Решение № 4957 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4957 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110146479 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Н. Д., М. М. М. и А. П. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване разделната дължимост – 2/4 части за първия ответник и по 1/4 част за другите двама, на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 651/2025г. по описа на РС - Костинброд, а именно: 967,21лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от 18.07.2025г. до окончателното плащане, 157,88лв. мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2023г.-08.07.2025г., 48,03лв.- цена на услугата дялово разпределение за периода 01.06.2022г.30.04.2024г., ведно със законната лихва от 18.07.2025г. до окончателното плащане, и 12,55лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.08.2022г.-08.07.2025г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в

***********************************************, аб. № *******, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответниците дължат и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения 1 срок. Твърдят, че между страните няма търговски взаимоотношения. Оспорват да е доставено реално количество топлоенергия до имота, за да се дължи неговото заплащане. Оспорват да е бил наличен монтиран и сертифициран топломер за отчитане. Посочват, че е недопустимо да се начисляват лихви върху прогнозни сметки. Считат, че не е налице облигационна връзка между ищцовото дружество и „Техем сървисис“ ЕООД. Оспорват да дължат лихва за забава. Посочват, че М. М. е заплатила сумите, претендирани от нея.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че с нотариален акт от 1942г. Н. Д. Н. е придобил собствеността върху процесния имот, като негов наследник е О. Н.а Н.а, починала на 01.11.1982г. и оставила за свои наследници Т. Н.а – дъщеря и Л. Д. – син. На 12.07.2016г. Т. Н.а е подала заявление – декларация до ищцовото дружество за откриване на партида за процесния имот на нейно име със съгласието на Л. Д. същата да се води на нейно име (л. 18). Т. Н.а е починала на 02.04.2018г., като 2 е оставила за свои наследници П. Ж. – съпруг и М. М. – дъщеря. С нотариален акт от 12.11.2018г. (л. 205-207) П. Ж. е продал притежаваната от него ¼ идеална част от процесния недвижим имот на съсобственика си М. М..

От изложеното следва, че през процесния период 01.05.2022г.30.04.2024г. собственици на процесния имот са били само Л. Д. и М. М. (както се признава в проведеното на 12.02.2026г. открито съдебно заседание – стр. 2 от протокола, абзац първи), като същите са притежавали по равни дялове – всеки по 2/4 (1/2) идеални части.

По делото се установява, включително от съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа, а в имота е монтиран водомер за топла вода, тоест има топлоподаване.

С оглед горните факти и при съобразяване цитираното ТР, съдът приема, че през процесния период Л. Д. и М. М. в качеството на съсобственици на процесния имот са се намирали в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, като са материално легитимирани да отговарят за стойността на доставената топлоенергия според притежаваните от тях дялове в собствеността – по ½ част всеки. Предвид че третият ответник А. С. не се установява да е собственик или да има сключен нарочен договор за доставка на топлинна енергия за имота, исковете спрямо него подлежат на отхвърляне.

От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, поради което топлинна енергия за отопление от радиатори не е начислявана. Имало е монтиран един водомер за топла вода, като поради неосигурен достъп за отчитането му, същата е начислявана на база 1 лице по 140л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1.

Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по формулата на т.6.1.1 от приложението към наредбата на база инсталираната отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Стойността на начислената топлоенергия възлиза на сумата от 962,76лв. за процесния период.

Съдът намира, че в случая правилно топлоенергията е начислена по предвидените в Наредбата правила при неосигурен достъп, тъй като от представените протоколи от третото лице – помагач /л. 202-203/ се установява, че и на двете дати през процесния период не е бил осигурен достъп за отчет на измервателните уреди. Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, обнародвана в ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г., представлява подзаконов нормативен акт, който е действал през процесния период и намира приложение. Съгласно чл. 70, ал. 2 от нея, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява 3 достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Тоест, задължението на лицата, които притежават имот в топлоснабдена сграда, да осигуряват достъп за отчет на уредите произтича от нормативен акт, а също и от общите условия към договора за доставка на топлинна енергия.

Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2.

В случая, след края на отоплителните сезони няма доказателства да е бил осигурен достъп за отчет в процесния имот, а напротив – налице са данни за неосигуряването на такъв, като този факт не е и оспорен. В чл. 29, ал. 2 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно делегацията по чл. 70, ал. 3 от Наредбата, е предвидена възможността клиентите, неосигурили достъп до имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение, да поискат срещу заплащане, съгласно ценоразписа на търговеца, допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки (обща и индивидуални) в тримесечен срок от датата по чл. 28, ал. 2, като няма доказателства ответницата да се е възползвала и от този ред. Ето защо, съдът намира за доказано, че не е бил осигурен достъп за отчет на уредите след края на отоплителните сезони и правилно е начислено потребление на база, както предвижда Наредбата. В нея е уреден начин, по който се изчислява топлинната енергия в такава хипотеза, като при него не се търси стойността на реално потребената енергия, а представлява компенсаторен механизъм при неизпълнение на задължението на потребителите да осигурят достъп за отчет.

Възражението на ответниците за негодност на общия топломер е неоснователно, тъй като според приетото експертно заключение същият е съответствал на одобрения вид през целия процесен период.

С оглед изложеното, съдът приема за доказано по делото, че до имота е доставена топлинна енергия на стойност 962,76лв.

Ответниците своевременно са направили възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано.

Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 18.07.2025г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 18.07.2022г., биха били погасени по 4 давност.

През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

От това следва, че погасени по давност се явяват вземанията само за м.05.2022г., тъй като тяхната изискуемост настъпва преди 18.07.2022г. За всички останали вземания изискуемостта настъпва след този момент, поради което не са погасени по давност. Видно от експертното заключение, размерът на задължението за м.05.2022г. възлиза на 13,91 евро /27,20лв./, като същото се явява недължимо поради изтеклата давност.