Определение № 80 от 06.02.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. София, 06.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500031 по описа за 2024 година Производството е по чл. 122 ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Ихтиманския районен съд и Софийския районен съд относно определяне на компетентния съд, който да разгледа молба на директора на ТД София на К. з. о.н. н. п. и. (КОНПИ) за разкриване на тайна по чл. 62, ал. 6, т. 4, и по чл. 133, ал. 5, т. 2 от ЗППЦК, вр. чл. 115, ал. 1 ЗОНПИ (с предишно заглавие ЗПКОНПИ).

За да се произнесе по така повдигнатия спор, настоящият съдебен състав взе предвид следното.

Молбата е подадена от директора на ТД С. на КОНПИ до Софийския районен съд.

С определение № 44044 от 08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 67308/2023 г., Софийският районен съд е приел, че не е местно компетентен да разгледа молбата, с която е сезиран. Поради това и въз основа на факта, че лицето Н. Р. Ч., по отношение на което е била образувана проверка за установяване на незаконно придобито имущество, е с постоянен и настоящ адрес в гр. Д. б., съдът е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС – Ихтиман

С определение № 28 о т 11.01.2024 г. по ч. гр. д. 34/2024 г.

Ихтиманският районен съд е повдигнал спор за подсъдност, като е счел, че съдът не разполага с правомощие служебно да прекрати производството и да го изпрати по местна подсъдност.

По съществото на спора за подсъдност Софийски окръжен съд намира следното:

ЗОНПИ не определя местно компетентния районен съд, който да разгледа искането по чл. 115 от този закон. Разпоредбите на чл. 135 и чл. 138 1 от него препращат към ГПК за неуредените въпроси, но само в рамките на раздел I и II от глава 12 (Раздел І "Обезпечителни мерки" и Раздел ІI "Действия след налагането на обезпечителните мерки"). Поради това няма основание да се приеме, че те важат и по отношение на производството по чл.

115 ЗОНПИ, доколкото последното е регламентирано в глава 11 "Правомощия на органите на комисията при извършване на проверка по повод установяване на незаконно придобито имущество". Освен това, дори препращанията да се отнасят и за това производство, те са общо към ГПК и не сочат конкретни нормативни текстове, които да се прилагат, т. е. те биха могли с еднакво основание да обосноват както прилагане на правилата за местната подсъдност в исковия процес (чл. 105 - 117 ГПК), така и прилагане на правилото по чл. 531, ал. 2 ГПК за местната подсъдност на охранителните производства.

При така очертаните предпоставки съдът намира, че местната подсъдност на производството по чл. 115 ЗОНПИ следва да се определи с оглед неговия вид (доколкото за различните видове производства има различни правила за местна подсъдност) и въз основа на принципите на гражданския процес, обусловили установяване на определена местна подсъдност в съответните производства.

Съдебната намеса в рамките на производството по чл. 115 ЗОНПИ несъмнено съставлява администриране (съдебно управление) на граждански правоотношения. Съдебната администрация може да бъде спорна или безспорна.

Охранителните производства (едностранни и безспорни) са част от безспорната съдебна администрация. Те са проява на доброволна юрисдикция, предпоставят правомерно развитие на гражданските правоотношения и ги улесняват чрез създаване на изгодни за молителя правни последици, които не засягат правната сфера на друго лице.

Постановеният акт има превантивен, а не репресивен характер и не подлежи на принудително изпълнение. Самото решение, с което се уважава молбата за издаване на охранителен акт, не подлежи на обжалване (чл. 537, ал. 1 от ГПК).

За разлика от безспорната, спорната съдебна администрация не е кодифицирана от ГПК и се възлага на съдилищата само от отделни материални закони. При нея съдебната намеса се предприема в защита на обществения интерес, като се постига такова изменение на гражданските правоотношения, което е изгодно за едната страна и неизгодно за другата.

Постановеният съдебен акт променя съществуващите граждански отношения по волята на едната от страните в правоотношението и независимо от волята на другата страна. Същият е обжалваем, с което се гарантира защита на евентуално накърнените от него права.

Отнесени към настоящия случай, така очертаните принципни разлики водят до извода, че по своя едностранен и безспорен характер и предвид необжалваемостта на съдебния акт, производството по чл. 115 ЗОНПИ се доближава до охранителните производства, а от гледна точка на преценката за целесъобразност, едностранното изменение на гражданските правоотношения и целенасоченото засягане на правната сфера на лице, различно от молителя – до спорната съдебна администрация.

2

С оглед гореизложеното съдът намира, че производството по чл. 115 ЗОНПИ е специфично и не съставлява нито спорна, нито безспорна съдебна администрация на граждански правоотношения в чист вид, доколкото притежава белези и на двата вида производства. Поради това няма основание местната му подсъдност да се определя въз основа на причисляването му към някой от тях. Производството по чл. 115 ЗОНПИ е едностранна съдебна процедура, тъй като започва и се развива само с участието на молителя, без страна по него да бъде лицето, спрямо което се иска разкриване на банкова тайна по ЗКИ или на информацията, представляваща тайна по смисъла на ЗПФИ и ЗППЦК. Това лице не участва в производството и няма право на жалба срещу постановения акт. То не разполага със законово предвидени възможности и средства за защита, което обезсмисля определянето на подсъдността в зависимост от неговото местожителство. Произнасянето по молбата не е свързано с извършване на фактически или правни действия от местно компетентния съд в съдебния му район.

От друга страна, производството чл. 115 ЗОНПИ се подчинява на необходимостта от бързина и процесуална икономия, обслужвайки друго производство, в рамките на което се налага разкриване на определени сведения. Доколкото правомощието да се иска разкриване на банкова и търговска тайна принадлежи единствено на КОНПИ и на директорите на териториалните й дирекции, най-голяма бързина, оперативност и икономия на ресурси биха се постигнали, ако молбата се разгледа от районния съд по седалището на отправилия молбата орган (КОНПИ или съответната й териториална дирекция).

С оглед гореизложеното съдът намира, че няма нормативно основание за определяне на подсъдността на производството по чл. 115 ЗОНПИ въз основа на местожителството на проверяваното лице и такава подсъдност не би съответствала на принципите за определянето й. Същевременно най-пълно съответствие с принципите за бързина и процесуална икономия би се постигнало, ако местната подсъдност се определи съобразно седалището на молителя.

Ето защо в настоящия случай компетентен да разгледа молбата по чл.

115 ЗОНПИ на директора на ТД С. на КОНПИ за разкриване на тайна по чл.

62, ал. 2 ЗКИ и по чл. 133, ал. 5, т. 2 от ЗППЦК е Софийският районен съд.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молбата на директора на ТД С. на КОНПИ за разкриване на тайна по чл. 62, ал. 2 от ЗКИ и и по чл. 133, ал. 5, т.

2 от ЗППЦК, вр. с чл. 115, ал. 1 ЗОНПИ (с предишно заглавие ЗПКОНПИ) с вх. № 354381/08.12.2023 г. по описа на СРС е Софийски районен съд.

ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийски районен съд.

3

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – гр. Ихтиман за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4