Определение № 359 от 10.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359 гр. Варна, 10.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500250 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Б. В. М., чрез процесуалния му представител адв.Д.Н., против решение №218/01.03.2024г., постановено по гр.д.№1134/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1 / е отхвърлен предявеният от Б. В. М. против РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна иск с пр.осн. чл.78, ал.1 от ЗДСл в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 36 456лв. до 41 456лв./т.е. сумата от 5 000 лв./, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, а именно физически болки и психически страдания, получени в резултат претърпяна травма - счупване на горния край на тибията/голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020г./датата на увреждането/ до пълното изплащане на сумата; 2/ Б. В. М. е осъден да заплати на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна сумата от 123, 39лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен и за горепосочената сума.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ Варна в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от 1

ГПК чрез процесуалния си представител ю.к.С.П., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му от ищеца части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззивна жалба, подадена от РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна, чрез процесуалния й представител ю.к. С.П., против решение №218/01.03.2024г., постановено по гр.д.№1134/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати на Б. В. М. сумата от 36 456лв., представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, а именно физически болки и психически страдания, получени в резултат претърпяна травма - счупване на горния край на тибията/голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020г./датата на увреждането/ до пълното изплащане на сумата; 2/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ Варна е осъдена да заплати на Б. В. М. сумата от 1 496лв., от които: сумата от 146лв. - заплатено лечение в МБАЛ „Света Анна - Варна“АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.09.2020г. до пълното изплащане на сумата, и сумата от 1 350лв. - поставен имплант/остеосинтезни средствакомплект/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.09.2020г. до пълното изплащане на сумата, представляващи нанесени на ищеца имуществени вреди, а именно разходи по лечението му, в резултат претърпяна травма - счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, на основание чл. 78 ал. 1 от ЗДСл; 3/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ Варна е осъдена да заплати на адв. Д. Д. Н. сумата от 4 130, 64лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА; 4/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от 1 518, 08лв., представляваща държавна такса за производството, на осн. чл.78, ал. 6 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, и в условие на евентуалност да бъде редуциран размерът на обезщетенията.Претендират се разноски.

Въззиваемият Б. В. М. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адвД.Н., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му от ответника части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Във втората от цитираните въззивни жалби е направено доказателствено 2 искане за даване възможност за водене на един свидетел - инспектор И.Г.Т., обосновано с разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК.В заключителната част на жалбата, където е направено искането, не са посочени обстоятелствата, които се претендират да бъдат установени с показанията на този свидетел, но в обстоятелствената част на жалбата, при излагане на твърденията за допуснати процесуални нарушения, е посочено, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал свидетелски показания от значение за изясняване на обстоятелствата по нарушение на технологичните правила от страна на ищеца при настъпване на злополуката, конкретно непозициониране на пожарния автомобил, в съответствие с изискванията на Инструкция за експлоатация на пожарната техника, на безопасно място и до съответния водоизточник/в случая пожарен хидрант/, който водоизточник от своя страна се е намирал на значително разстояние от мястото на инцидента.

В отговора на исковата молба ответникът е възразил за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.Твърдял е, че същият е допринесъл за увреждането си с това, че отзовавайки се на получения на 04.09.2020г. в 03, 24ч. сигнал за пожар в широк мащаб като командир на екип, включващ него и водач на пожарен автомобил, който командир, при липса на служител, заемащ длъжността „началник на дежурна смяна“, следва да организира и контролира дейността на останалите служители в екипа, и при налична видимост на осветения участък и фактически пожар на 280 куб.м. нацепени дърва за огрев на открито, не е позиционирал пожарния автомобил/единственият пристигнал/ на безопасно място и до най-близкия и надежден източник на водоснабдяване.Така пожарният автомобил е бил позициониран на около 30см. от бордюра на пътя, а не в близост до водоизточник, и след третата направена крачка от ищеца кракът му попаднал в дупка.В отговора не е направено доказателствено искане за допускане на гласни доказателства за този твърдян факт, а искане за даване възможност за водене на двама свидетели за установяване на твърденията за липса на търпени продължителни болки и страдания от ищеца и състоянието му при изпълнение на служебните му задължения след възстановяване.С определението по чл.140 от ГПК от първоинстанционния съд му е указано, че носи доказателствена тежест за установяване на фактите, на които се позовава, вкл. и за липсата на упражнен контрол при установяване на пожарния автомобил при най-близкия и надежден източник на водоснабдяване.Произнасяне по искането за даване възможност за водене на гласни доказателства е отложено за о.с.з. след изясняване на твърденията на страните по фактите.В първото проведено по делото о.с.з. ищецът е посочил, че автомобилът е бил спрян фронтално на пожара на пътното платно, той е предприел действия по разгръщане на маркуча, дупката се е намирала на няколко метра от тротоара в близост до пожара, тя е била между пожарната кола и пожара, ищецът е разгръщал маркуча и се е придвижвал към пожара, когато кракът му попаднал в нея.Ответникът е посочил, че действително автомобилът е бил спрян до тротоара, но не е позициониран там, където 3 трябва, защото хидрантът се е намирал много по - надолу от мястото, където са се предприели действия по разгръщането на маркуча, и ако е бил спрял на това друго място, той е нямало да попадне в дупката.Искането на ответника за допускане на гласни доказателства по установяване на тези факти е оставено без уважение на осн. чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, като е прието, че същият се домогва да опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ-Справка от 25.09.2020г./л.28 от делото/, в която комисия на работодателя в състав председател и двама членове е установила след проверка твърдените обстоятелства, а именно, че липсват нарушения на правилата за безопасност.В същото о.с.з. е бил разпитан воденият от ответника свидетел И.Г.Т. за установяване на цитираните обстоятелства, за които са искани гласни доказателства в отговора на исковата молба.В показанията си той е посочил и, че при пристигането си няколко минути след инцидента/живее в близост/, видял ищецът да лежи на тротоарното пространство, около него горял пожар.

Настоящата инстанция приема, че отказвайки да допусне гласни доказателства относно горепосоченото обстоятелство първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение.От една страна според представената от ответника справка до директора на РДПБЗН-Варна, изготвена от комисия от служители на РДПБЗН-Варна, относно извършените проверки по заповеди №883з-386/08.09.2020г. и №833з-387/08.09.2020г. за изясняване на фактите относно наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение от служител на РДПБЗН-Варна, и установяване на причините и обстоятелствата, които да са довели до възникване на трудовата злополука, ищецът е изпълнявал служебните си задължения, спазвал е техниката за безопасност и не е извършил дисциплинарно нарушение.Според установеното от комисията злополуката е настъпила по време на изграждане на водопроводна линия за гасене от уредба за бързо действие /т.е. за гасене чрез използване на вградения в пожарния автомобил резервоар за вода за пожарогасене или други ГВ/гасителни вещества/.Ответникът не е имал твърдение, че при пристигане на пожарния автомобил/ПА/ на местопроизшествието е установено, че ликвидирането му ще изисква подаване на вода и/или други ГВ в количества, превишаващи резервираните в ПА, при които обстоятелства, според цитираната от ответника инструкция, касаеща експлоатацията на пожарната техника, ПА се установява до найблизкия и надежден източник на водоснабдяване или се организира подвозване на ГВ.В тази връзка и при липсата на спор относно това къде е бил позициониран ПА, исканото доказателство не се явява необходимо за събиране.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна за даване възможност за водене на един свидетел - инспектор И.Г.Т..

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№250/24г. по описа на ВАпС, гр.о. в открито съдебно заседание на 02.10.2024г. от 9, 00ч.Да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5