Решение № 138 от 11.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Варна, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502165 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 55290/19.06.2025г. подадена от И. Б. И. и Г.

П. И., чрез процесуалния им представител срещу решение № 1922/28.05.2025г., поправено с решение № 3667/20.10.2025г., и двете постановени по гр.д.№ 453/2024г. по описа на ВРС, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК, вр. чл.79, ал. 1 от ЗС в отношенията между Т. П. Т. ЕГН ********** и С. Т. Ж. ЕГН ********** от една страна и И.

Б. И. ЕГН ********** и Г. П. И. с ЕГН ********** от друга страна, че И. Б. И. и Г. П. И. НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 2007г. до 17.04.2024г. – датата на подаване на отговора на исковата молба на ПИ с ид. *** по КККР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, р-н П., п.к.9000, кв.“В.“, с.о."М.Р.", м-ст „Д.Ч.", целия с площ 1552 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, н-н на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план ***, при съседи: ***, ***, ***, ***911, ***231, ***855; ОТМЕНЕН е на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 51, том I, рег.№ 651, дело №51 от 2019г. на нотариус Р.Т., вх.рег. №11609/15.05.2019г., акт № 102, том XXXII, дело № 6881/2019г. на АВ, СВ гр.Варна, с който И. Б. И. е признат за собственик въз основа на давностно владение на ПИ с идентификатор 1*** по КККР и жалбоподателите 1 са ОСЪДЕНИ да заплатят на Т. П. Т. и на С. Т. Ж. сумата от общо 4433,09 лева, представляваща сторени в производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Въззивниците И. Б. И. и Г. П. И. чрез процесуалния си представител заявяват становище за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Оспорва се изводът на съда за материална законосъобразност на реституционното решение № 22/12.07.2023г. на ОСЗ-Варна, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на К.Н.А. по отношение на имот № 3917 по ПКП към ПНИ на местност „М.Р., Бялата чешма и Дъбравата“, идентичен на имот № 6817 по КП от 1956г., който в разписните листи към плана е записан като собствен на И.С.А.. Оспорва се наследодателката да е била собственик на имота, който е възстановен на нейните наследници, в това число на ищците, предвид на това, че същата не е била вписана като собственик на имот в регистъра към плана от 1956г. Посочват, че собствеността е установена само с декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ, която разпоредба обаче е отменена през 2007г. и следователно е недопустимо да се установява собственост по този ред. Считат, че доказването на собствеността предполага наличие на нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС и др., съгласно изискването на действащата разпоредба на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Поддържат се въведените възражения за нищожност на решение № 22/12.07.2023г. на ОСЗ-Варна поради липса на надлежна индивидуализация на имота, както и поради това, че е постановено по заявление подадено много след изтичане на срока за това по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Излагат също, че наследниците на К.М. са посочили, че имотите на майка им са внесени в ТКЗС от името на нейните братя, поради което имотите е следвало да бъдат реституирани именно на тях. На база на това считат, че ищците не са доказали процесуалната си легитимация, което ги лишава от правен интерес по предявяване на исковете, което прави постановеното по тях съдебно решение процесуално недопустимо.

Моли се да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено.

В условията на евентуалност се иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че давност за процесния имот може да започне да тече едва след издаване на заповедта на кмета по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като счита, че придобивна давност може да бъде зачетена за периода след 22.11.1997г., в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ или от момента на влизане в сила на ПНИ, което в случая е станало през 2008г. Считат, че към 2008г., макар да не са разполагали с реституционно решение, ищците са могли да защитят правата си предявявайки отрицателен установителен иск за собственост, т.е от този момент може да се приеме, че за имота тече придобивна давност. По същество считат за недоказани всички елементи на реституционната процедура приключила в полза на ищците, включително одържавяването на имота като предпоставка за реституцията му по реда на ЗСПЗЗ. Иска се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират и за присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт 2 въззиваемите страни – Т. Т. и С. Ж., чрез процесуалния им представител, с който заявяват становище за неоснователността й.

Възразяват срещу твърденията на жалбоподателите за недопустимост на съдебното решение постановено по искове лишени от правен интерес за ищците. Излагат, че са обосновали правния си интерес от предявените отрицателни установителни искове с твърдения, че са носители на права, които при отричане на правото на собственост на ответниците, ще се превърнат в право на собственост за тях. В този смисъл се позовават на практика на ВКС по идентични правни казуси. Не оспорват, че съобразно заявеното оспорване първоинстанционния съд правилно е извършил косвен съдебен контрол за законосъобразност на реституционното решение като административен акт, но единствено по отношение на възраженията на ответника за наличие на негови права, които се основават на факти настъпили след масовизацията на земята, т.е само касателно пречките за реституция по ЗСПЗЗ. Оспорват се възраженията на въззивниците за нищожност на реституционното решение от 2023г. поради наличие на друго предхождащо го произнасяне на ОСЗ-Варна, като посочват, че постановените по преписката други две решения касаят други имоти, а не процесния. По възраженията за неприложимостта на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ считат същите за неоснователни, а отделно от това за преклудирани предвид липсата на позоваване на тях в отговора на исковата молба. Поради това, че не са били налице пречки по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ считат, че имотът е реституиран законосъобразно. По отношение правата на ответниците И.и се заявява становище, че същите са могли да се позоват на давност едва след приключване на реституционната процедура на ищците, която предвид момента на издаване на реституционното решение - 2023г. изисква освен постановяване на решение на ОСЗ, така и на заповед на кмета по реда на §4, ал.7 от ЗСПЗЗ. В този смисъл считат, че правилно първоинстанционния съд е приел, че давност за ответниците не е могла да тече, доколкото не е завършена реституционната процедура в полза на ищците. Отделно от това поддържат възприетия от съда извод, че ответниците не са доказали да са извършвали ефективни действия по владение на имота чрез обработка, заграждане, сеч и полагане на други грижи. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора и претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ищците Т. П. Т. и С. Т.

Ж. субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците И. Б. И. и Г. П. И., че последните не са собственици на ПИ с ид. 1*** по КККР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, район П., кв.“В.“, с.о."М.Р.", местност „Д.Ч.", целия с площ 1552, при съседи: ***, ***, ***, ***74, ***231, ***855. При уважаване на предявените искове отправят и искане да бъде отменен съставения в полза на ответниците констативен нот.акт за собственост на недвижим имот 3 придобит по давност № 51, том 1, рег.№ 651, дело № 51/14.05.2019г.

В исковата молба ищците Т. Т. и С. Ж. твърдят, че са наследници по закон на К.Н.А., починала на ***. Излагат, че е издадено решение № 22/12.07.2023г. на ОСЗ-Варна, с което на наследниците на К.А. е признато право на собственост по отношение на нива с площ от 5 дка, находяща се в терен по §4 от ППЗСПЗЗ в землището на кв.В., попадащ в стар имот № 3917 по ПКП към ПНИ на с.о."М.Р., Бялата чешма, Дъбравата", целия с площ от 7,4 дка, при граници на целия имот: пл.№ *** и път. Посочват, че реституционната процедура не е приключила, предвид на това, че издаденото решение е при редакцията на чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ с изм., бр. 88 от 1998 г., бр. 68 от 1999г., с което само се признава право на възстановяване на собствеността, но е въведена двуфазна процедура завършваща със Заповед на Кмета на Общината по реда на §4 от ППЗСПЗЗ.

Твърдят, че ответникът И. Б. И. се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота придобит по давност № 51/14.05.2019г., с което им оспорва правото на собственост.

Оспорват ответника да се легитимира като собственик на имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност към 2019г., поради това че до този момент ищците не са разполагали с възможност да защитят правата си. В случай, че имотът е такъв по чл.19 от ППЗСПЗЗ, т.е общинска собственост, то той отново не би могъл да бъде придобит по давност предвид наличието на мораториум действащ до 08.03.2022г. Молят предявените отрицателни установителни искове против посочените ответници по отношение на имота с ид.1*** по Кадастралната карта на гр.Варна да бъдат уважени.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците И. И. и Г. И., чрез процесуалния им представител. Оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни. Твърдят, че се легитимират като собственици на процесния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 2007г. до датата на депозиране на отговора на исковата молба като се позовават на съставения в полза на И. констативен нот.акт за собственост № 51, том 1, рег.№ 651, дело № 51/2019г. Считат, че давност в полза на ответниците е могла да тече от момента на приемане на ПНИ, с който се индивидуализира с номер и площ имота подлежащ на реституция и правото на собственост по отношение на него е могло да бъде защитено от ищците. На това основание се позовават на текла в тяхна полза придобивна давност в периода след 2008г., когато е приет ПНИ на с.о.

„М.Р., Бялата чешма, Дъбравата". Молят предявените отрицателни установителни искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Оспорват проведената в полза на ищците реституционна процедура като твърдят, че възстановения им имот никога не е влизал в ТКЗС или друга селскостопанска организация, не е бил отнемат неправомерно, поради което не е подлежал на възстановяване. Оспорват наследодателя на ищците К.А. да е притежават имота, който е възстановен на наследниците й, както и да е налице идентичност между стар имот № 3917 в площ от 5 дка, посочен в реституционното решение и този, който е заявен с реституционната преписка. На това основание считат, че съдът следва да извърши косвен съдебен контрол на реституционното решение издадено в полза на ищците № 22/12.07.2023г. на ОСЗ-Варна, като посочват, че същото е незаконосъобразен административен акт.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна: