето била в размер на 35,00 лв. Извън това, майката трябвало да му осигури : отопление, електричество, ВиК услуги, храна, дрехи, обувки и медицинска грижа.

Освен това, на детето предстояло да се проведе **, за което приблизително била необходима сумата от 1000,00 лв., без майката да била съвсем сигурна в какъв размер щели да са всички разходи, свързани с лечението.

През зимните месеци, като всяко дете, и Е. понякога преболедувал сезонните настинки и грип, при което майката му осигурявала необходимите медицински услуги и лекарства, чиято цена също била нараснала.

В обобщение, всички разходи, които майката заплащала, за да осигури нормален живот на Е. били в размер на около 1300,00 лв..

Въпреки, че бил наясно с променилите се условия на живот и 2 нарасналите нужди на детето, ответникът изплащал на майката единствено определената от съда месечна издръжка, в размер на 400,00 лв. и не давал никакви други средства на сина си.

Нещо повече, ответникът не полагал никакви грижи за сина им, не осъществявал лични контакти с него, като може би не го бил вземал при себе си вече около 2 години. В този смисъл, цялата фактическа грижа за Е. осъществявала майката, сама и без помощ от бащата, като била длъжна да заплаща за всеки извънреден разход за детето, без да може да разчита на ответника.

Явно било, че ответникът не осъзнавал, че детето има нужда от повече средства, които да осигурят задоволяване на основните му нужди.

Майката работела като * на *, чрез ** и не получавала високи по размер доходи. Видно от представеното Удостоверение № **г., средно за месеците от март до август 2025г. била получила от дружеството си суми в размер около и под минималната работна заплата за страната.

Ответникът бил * на **, и получавал доходи над средните по размер за страната и в този смисъл имал възможността да заплаща издръжка в по-висок размер, с която да компенсира, поне материално, липсата на всякаква грижа за Е.. Ответникът бил действителният собственик на **. което дружество реализирало значителни печалби. Действителен собственик на капитала не било лицето **, която формално била вписана като такъв в ТРРЮЛНЦ.

Всъщност, ** живеела във фактическо съпружеско съжителство с ответника и не извършвала сама никаква търговска дейност, а вероятно прикривала извършената такава от самият ответник.

Затова ищецът иска от съда да постанови решение, с което да бъде изменен размера на издръжката, дължима от ответника на детето Е. М. Г. с ЕГН: **********, чрез майката, определена с протоколно определение № 8979/24.10.2023г. по гр.д.№ 10368/2023г. на Районен съд-гр.Пловдив, като бъде увеличена от 400,00 лева/204.52 евро/ на 1000,00 лв./511.29/ евро месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента, в който е станала дължима, като издръжката бъде изплащана по банковата сметка на майката с *****************

Ищецът иска да му бъдат присъдени всички сторени по делото разноски.

Той моли да бъде осъден ответника да заплати на адвокат Т. Л. Д., определено от съда адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ, при условията на чл.38 ал.1 т.3 ЗА - правна помощ, оказана на роднина.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от М.

Е. Г., с ЕГН: **********, в който се твърди следното :

Ответникът бил наясно и не оспорвал по никакъв начин увеличените потребности на детето.

Ответникът оспорвал всички останали обстоятелства и интерпретации, изложени от майката, която тенденциозно целяла да убеди съда, че ответникът 3 бил един безотговорен баща, който нехае за детето си, включително и за материалната му издръжка.

Д. отглеждала сама Е., защото препятствала контактите на детето с ответника, което положение към този момент било ескалирало до етап * да не желае да се среща с баща си. За продължителни периоди от време телефонът на ответника бил блокиран, което направило невъзможно общуването и връзката на ответника с майката, което било наложително, с оглед общото им дете. В резултат на повелението й, детето постепенно се било отчуждило от баща си и вече не искало никакъв контакт с него. На съобщенията му не се отговаряло или се отговаряло едносрично. Ответникът правил опити да се бори за детето си, като инициирал производство пред ДСП, Дирекция „Закрила на детето“ през 2021/22 г., като целта не била конфликт, а в резултат на срещите със социалните работници, майката да осъзнае, че е пагубно за психиката на детето да се ограничават контактите с баща му. Причините за това през годините били разнообразни: Детето било болно, не било на адреса и т.н., „причини“ които били „дежурни“, когато най-често майките целят „постепенна обработка“ на децата, докато се постигне крайният ефект, а именно : да се прекъсне връзка между дете и баща. Освен изложеното Е. споделял на своята баба по бащина линия, че купуваните от баща му дрехи, обувки, били изхвърляни от майката, че тя му била говорила, че баща му вече има ново семейство и дете, като по този начин бавно и методично повлияла на детската психика, за да постигне търсения ефект- отчуждаване от ответника и използване на същия като плащач на издръжка. Освен това, майката можела да разчита на безплатна защита.

Будел недоумение фактът, как майката, след като получава минимално месечно възнаграждение, осигурява издръжката на Е., като дори със заплащаната до момента от ответника издръжка, сметката била напълно непонятна.

Несправедливо било един баща да бъде откъснат от детето си и само да се изисква от него, без да се дава най-елементарното – да се съхрани авторитета му пред детето и евентуално чувствата на детето към него.

Обработката на детето, за съжаление вече била факт, нямало правен механизъм да се задължи детето да се вижда с баща си. Бащата не съществувал за детето, освен за удовлетворяване на финансови претенции.

Нагласата на майката ясно прозирала от изложението й: „Ответникът заплаща единствено определената от съда месечна издръжка“, което противоречало на истината. Видно от приложените писмени доказателства, ответникът бил заплатил на * 500,00 лв. за о.а. Невярно било твърдението, че детето се нуждаело от следваща манипулация от около 1000,00 лв., както се твърдяло в исковата молба. Освен изложеното, бащата бил закупил на сина си и преносим компютър. Действително тези разходи били направени в минал период, но при липсата на каквото и да е желание детето да се вижда с бащата, настъпилото пълно отчуждаване, блокирането на всякакъв опит за връзка с Е. и неговата майка, изхвърлянето на закупеното от бащата, дали било нормално 4 той да продължава да изпълнява повече от определената издръжка и да дава само и единствено финансова подкрепа при подобно насрещно поведение?

След като му се отказвала всякаква комуникация, как да разбере за нуждите на детето?

Свободните съчинения относно търговското дружество ответникът оставял без коментар, това не отговаряло на истината.

Ответникът имал ново семейство, както и още едно дете, за което също трябвало да се грижи. Ответникът изплащал три кредита, като общата стойност на финансовата им тежест била около 1000,00 евро на месец. Освен това, вторият му син също бил у., посещавал ** и също имал своите потребности. Излишно било да се споменава, че тези разходи влияели на възможностите му да заплаща претендираната от ищеца издръжка.

Ответникът предлагал размер на издръжка от 310,00 евро месечно и се надявал майката да превъзмогне егото си и да направи необходимото, ако изобщо вече било възможно, за да може сина да се вижда с баща си.

Ответникът изразява готовност да участва не само в разходите, съпътстващи израстването на Е., но също така да го вижда, да влияе и на неговото възпитание, каквото би било нормално при едни цивилизовани отношения.

Ответникът иска от съда да бъде отхвърлена претенцията на ищеца в размера, който се претендира, и на ответника да бъдат присъдени заплатените разноски съразмерно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното: