Протокол № 218 от 27.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 218 гр. Пазарджик, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500079 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателката Н. П. Й., редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалният й представител адв. А. Д., редовно упълномощен.

Ответникът „А Т“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалният му представител юрк.С. С., редовно упълномощена.

Съдът докладва постъпила молба от Н. П. Й. чрез пълномощника й адв.Д., в която е заявено, че моли да бъде даден ход на делото. Поддържа се въззивната жалба, като се моли да бъдат приети представените с нея документи по делото, както и доказателствени искания направени в нея. Моли се за присъждане на направените по делото разноски, за което се представя списък на разноските. Прави се възражение за прекомерност. Ако се отложи делото за друго заседание, то се моли същото да се разглежда в негово отсъствие. Към молбата са приложени договор за правна защита и съдействие, преводно нареждане, справка за регистрация и списък на разноски.

Съдът докладва становище подадено от „А Т“ЕООД чрез пълномощникът му юрк.С.. Заявява се, че поради процесуална ангажираност на последната, същата не може да се яви на посоченото заседание. Моли се да бъде даден ход на делото като се поддържа отговора на въззивната жалба. Ако бъде счетено делото за изяснено, се моли да бъде даден ход по същество, като 1 се потвърдят изцяло обжалваните съдебни актове на първоинстанционния съд.

Моли се за присъждане на сторените разноски. Към становището е приложен списък по чл.80 от ГПК и юрисконсултско пълномощно.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №171/12.08.2025г., постановено по гр.д.№***/2024г. по описа на РС- Пазарджик е прието за установено, по искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, по отношение на Н. П. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ж.к.“О. II” №8, ет.1, ап.2 , че “А Т” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“В.” №146, бизнес център “България”, сграда А е носител на парично вземане в размер на сумата от 4088,09лв., представляваща чиста стойност на предоставена в заем сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние №2747106 от 24.03.2023г. сключен между “К.” ЕАД и ответника, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 26.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска над уважения размер от 4088,09лв. до претендираната сума от 5682,79лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС- П..

Отхвърлен е искът с правно основание, чл. 422 ГПК, във вр. с чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че Н. П. Й., с ЕГН **********, дължи на “А Т” ЕООД, ЕИК ********* суми в размер на 1597,56лв.- договорна лихва за периода от 21.05.2023г. до 09.04.2024г., 138,72лв.- наказателна лихва за периода от 21.07.2023г. до 09.04.2024г. и 138,72лв.- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 28,13лв.- законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство, на основание договор за предоставяне на кредит от разстояние №2747106 от 24.03.2023г. сключен между “К.” ЕАД и ответника и договор за предоставяне на поръчителство от 24.03.2023г. сключен между страните, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС- П..

Осъдена е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК, Н. П.

Й., с ЕГН **********, да заплати на „А Т” ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 108,07лв.- представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 387,35лв. разноски направени в исковото производство.

Осъден е, на основание чл.38, ал.2 ЗА, „А Т” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв.А. З. Д., САК, личен номер 1000768210, с адрес: гр.С., ул.“Х.О.” №74, ет.1, ап.1 сумата в размер на 56,85лв. с включен ДДС2 адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по заповедното производство и 227,44 лв. с включен ДДС- адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по исковото производство.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. П. Й., чрез процесуалния й представител адв.А. Д., в частта, в която е уважен предявеният от „А Т“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.422 ГПК и е признато за установено, че Н. П. Й. дължи на дружеството сумата в размер на 4088,09лв., представляваща чиста стойност на предоставена в заем сума по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №2747106 от 24.03.2023г. сключен между “К.” ЕАД и ответника, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 26.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, а при условията на евентуалност- частично за горницата над сумата от 3109,01лв. до пълния уважен размер от 4088,09лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 26.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Счита се, че процесното решение в обжалваната му част е неправилно поради наличие на съществени процесуални нарушения, както и поради нарушаване на материалния закон.

По отношение наличието на съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение се визира, че те се явяват съществени и се съсредоточават в липсата на произнасяне относно направени в хода на съдебното дирене доказателствени искания, неправилно разпределение на доказателствената тежест и липса на служебно произнасяне при наличие на задължение за това.

Приема се, че всеки един от посочените по- долу процесуални пороци в хода на производството е довел до неизясненост на делото от фактическа страна и непълнота на доказателствения материал по делото в нарушение на чл. 7 и чл. 12 ГПК, логично следствие от което, е че не е установено действителното правно положение между страните.

Визира се, че липсва произнасяне на съда по отношение на поискана допълнителна експертиза. Неправилно е изчислен размер на плащанията, поради необсъждане на всички събрани доказателства и тяхната доказателствена стойност по отделно и в съвкупност. Липсва произнасяне, предвид изрично оспорване на доказателствената стойност на споразумение между „А Т“ ЕООД и „К.“ ЕАД и датата, на която е съставено, в противоречие с чл.181 във вр. чл.7 и чл.12 ГПК.

Сочи се, че в нарушение на служебното начало първоинстанционният съд не е изследвал въпроса дали към датата на предявяване на иска е бил спазен срокът по чл.147 ЗЗД, който според задължителното тълкуване, дадено в т. 4б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС в преклузивен.

В обобщение се визира, че съдът не е разпределил правилно 3 доказателствената тежест.

По отношение неправилността на съдебното решение в цялост поради нарушение на материалния закон се твърди при изложената в жалбата фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че както договорът за кредит, така и договорът за поръчителство са нищожни, с оглед което е разгледал и приложил последиците, визирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК.

Счита се, че изводите за приложимост на цитираната разпоредба, както и относно общият размер на заплатената от ответницата сума за неправилни.

Сочи се, че следва да се отбележи, че първоинстанционният съд изначално погрешно е възприел, че приложимост в случая следва да намерят разпоредбите на чл.146 ЗЗД относно суброгирането на ищеца в правата на удовлетворения кредитор, както и осъществяването на твърдяното от него прихващане по смисъла на чл.103 ЗЗД и погрешно е приложил чл.23 от ЗПК, без същият да е предявен.

Твърди се, че липсва действителен договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД, сключен между „А Т“ ЕООД и „К.“ ЕАД.

Приема се, че липсата на главно задължение води до отпадане на акцесорното задължение на поръчителя или казано другояче- липсва поръчителство. В този смисъл твърдяното от ищеца изпълнение е лишено от правна опора, доколкото същият не е бил длъжен да изпълни към кредитора и даденото към него е без основание, поради което не би могло да бъде реституирано от Й..

Сочи се, че е налице неосъществен фактически състав на разпоредбата на чл. 146 ЗЗД, като ищецът не притежава качеството „поръчител“. Предвид липсата на валидно поръчителско задължение поради нищожност на главното /обезпеченото/ вземане по договора за кредит, то не би могъл да се изпълни фактическият състав на суброгацията, който визира разпоредбата на чл.146 ЗЗД.

След като поръчителство не е възникнало, то претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена в цялост, предвид, че същата се претендира само и единствено на основание разпоредбата на чл.146 ЗЗД, чийто фактически състав не е изпълнен.

Твърди се, че е налице липса на надлежно изпълнение и е неосъществен състав на твърдяното от ищеца изпълнение чрез прихващане.

Счита се, че дори и да се приеме, че ищецът притежава качеството „поръчител“, то е необходимо да се отбележи, че регресни права отново не са възникнали, тъй като прихващането не е равнозначно на изпълнение по смисъла на чл.143 ЗЗД.

Сочи се, че прихващането като погасителен способ ограничава правата на главния длъжник и води до неоснователно обогатяване за изпълнилия посредством прихващане поръчител.

Твърди се по отношение на твърдяното прихващане, че такова не се е 4 осъществило, поради което, дори и да се приеме, че прихващането е допустим способ, чрез който може да се реализира изпълнение по смисъла на чл.146 ЗЗД, то отново не е налице фактическия състав на цитираната разпоредба.

В обобщение се визира, че доколкото вземане на „К.“ ЕАД спрямо „А Т“ ЕООД липсва, поради нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство, който служи за негово обезпечение и доколкото „вземането“ на „А Т“ ЕООД е абсолютно неопределено, то не е налице прихващане, а оттам и изпълнение по смисъла на чл.146 ЗЗД.

Твърди се, че за да настъпи твърдяната от ищеца суброгация се изисква същият да уведоми длъжника за изпълнението- чл.143, ал.2 ЗЗД.

В този смисъл се твърди данни който дискредитират освен действителното уведомяване на Й., но и извършването на самото прихващане, за недействителността за което се препращаме към гореизложеното в подадената жалба.

Приема се извод, че в рамките на един и същи ден ищецът получава искане за плащане, сключва споразумение за прихващане, след което уведомява, че предстои да изпълни, а след това, че е изпълнил и то с по- късна дата от изпълнението.

Сочи се, че в случай, че бъде прието, че в настоящия случай е възникнало поръчителство по силата на договора, сключен между ищеца и третото неучастващо лице, то се счита, че същото е прекратено, тъй като в рамките на преклузивния срок по чл.147 ЗЗД, кредиторът- „К.“ ЕАД не е предявило иск срещу ответницата.

Твърди се, че е неприложима разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

В обобщение се счита, че уважаването на претенцията в настоящия случай, независимо от нейния размер е напълно неоснователно. Както се посочва, същата се базира на твърдения за осъществено встъпване в правата на удовлетворения кредитор, каквото не е налице, а същевременно не се въвежда правно основание, различно от вече посоченото. Уважаването на иска, независимо дали в цялост или частично би довело на практика до резултат, който нарушава диспозитивното начало в гражданския процес, доколкото съдът, прилагайки разпоредбата на чл.23 ЗПК служебно по отношение на ищеца- поръчител би се произнесъл по непредявен иск.

Взето е становище по отношение заявеното в условията на евентуалност искане за отмяна на решението в обжалваната част частично за горницата над сумата от 3 109,01лв. до пълния уважен размер от 4088,09лв. Съответно и такова по отношение претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху претендираната главница за която се счита, че не се дължи.