Определение № 23051 от 27.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23051 гр. София, 27.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева

Членове:

Атанас Маджев

Илина В. Златарева Митева като разгледа докладваното от Илина В. Златарева Митева Въззивно частно гражданско дело № 20261100510149 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 274 и сл., във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК Образувано е по частна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД с вх. №263621/24.08.2026г., подадена чрез пълномощника юрк.А.В., срещу определение № 29439/13.08.2026 г., постановено по гр.д. № 52839/2024 г., по описа на СРС, ГО, 169 състав, с което е оставена без уважение молбата на „Изи Финанс“ ЕООД по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №13300 от 03.07.2026 г. в частта, с която на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв. в полза на Адвокатско дружество „Д. М.“ е присъдено възнаграждение за безплатното представителство на ищеца за сумата над 102 евро до 360 лева /184,06 евро. с ДДС.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение, тъй като възнаграждението не съответствало на реално положения адвокатски труд с оглед на задължението на съда да следи служебно за нищожност на договорните клаузи, когато същата е свързана с противоречие на закона или добрите нрави. Изложено е, че претендираният адвокатски хонорар представлявал злоупотреба с предоставената от чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА възможност за безплатна адвокатска защита на материално затруднени лица, тъй като към датата на отпускане на кредита ищецът декларирал месечен доход от 2 000 лв.

Изтъква, че по делото не са ангажирани доказателства за последващо влошаване на имущественото състояние на ищеца. От друга страна предоставената защита била бланкова, а всички аргументи, основани на текущите разходи за консумативи, съпътвстващи упражняването на адвокатската професия, уронвали престижа й. Частният жалбоподател моли за намаляването на пръдененото в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. до сумата от 102 евро.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Жалбата се оспорва като неоснователна с конкретни съображения, че носител на спорното вземане било Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, а не адв. М.. Присъдената от районния съд сума била адекватна на вида и количеството работа. Жалбоподателят не доказвал влошаването на имущественото състояние на ищеца към релевантния за наличието на основание за предоставяне на безплатна адвокатска помощ момент. Предоставянето на безплатна адвокатска помощ по повече от едно дело не представлявало злоупотреба. Иска от съда да потвърди атакувания акт.

Съдът, след като разгледа обжалваното определение, обсъди изтъкнатите в частната 1 жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е сезиран с искова молба на В.С.С. чрез пълномощника му адв. Д. М. срещу „Изи Финанс“ ЕООД, с която е предявен главен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 454390/18.09.2023 г., поради противоречието му със закона, евентуално установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3, евентуално пр. 2 ЗЗД, с който ищецът иска да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл. 3, ал. 2 от договор за потребителски кредит № 454390/18.09.2023 г. поради противоречието с добрите нрави, евентуално поради заобикаляне на закона, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 5 лв. – частично вземане от общо дължимото в размер на 140,85 лв., представляващо получено без основание от ответника плащане по договор за потребителски кредит № 454390/18.09.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С отговора, депозиран в срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва иска. Прави възражение за недължимост на адвокатски хонорар за предоставената на ищеца безплатна адвокатска помощ по чл. 38 ЗА, а при условията на евентуалност – иска намаляването му.

С постановеното по делото решение № 13300 от 03.07.2026 г. предявеният иск по чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е уважен изцяло, като на ответното дружество са възложени сторените от ищеца разноски, а в полза на адвокатското дружество на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно представителство в размер на 360 лева с равностойност 184,06 евро с ДДС.

„Изи Финанс“ ЕООД е поискал с молба с вх. № 226582/15.07.2026 г. изменение на така постановеното решение, в частта, с която на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на пълномощника на ищеца е присъдено възнаграждение за безплатното представителство за разликата над 102 евро до присъдените 184,06 евро. Изложил е съображения, че определеното възнаграждение не съответства на реално положения от пълномощника труд.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на “Изи Финанс“ ЕООД по чл. 248, ал.1 ГПК като неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, доколкото в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството /Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК/.

Правото на разноски не възниква в полза на страна, която упражнява процесуалните си права недобросъвестно, като образува множество идентични съдебни производства, в рамките на които претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, многократно надхвърлящо цената на иска и присъждането на което се превръща в основната цел на сезирането на съда. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /в този смисъл и Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., ГК/.

В случая от справка в ЕИСС се установява, че образуваните пред СРС от ищеца В.С.С. дела по предявени от него искове срещу дружества, предоставящи бързи кредити, за 2024 г. са 127, а за 2025г. – 52. С мотивите на постановените крайни съдебни актове по преобладаващата част от тези дела е прието, че отпуснатите на ищеца кредити са погасявани предсрочно. Забелязва се, че размерите на предявените кондикционните искови претенции, са неколкократно под размера на възнаграждението за предоставена на ищеца безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38 ЗА. В същото време, при сключени множество 2 идентични договори за кредит, по които главницата е заплатена, съответно заемателят оспорва валидността на дадена договорна клауза, така предявените искове не са от естеството да постигнат съществена промяна в правната сфера на потребителя. Изложеното обосновава извода, че провеждането на тези производства очевидно е насочено към генериране на разноски.

При горната констатация правно ирелевантни са всички доводи на ищеца, включително за липсата на разграничение между присъждането на разноските в полза на едноличното адвокатско дружество и конкретния адвокат, предоставил безплатна адвокатска помощ.

Разноски в полза Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“ не се следват, но с оглед обхвата на обжалването и принципа за диспозитивното начало в процеса, присъденото възнаграждение ще бъде намалено до поискания от частния жалбоподател размер от 102 евро.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 с вх.

№263621/24.08.2026г., подадена чрез пълномощника юрк. А.В. определение № 29439/13.08.2026 г., постановено по гр.д. № 52839/2024 г., по описа на СРС, ГО, 169 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: НАМАЛЯВА присъденото с Решение

№13300/03.07.2026г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, адрес гр. София, бул. ****, представлявано от Д.

М. М. адвокатско възнаграждение от 360 лева /184,06 евро/ с ДДС на 102 евро с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3