Решение № 2438 от 20.07.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2438

Плевен, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VIII състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НЕДЯЛКО ИВАНОВ

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ административно дело № 20267170700455 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на М. В. В. от с. Рупци, обл. Плевен, [улица]чрез адв. П. К. от АК- Плевен с адрес гр. Червен бряг, [улица], бл. Лотос- партер срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0374-000062/13.05.2026г. на Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Червен бряг, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.„з“, б.„гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУ МПС *********.

В жалбата се посочва, че в АУАН, цитиран в самата заповед е посочено че на път 3-3006 град Червен бряг посока село Рупци управлява лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № [рег. номер], собственост на Е. О., [ЕГН] без поставена регистрационна табела същата не е поставена на определеното за това място видно, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 пр. 3 - управлява МПС като табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места от ЗДвП. Посочва се, че в оспорваната ЗППАМ е посочено, че лицето управлява МПС, като табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места. Счита се, че АУАН и цитираната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0374-000062/13.05.2026 г. на РУ-Червен бряг са издадени при нарушение на административно- производствените правила и материалния закон, водещи до тяхната незаконосъобразност, тъй като са смесени различни хипотези от Закона за движение по пътищата, което не дава възможност на оспорващия адекватно да осъществи правото си на защита.

Посочва се, че в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е посочено, че същата се издава на основание чл. 171, т. 1, б.З)ГГ) от Закона за движение по пътищата, т.е свидетелството за правоуправление на жалбоподателя се отнема временно до решаване на въпроса за отговорността, т.е. з) (нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) извън случаите по букви "а" - "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5, а никъде в акта за установяване на административно нарушение не са цитирани нарушения, предвидени в разпоредбата на основание на която свидетелството за правоуправление на М. В. е отнето временно до решаване на въпроса за отговорността. От тълкуваното на текста, посочен като фактическо основание за издаване на акта и принудителната административна мярка не може да се направи извода, че са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. чл. 171, т. 1. б.з) гг) от Закона за движение по пътищата, тъй като дори да бъде прието, че е налице нарушение, то попада под различен санкционен режим.

Посочва се, че всичко това води до извода, че въз основа на така издадения АУАН, оспорващият не би следвало да бъде наказван за нарушение по чл. чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5, тъй като същите правни основания не са посочени в АУАН, а единствената разпоредба, която е посочена като нарушена е чл. 140, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, но текстът на същата е, че пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, като това не кореспондира, нито с посоченото за основание за издаване на оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, нито с фактическите основания за издаване на акта въз основа на който същата тази заповед е издадена.

Иска се от съда да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26 - 0374 - 000062/13.05.2026 г. на РУ - Червен бряг като незаконосъобразна и неправилна.

С изпращане на административната преписка е изразено становище за неоснователност на жалбата, като се счита, че същата следва да се остави без уважение, посочено е че ако се претендира разноски за адвокатски хонорар се прави възражение за прекомерност.

В съдебно заседание оспорващият - М. В. В., се явява, лично и с адв. П. К. от АК- Плевен, като поддържа подадената жалба. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени атакуваната заповед.

В съдебно заседание ответникът – Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Червен бряг не се явява, не се представлява.

Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Приложен е АУАН серия GA №5237903/12.05.2026 година /л. 9/, от който е видно, че на 12.05.2026г. около 13:42ч. на път 3- 3006 в град Червен бряг посока село Рупци, М. В. В. управлява лек автомобил Фолксваген Голф с peг. номер [рег. номер], собственост на Е. О. [ЕГН], без поставена задна регистрационна табела същата не е поставена на определеното за това място, с което виновно е нарушил чл. 140, ал.1, пр.3 от ЗДвП - управлява МПС, като табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места.

По делото е приложена и Заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР Плевен (л.л.10-11) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.3 такава компетентност имат началниците на РУ при ОДМВР- Плевен за нарушения извършени на територията обслужвана от съответното РУ.

На 12.05.2026 година със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0374-000062/13.05.2026г. на Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Червен бряг, спрямо М. В. В. е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“, б. „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС [номер], тъй като на 12.05.2026г. около 13:42ч. на път 3- 3006 в град Червен бряг посока село Рупци, М. В. В. управлява лек автомобил Фолксваген Голф с peг. номер [рег. номер], собственост на Е. О. [ЕГН], без поставена задна регистрационна табела същата не е поставена на определеното за това място.

Представени е и длъжностна характеристика рег. №3286р-45560, екз. Ед от 11.09.2023г. /л.л.12-16/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.2б, т.4, т. 5, буква "а", т. 6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР- Плевен (л.л.10-11) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР- Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.3 такава компетентност имат началниците на РУ при ОДМВР- Плевен за нарушения извършени на територията обслужвана от съответното РУ, а оспорената заповед е издадена от Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Червен бряг, на територията обслужвана от РУ- Червен бряг.

Оспорената заповед обаче е издадена при неспазване разпоредбата на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, съгласно който, а и с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП се вменява в задължение на административния орган да наложи санкцията с мотивирана заповед, т.е. ЗППАМ, имайки характер на индивидуален административен акт следва да отговаря на разписаните в АПК изисквания за съдържание – сред тях са и фактическите и правни основания за издаване на акта.

В настоящия случай съдът счита, че органът не е изложил фактически основания, свързани с обективни елементи от изпълнителното деяние на твърдяното нарушение, т.е. в оспорената ЗППАМ не се съдържат задължителните реквизити по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, като липсата им прави невъзможна проверката за материална законосъобразност на наложената ПАМ.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „гг“ от ЗДвП извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В оспорената заповед не е посочена нито една от цитираните норми да е нарушена, за да се наложи ПАМ, като вместо това е посочено, че е извършено нарушение по чл. 140, ал.1, пр. 3 от ЗДвП, като по този начин не става ясно какво е извършеното нарушение, за да може оспорващият да организира защитата си.

Немотивираността на оспорения акт винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като се засяга пряко правото на защита на санкционирания субект, в аспект да разбере, за какво точно административно нарушение му се налага санкция във вид на ПАМ, респ. е невъзможно и за съда да извърши съдебен контрол на така наложената ПАМ, без да са изложени фактически и правни основания, като липсата им прави невъзможна проверката за материална законосъобразност на наложената ПАМ.

С оглед изложените съображения, съдът намира обжалваната заповед, че макар и издадена от компетентен орган, е постановена при наличие на отменителните основания по чл. 146, т.2 от АПК, като издадена при неспазване на установената форма и ЗППАМ следва бъде отменена като незаконосъобразна.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0374-000062/13.05.2026г. на Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Червен бряг, с която на М. В. В. с [ЕГН] от с. Рупци, обл. Плевен, [улица] наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.„з“, б.„гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУ МПС *********.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�