Решение № 284 от 04.11.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Елин Пелин, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20221820101171 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „НОВО ФИНАНС" ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Иван Страцимир № 2, представлявано от управителя Б.К.П., срещу И. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Климент Охридски“ № 2, вх. В, ет. 3, ап. 8, с която се иска на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД признаването за установено, че дължи сумата от: 18000 лева, представляваща неплатена главница по договор за заем № 373-ЕП-28.02.2019 г. от 28.02.2019 г.; 2470 лева, представляваща възнаградителна лихва от 28.06.2020 г. до 02.03.2021 г. по договор за заем № 373-ЕП-28.02.2019 г. от 28.02.2019 г. съгласно чл. 2.2. б. „ж” и б. „з” от договора; 2000 лева, представляваща неплатена главница по чл.2.2. от договор за заем № 371-ЕП-20.02.2019 г. от 20.02.2019 г.; 274.44 лева, представляваща възнаградителна лихва от 28.06.2020 г. до 02.03.2021 г. съгласно текстовете на чл. 2.2. б. ,,ж” и б. „з” от договор за заем № 371-ЕП20.02.2019 г. от 20.02.2019г.; ведно законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 27.10.2021 г. Претендират се и съдебни разноски. Твърди се, че страните се намират в облигационни отношения по силата на два сключени договора за заем от Договор за заем № 371-ЕП-20.02.2019 г. от 20.02.2019 г., по който е предоставена заемна сума в размер на 18000 лева и Договор за заем № 373-ЕП-28.02.2019г. от 28.02.2019 г., по който е предоставена заемна сума в размер на 2000 лв. Твърди се, че договорите за заем били прекратени едностранно от заемодателя „Ново Финанс“ ООД, съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ, поради неплащане на задължения от страна на заемополучателя и ответник И. Л. Г., 1 като са останали изискуеми и неплатени задължения. Образувано било ЧГД № 1021/2021 г., по описа на PC - Елин Пелин, V състав по реда на чл. 417 ГПК, по което получили указания за възможността да се предяви иск на основание чл.415, ал.1 ГПК. Вземанията произтичат от два договора за заем, включени при Общи условия, при представен предварително стандартен европейски формуляр за информация на потребителските кредити. Съгласно текстовете на договор за заем №373-ЕП-28.02.2019г. от 28.02.2019г., предоставили на длъжника И. Л. Г. сумата от 18000 лева по посочени от заемополучателя банкови сметки, при фиксиран годишен лихвен процент - 20% (двадесет процента). Длъжникът следвало да заплаща ежемесечно съгласно погасителен план към договора само дължимата лихва с размер на месечната вноска от 300 лв., платими ежемесечно до 28-мо число на месеца, като датата на първата вноска беше до 28.03.2019г., а главницата по предоставения заем в нейния пълен размер се дължи в края на срока уговорен между страните за изтичане на договора.

Длъжникът започнал да извършва плащания, като заплати само първите шестнадесет вноски за дължима лихва, след което преустанови каквото и да е плащане. Тъй като съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и Заемодателя, дружеството заявител Ново Финанс ООД, има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване на заемната сума. С изявление за прекратяване на договор за заем и покана за доброволно изпълнение с изх.№ 55/02.03.2021г., връчена лично срещу разписка на длъжника на 02.03.2021г., сме обявили предсрочна изискуемост на договора за заем поради неплащане на дължимите вноски на основание неплащане на дължимите суми по чл.2.2. б.”ж” чл.2.2. б.”з” и чл.2.2. б.”и” в сроковете определени в чл.2.2. б”ж” и чл.2.7. от договора.

Като прекратяването е считано от датата на получаване на поканата - 02.03.2021г. Съгласно текстовете на договор за заем №371-ЕП-20.02.2019г. от 20.02.2019г., предоставили на длъжника И. Л. Г. сумата 2000 лева в брой при подписване на договора, при фиксиран годишен лихвен процент - 20% (двадесет процента). Длъжникът следвало да заплаща ежемесечно съгласно погасителен план към договора само дължимата лихва с размер на месечната вноска 33.33лв., платими ежемесечно до 28-мо число на месеца, като датата на първата вноска беше до 28.03.2019г., а главницата по предоставения заем в нейния пълен размер се дължи в края на срока уговорен между страните. Длъжникът започнал да извършва плащания, като заплати само първите шестнадесет вноски за дължима лихва, след което преустанови каквото и да е плащане. Тъй като съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и Заемодателя, дружеството заявител Ново Финанс ООД, има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване на заемната сума. С Изявление за прекратяване на договор за заем и покана за доброволно изпълнение с изх.№54/02.03.2021г., връчена лично срещу разписка на длъжника на 02.03.2021г. обявили предсрочна изискуемост на договора за заем поради неплащане на дължимите вноски на основание неплащане на дължимите суми по чл.2.2. б.”ж” чл.2.2. б”з” и чл.2.2. б.”и” в сроковете определени в чл.2.2. б”ж” и чл.2.7. от договора. Като прекратяването е считано от датата на получаване на поканата - 02.03.2021г. Твърди се, че 2 между страните са сключени два договора за заем: По първия договор за заем № 371-ЕП27.02.2019г. от 27.02.2019г., по който е предоставена заемна сума в размер на 2000 лева, платена на 27.02.2019г. за което е съставена разписка от същата дата приложена към исковата молба. По втория договор за заем № 373-ЕП-28.02.2019г. от 28.02.2019г., по който е предоставена заемна сума в размер на 18000 лева, сумата е платена по банковата сметка на заемополучателя, както следва: На 28.02.2019г. платена сума в размер на 3600 по банков път и на 01.03.2019г. платена сума в размер на 14400 лева по банков път, като общо са платени 18000 лева. Извършените от ответника плащания са както следва: По договор № 371-ЕП27.02.2019г. от 27.02.2019г., длъжникът е платил 16 вноски, Платени на 01.03.2019г. 400 лева гаранционна вноска. Доколкото за периода 01.03.2019г. до 28.02.2020г., заемополучателят не е извършил плащане на месечните вноски, но съгласно текстовете на чл. 2.13. от договора, страните са се споразумели, че заемодателя има правото да прихваща дължимите да първите 12 месеца месечни вноски от платената от заемополучателя гаранционна вноска, до изчерпване на нейния размер. В тази връзка доколкото не са извършвани плащания за този период, заемодателят е упражнил правото си на прихващане на първите 12 вноски от внесената гаранционна вноска, в този смисъл заемополучателят е извършвал следните плащания: до 28.03.2019-33,33 лева, до 28.04.2019-33,33 лева до 28.05.2019-33,33 лева до 28.06.2019-33,33 лева до 28.07.2019-33,33 лева до 28.08.2019-33,33 лева до 28.09.2019-33,33 лева до 28.10.2019-33,33 лева до 28.11.2019-33,33 лева до 28.12.2019-33,33 лева до 28.01.2020-33,33 лева до 28.02.2020-33,33лева. След този период заемополучателят е започнал плащания и е направил следните погасителни вноски. На 17.03.2020 г- 33.33левадължима до 28.03.2020; На 30.06.2020 г - 33,33лева - дължима до 28.04.2020; На 29.07.2020г.

- 33 лева - дължима до 28.05.2020; На 05.10.2020г. – 33 лева - дължима до 28.06.2020 г. След тези дати няма други извършвани плащания. Общо платени са 16 вноски в общ размер на 532.62 лева, която сума представлява платена за периода 28.02.2019г. 28.06.2020г. възнаградителна лихва. Извършените от ответника плащания са както следва: По договор №373-ЕП-28.02.2019г. от 28.02.2019г., длъжникът е платил 16 вноски, Платени на 01.03.2019г. 3600 лева гаранционна вноска. Доколкото за периода 01.03.2019г. до 28.02.2020г., заемополучателят не е извършил плащане на месечните вноски, но съгласно текстовете на чл.2.13. от договора, страните са се споразумели, че заемодателя има правото да прихваща дължимите да първите 12 месеца месечни вноски от платената от заемополучателя гаранционна вноска, до изчерпване на нейния размер. В тази връзка доколкото не са извършвани плащания за този период, заемодателят е упражнил правото си на прихващане на първите 12 вноски от внесената гаранционна вноска, в този смисъл заемополучателят е извършвал следните плащания до 28.03.2019-300лева до 28.04.2019-300 лева до 28.05.2019 -300лева до 28.06.2019-300лева до 28.07.2019-300лева до 28.08.2019300лева до 28.09.2019-300лева до 28.10.2019-300лева до 28.11.2019-300лева до 28.12.2019300лева до 28.01.2020-300лева до 28.02.2020-300,00лева. След този период заемополучателят е започнал плащания и е направил следните погасителни вноски: На 17.03.2020г – 300 лева - дължима до 28.03.2020; На 30.06.2020г – 300 лева - дължима до 28.04.2020; На 29.07.2020г. – 200 лева - дължима до 28.05.2020; На 05.10.2020г. - 167 лева 3 дължима до 28.06.2020 г. След тези дати няма други извършвани плащания. Общо платени са 16 вноски в общ размер на 4567 лева която сума представлява платена за периода 28.02.2019г. 28.06.2020г. възнаградителна лихва. Описаните договори за заем са прекратени едностранно от заемодателя „Ново Финанс“ ООД, съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ, поради неплащане на задължения от страна на заемополучателя и ответник И. Л. Г., като са останали изискуеми и неплатени задължения.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника И. Л. Г., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди неоснователност на исковете. Твърди се, исковете са недопустими за възнаградителни лихви до началната дата на присъдената такава с оспорената заповед - 28.06.2020 г.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. Т. потвърждава, че са платени сумите чрез ЧСИ С.Л., като моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложеното ч. г. д. № 1021/2021 на РС Елин Пелин, че подадено заявление на 27.10.2021 г. е отхвърлено с разпореждане от 29.10.2021 г. С определение от 10.05.2022 г. по ЧГД № 175/2022 г. е отменено разпореждането от 29.10.2021 г. по ч. г. д. № 1021/2021 на РС Елин Пелин, като делото е върнато на РС Елин Пелин за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Впоследствие е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 398/ 01.06.2022 г., с която е разпоредено длъжникът И. Л. Г. да заплати на „НОВО ФИНАНС“ ООД сумата от: 18000 лева - главница по Договор за заем №373-ЕП-28.02.2019; 2470 лева- възнаградителна лихва по Договор за заем №373-ЕП-28.02.2019 за периода от 28.06.2020 г. до 02.03.2021 г.; ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 27.10.2021 г. до изплащаме ма вземанията;

2000 лева - главница по Договор за заем №371-ЕП- 27.02.2019; 274,44 лева- възнаградителна лихва по Договор за заем №371-ЕП- 27.02.2019 г. за периода от 28.06.2020 г. до 02.03.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 27.10.2021 г. до изплащаме ма вземанията. Заповедта е връчена на ответника на 05.09.2022 г. чрез ЧСИ С.Л., а на 20.09.2022 г. е подадено възражение срещу заповедта. Със съобщение, получено на 13.10.2022 г., е указано на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу ответника. В срока по чл. 415 ГПК ищецът е подал на 14.11.2022 г. по пощата исковата молба, по която е образувано настоящето производство.

Не се спори и се установява от договор за заем №373-ЕП-28.02.2019 г., сключен между „НОВО ФИНАНС“ ООД (заемодател) и И. Л. Г. (заемополучател и ипотекиран длъжник), че заемодателят „НОВО ФИНАНС“ ООД предоставил на заемополучателя и ипотекиран длъжник заем в размер на 18 000,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент - 20 %, със срок на издължаване 60 месеца. Заемателят дължи ежемесечно съгласно погасителния план към договора само дължимата лихва в размер на месечната вноска от 300 лв. с падежна дата 4