Решение № 391 от 12.04.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Пазарджик, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220103219 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.294, т.3 от Кодекса на труда /КТ/ и чл.86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Д. Г. Д., с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.“****, чрез адв.П. Г., като процесуален представител, съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения: гр.Пазарджик, ул.“*******, чрез адв.П.

Г. против ОБЩИНА БЕЛОВО, ЕИК 000351558, с адрес за призоваване: гр.Белово, ул.“****, представлявана от Кмета, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че е работил при ответника по трудов договор на длъжност „главен архитект” на непълен работен ден - 4 часа при пълна петдневна работна седмица от 18.06.2012г. до дата на прекратяване на трудовия договор 03.11.2021г., съгласно заповед №14/03.11.2021г. на Кмета на община Белово.

Твърди, че с Решение №624/30.01.2019г. на Общински съвет Белово, прието на заседание на Общински съвет - Белово, проведено на 30.01.2019г., с протокол №53 от 30.01.2019г. е приет бюджета на Община Белово за 2019г., като са утвърдени разходите за заплати през 2019г. на общинската 1 администрация, а съгласно т.6 от същото решение е утвърден и списък на длъжностите, които имат право на транспортни разходи, в това число и за неговата длъжност, за пътуване от местоживеене до месторабота и обратно, съгласно Приложение №8 към решението. Сочи, че съгласно цитираното решение и приложение към същото са определени на ден пътни разноски от населено място гр.Пловдив до месторабота Белово и обратно в размер на 9.60 лева, които транспортни разходи му се изплащали редовно от ответника до месец декември на 2019г., като за 19 работни дни през месец декември на 2019г. сумата от 182,40 лв., определена съгласно решението на ОС Белово не му е изплатена от ответната страна и счита, че му се дължи, ведно с мораторната лихва от 31.12.2019г. до дата на завеждане на исковата молба, която определя в размер на 49.95 лева.

Твърди, че с Решение №53/31.01.2020г. на Общински съвет Белово, прието на заседания на Общински съвет - Белово, проведено на 31.01.2020г., с протокол №5 от 31.01.2020г. е приет бюджета на Община Белово за 2020г., като са утвърдени разходите за заплати през 2020г. на общинската администрация, а съгласно т.6 от същото решение, е утвърден и списък на длъжностите, които имат право на транспортни разходи, в това число и за неговата длъжност, за пътуване от местоживеене до месторабота и обратно, съгласно Приложение №8 към решението. Посочва, че съгласно цитираното решение и приложение №8 към същото са определени на ден пътни разноски от населено място гр.Пловдив, т.е от неговото местоживеене до месторабота му в гр.Белово и обратно (двупосочно) в размер на 9.60 лева. Твърди, че за календарната 2020г. ответникът не му е изплащал транспортни разходи за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, определени в твърд размер от 9.60 лева на ден, съгласно цитираното решение на ОС Белово и счита, че му дължи следните суми: За м.януари на 2020г. за 22 работни дни сумата 211,20 лв.; За м.февруари на 2020г. за 20 работни дни сумата от 192 лв.; За м.март на 2020г. за 21 работни дни сумата от 201,60 лв.;

За м.април на 2020г. за 20 работни дни сумата от 192 лв.; За м.май на 2020г. за 18 работни дни сумата от 172,80лв.; За м.юни на 2020г. за 22 работни дни сумата от 211,20 лв.; За м.юли на 2020г. за 23 работни дни сумата от 220,80 лв.; За м.август на 2020г. за 21 работни дни сумата от 201.60 лв.; За м.септември на 2020г. за 20 работни дни сумата от 192 лв.; За м.октомври на 2020г. за 22 работни дни сумата от 211,20 лв.; За м.ноември на 2020г. от 21 2 работни дни сумата от 201,60 лв.; За м.декември на 2020г. за 20 работни дни сумата от 192 лв., или общо сумата за транспортни разходи за 2020г. е в размер на 2400 лева.

Твърди, че не му е известно дали по силата на някакъв акт на работодателя или друг орган, но била установена практиката при ответника посочените суми за транспортни разходи на служителите, заемащи длъжностите по приложение №8 и към двете решения на ОС Белово, да се изплащат в края на календарната година, ведно с БТВ/е за м.декември, поради което поддържа, че ответникът дължи и мораторна лихва върху сумата от 2400 лева, считано от 01.01.2021г. до дата на подаване на исковата молба в съда в размер на 433,34 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОБЩИНА БЕЛОВО, ЕИК/БУЛСТАТ 000351558, с адрес за призоваване: гр.Белово, ул.„Орфей” №4а, представлявана от Кмета да му заплати следните суми: 182,40 лв., представляваща неизплатени транспортни разходи за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно за месец декември на 2019г., ведно с мораторната лихва върху главницата в размер 49.95 лева, считано от 31.01.2020г. до дата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и да му следните суми: 2400 лева, представляваща неизплатени транспортни разходи за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно за периода от м.януари на 2020г. до м.декември на 2020г. вкл., ведно с мораторната лихва върху главницата в размер на 433,34 лева, считано от 01.01.2021г. до дата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.

Моли да му бъдат присъдени и разноските по делото.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

С допълнителна уточняваща молба с вх.№20926/18.10.2022 г., ищецът, чрез пълномощника си, е направил уточнение, че той и ответникът са били в трудово-правна връзка, видно от приложения към исковата молба Трудов договор №24 от 18.06.2012г. до дата на прекратяване на трудовия договор 03.11.2021г., съгласно Заповед №14/03.11.2021г. на Кмета на община Белово, 3 също приложена към исковата молба.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.294 от КТ работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите организирано хранене, съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд; търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги; транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други; подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители; задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

Твърди, че в настоящия случай предявените претенции представляват неизплатени разходи за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.294, т.3 от КТ, утвърдени от компетентния орган - Общински съвет Белово, по предложение на работодателя (кмета на община Белово) и счита, че се касае за трудов спор, поради което не се дължи ДТ за образуване на гражданското дело.

Уточнява, че мораторната лихва от 49,95 лева върху главницата от 182,40 лв. се дължи, считано от 01.01.2020г., така както е посочено в петитума на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

С писмена молба, подадена преди първото по делото съдебно заседание, ответникът, чрез законния си представител, е взел становище, че оспорва предявените искове, като частично неоснователни и моли същите да бъдат оставени без уважение в оспорената част.

Сочи, че ищецът, в качеството му на Главен архитект на Община Белово е работил по трудово правоотношение на непълен работен ден - 4 часа при петдневна работна седмица, поради което същият не се е явявал на работа в Общинска Администрация Белово всеки работен ден, а само в определени работни дни от седмицата по 8 часа, т.е. пълни работни дни.

Твърди, че за всеки пълен работен ден по 8 часа, в който е бил на работа в Общинска Администрация Белово, ищецът е подавал в счетоводството 4 саморъчно написани от него Справки за присъствените дни за съответния месец, в които е посочвал конкретните дати и брой дни, за които му се дължи изплащане на транспортни разходи в размер на 9.60 лв. за всеки присъствен ден, съгласно подадените от него Справки.

Твърди, че от подадените от ищеца Справки безспорно се установява броя на присъствените дни за процесния период, както следва:

- м. декември 2019 г. - 4 дни по 9.60 лв. = 38.40 лв.;

- м. януари 2020 г. - 8 дни по 9.60 лв. = 76.80 лв.;

- м. февруари 2020 г. - 8 дни по 9.60 лв. = 76.80 лв.;

- м. март

2020 г. - 6 дни по 9.60 лв. = 57.60 лв.;

- м. април

2020 г. - 5 дни по 9.60 лв. = 48.00 лв.;

- м. май

2020 г. - 6 дни по 9.60 лв. = 57.60 лв.;

- м. юни

2020 г. - 6 дни по 9.60 лв. = 57.60 лв.;

- м. юли

2020 г. - 7 дни по 9.60 лв. = 67.20 лв.;

2020 г. - 6 дни по 9.60 лв. = 57.60 лв.;

- м. август

- м. септември

2020 г. - 8 дни по 9.60 лв. = 76.80 лв.;

- м. октомври

2020 г. - 8 дни по 9.60 лв. = 76.80 лв.;

- м. ноември

2020 г. - 8 дни по 9.60 лв. = 76.80 лв.;

- м. декември

2020 г. - 3 дни по 9.60 лв. = 28.80 лв.

Твърди, че присъствените дни за процесния период са 83 броя, за които се дължат транспортни разходи в размер на 9.60 лв. за всеки присъствен ден, като общата дължима сума е в размер на 796.80 лв.

Посочва, че в исковата молба се претендира заплащане на транспортни разходи за 269 работни дни в размер на 2582.40 лв., т.е. в повече за 186 дни и за 1785.60 лв., които се явяват недължими и в тази му част предявеният иск е неоснователен и следва да се остави без уважение.

Твърди, че по отношение на претендираната мораторна лихва за процесния период, същата следва да бъде изчислена върху действително дължимите транспортни разходи, а именно: за м. декември 2019г. върху главница в размер на 38.40 лв. - мораторна лихва в размер на 10.49 лв.; за периода от м. януари до м. декември 2020г. върху главница в размер на 758.40 лв. - мораторна лихва в размер на 136.51 лв.

5

Сочи, че в исковата молба се претендира заплащане на мораторна лихва за м. декември 2019г. в размер на 49.95 лв., т.е. 39.46 лв. в повече, които се явяват недължими и в тази му част предявеният иск е неоснователен и следва да се остави без уважение.

Сочи, че в исковата молба се претендира заплащане на мораторна лихва за периода от м. януари до м. декември 2020г. в размер на 433.34 лв., т.е.

296.83 лв. в повече, които се явяват недължими и в тази му част предявеният иск е неоснователен и следва да се остави без уважение.

Моли съда да приеме, че предявеният иск за претендираната главница над размера от 796.80 лв. до размера на 2582.40 лв., т.е. в размер на 1785.60 лв. е неоснователен и да остави същият без уважение в тази му част.

Моли съда да приеме, че предявеният иск за претендираната мораторна лихва за м. декември 2019г. над размера от 10.49 лв. до размера на 49.95 лв., т.е. в размер на 39.46 лв. е неоснователен и да остави същия без уважение в тази му част.

Моли да приеме, че предявеният иск за претендираната мораторна лихва за периода от м. януари до м. декември 2020г. над размера от 136.51 лв. до размера на 433.34 лв., т.е. в размер на 296.83 лв. е неоснователен и да остави същия без уважение в тази му част.

Твърди, че дължимата главница за присъствените дни през процесния период в общ размер на 796.80 лв., както и дължимата мораторна лихва в размер на 10.49 лв. и в размер на 136.51 лв. са изплатени на ищеца, чрез банков превод и моли съда да прекрати производството по делото в тази му част.

Представя писмени доказателства.

По направено от пълномощника на ищеца искане и на основание чл.214 ал.1 от ГПК, с протоколно определение от 14.03.2023г. е допуснато изменение на исковите претенции за главница и мораторна лихва, чрез тяхното намаляване, както следва: за главницата от сумата в общ размер на 2400 лв. на сумата в общ размер на 2208 лв. и за мораторната лихва от сумата в общ размер на 432,03 лв. на сумата в общ размер на 397,47 лв. /като намаляването на главницата и мораторната лихва за всеки един от процесните месеци е съобразно посочените размери в депозираната в същото съдебно заседание писмена молба от пълномощника на ищеца/. На основание чл.233 6 от ГПК е прекратено производството по делото в частта за разликата над претендираната сума за главница от общ размер 2208 лв. до първоначално претендирания общ размер от 2400 лв., а именно за сумата от 192 лв., както и в частта за разликата над претендираната сума за мораторна лихва от 397,47 лв. до първоначално претендирания общ размер от 432,03 лв., а именно за сумата от 34,56 лв.