Решение № 260294 от 13.04.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ-12 13.04.2021 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 18 по описа за 2021 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 86, представлявано от управителя проф.д-р Христо Стоянов Бозов, против решение № 260549/29.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 3304/2020 г. по описа на РС-Бургас.

С първоинстанционното решение са уважени предявените от Р.И.И. против „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е постановено следното:

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Р.И.И. с ЕГН ********** *** и ОТМЕНЯ заповед №

29/29.04.2020г. на „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение.

ВЪЗСТАНОВЯВА Р.И.И. с ЕГН **********

*** на заеманата преди уволнението длъжност „началник отделение „Нуклеарна медицина“ в „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД.

ОСЪЖДА „КОМПЛЕКСЕН

ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР – Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 86, представлявано от управителя Христо Стоянов Бозов, да заплати на Р.И.И., ЕГН

********** ***, сумата от 10 253.73 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето от 29.04.2020г. до 15.10.2020 г., през което последната е останала без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 29.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 750 лв. за направените по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за разликата над уважения размер от 10 253.73 лв. до предявения размер от 11 004 лв.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение.

С решението „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на БРС сумата от 520.15 лв. – за държавна такса за производството.

С въззивната жалба на „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД се изразява недоволство от първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на районния съд, че конкурсът за заемане на длъжността „Началник отделение Нуклеарна медицина“ е незаконосъобразен единствено поради необявяването му в централния и местния печат, като съдът неправилно е приел и това, че нормата на чл.91, ал.1, изр.1 КТ е установила императивно изискване работодателят да обяви конкурса чрез централния и местния печат. В тази връзка са изложени подробни съображения за законното провеждане на конкурса, както и че обявлението е стигнало да знанието на ищцата, тъй като тя се е явила на конкурса, но не е била класирана на първо място. Оспорва се като неправилен и извода на БРС, че процесната заповед е издадена при отсъствие на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата по чл.325, ал.1, т.8 КТ, за което също са изложени подробни съображения. Сочи се, че към момента на постъпването на работа на спечелилия конкурса и съответно прекратяването на трудовия договор на ищцата, конкурсът не е бил обявен за незаконосъобразен и не е било налице за това влязло в сила съдебно решение, поради което трудовото правоотношение на спечелилия конкурса е възникнало законно и е законно основанието за прекратяване на срочния трудов договор на ищцата на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ. Сочи се също, че в закона няма уредба за оспорване законността на проведен конкурс, както е при избора (чл.87 КТ), поради което ако се приеме, че оспорването на законосъобразността му е допустимо по съдебен ред аналогично на уредбата за избора, се моли съда да предвиди, че 2-седмичния срок за оспорването на конкурса е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба.

Според въззивника, обжалваното решение е незаконосъобразно и като постановено в противоречие с ТР № 2/2012 г. по тълк.д.№ 2/2012 г. на ОСГК на ВКС относно иска за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 КТ, тъй като трудовият договор на И. е срочен, сключен със срок до определяне на лице, чиито качества са преценени като съответстващи на изискванията на конкурсната комисия, поради което няма как да бъде възприет извода на районния съд, че трудовото правоотношение на ищцата следва да бъде възстановено както безсрочно.

В резултат, на ищцата не се дължи и обезщетение за незаконно уволнение по чл.225, ал.1 КТ.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново решение, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна д-р Р.И.И., подаден чрез пълномощник адв.Е.Вълканова, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените с нея възражения и доводи. Моли се за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство. Евентуално, при уважаване на жалбата, се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от въззивника адвокатско възнаграждение и се моли за неговото намаляване до минималния размер по НМРАВ.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, подадена е в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от Р.И.И. против „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 29/29.04.2020 г. на работодателя; за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Началник отделение Нуклеарна медицина“; за осъждане на ответника да й заплати сумата от 11 004 лв. (съобразно увеличението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща обезщетение за времето, пред което е останала без работа, поради незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от 29.04.2020 г., през което е останала без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор и допълнително споразумение към него, като е заемала длъжността „Началник отделение Нуклеарна медицина“. Твърди се, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със заповед № 29/29.04.2020 г. на основание чл.325, т.8 КТ, връчена й на същата дата, което е извършено незаконосъобразно, като вследствие на незаконното уволнение останала без работа и се регистрирала в Бюрото по труда.

В тази връзка са изложени твърдения, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради пороци в нейната форма, съдържание и реквизити, както и поради несъответствие на посочените в нея мотиви и основания с действителните такива – не е уточнено трудовото правоотношение, което се прекратява, като не е посочен трудов договор с номер и дата, нито юридическото лице-работодател; заповедта е издадена и подписана от неизвестно лице, а не от работодателя чрез управителя д-р Христо Бозов; работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение на друго основание – чл.325, ал.1, т.3 КТ, тъй като ищцата е била назначена по срочен трудов договор; в заповедта липсват мотиви и текстово описание на основанието, като посоченото в нея описание „проведен конкурс за началник ОНМ“ не съответства на действителното правно основание по чл.325, ал.1, т.8 КТ, не са посочени дата на провеждане на конкурса, кое лице го е спечелило, откога е назначено това лице и кога е постъпило на работа, номер и дата на протокола от проведения конкурс. Ищцата е оспорила изцяло конкурсната процедура – начина на провеждането на конкурса, оценяването и резултатите от него, констатациите в протокола на комисията, като твърди, че конкурсът е проведен при неясни критерии за оценка, които не са били обявени предварително. Твърди се, че не е изпълнено нито едно от императивните изисквания на закона, а именно: Не е спазено изискването на чл.91, ал.1 КТ – обявата за конкурса не е била публикувана нито в централния, нито в местния печат, а в електронния сайт Флагман. Обявата не е имала съдържанието по чл.91, ал.2 КТ – не е посочено предприятието, мястото и характера на работата, изискванията за заемане на длъжността, а поставеното условие за стаж от 5 г. по профила на отделението и 10 г. в сферата на онкологията е неясно и дискриминационно; не е посочен и начина на провеждане на конкурса и на оценяването; липсва посочване и на конкретно определен срок за подаване на документите и на мястото, на което да се подават. Не е спазена нормата на чл.91, ал.3 КТ – на ищцата не е била представена характеристика на конкурсната длъжност. Не е спазен чл.93, ал.3 КТ – на ищцата не е било съобщено, че е допусната до конкурса, нито датата, часа и мястото на провеждането му. Твърди се също така, че е допуснато нарушение на чл.93 и чл.94 КТ по назначаване на комисията и нейния състав, на чл.95, ал.2 КТ – резултатът от конкурса е бил съобщен на ищцата на 23.04.2020 г., т.е. 7 дни след провеждането му, а не както изисква закона в 3-дневен срок, както и на чл.95, ал.1 КТ – конкурсът не е бил проведен по предварително обявения начин и час, и комисията не е оценила кандидатите по тяхната професионална подготовка и качества за заемане на длъжността. Според ищцата, всички тези обстоятелства и действия от страна на работодателя са целели единствено да препятстват явяването й на конкурса и представляват злоупотреба с право, като са изложени твърдения за нарушение на чл.8, ал.1 КТ. По горните съображения се счита, че уволнителната заповед е незаконосъобразна и не е издадена в съответствие с изискванията на чл.325, ал.1, т.8 КТ, поради което се иска същата да бъде отменена и ищцата възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Началник отделение Нуклеарна медицина“, както и ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 10 004 лв. за времето (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, за 6-месечен срок, считано от 29.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите претенции по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ като неоснователни, като са изложени съображения за законосъобразно издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка се твърди, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ, считано от датата, на която е постъпило на работа лицето, спечелило конкурса, като процесната заповед е издадена при изпълнение на установените за това предпоставки в КТ и не са налице твърдяните от ищцата пороци във формата, съдържанието и реквизитите й.

Изрично е пояснено, че ищцата е имала само едно трудово правоотношение с ответника, поради което е ясно кой трудов договор е прекратен, като заповедта е издадена от работодателя „КОЦ-Бургас“ ЕООД, което е абревиатурата на „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД и е подписана от управителя на дружеството д-р Христо Бозов. Изложени са съображения за законосъобразно провеждане на конкурса и за неоснователност на твърденията в исковата молба за допуснати нарушения на КТ. Предвид неоснователността на иска за отмяна на уволнението, ответникът счита, че неоснователен е и искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане на обезщетение.

Разпечатката съдържа 36 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13f0a638-5c15-41e4-8406-9331e34d7f19