Решение № 467 от 19.09.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Дупница, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510100067 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощника юрисконсулт Е. К., срещу В. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове: установителен иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 18.01.2017г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор и В. Д. Г., като длъжник е сключен договор за потребителски кредит № 3016325974, при следните параметри: сума на кредита: 2500.00 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 121.99 лв.; падеж на вноската: 15-ти ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 4391.64 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1341.72 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 37.27 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 5733.36 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 159.26 лв.

Твърди, че „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило точно и в срок задължението си по договора, като рефинансира друг кредит на длъжника със сумата от 496.36 лв., а остатъкът от 2003.46 лв. превело по посочената от ответника банкова сметка. С пет броя анекси са отложени погасителни вноски и е изготвян съответно нов погасителен план.

В резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че не е платила изцяло 1 дължимите суми, след изпадането му в забава, съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, на 11.08.2020г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост, като до ответника е изпратено уведомително писмо, с което е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Общо платената от В. Д. Г. сума по договора за кредит е в размер на 3262.20 лв.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 2659/2024г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответницата е възразила в законоустановения срок.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи сума в размер на общо 3811.29 лв., от които: сума в размер на 1376.42 лв., представляваща главница, сума в размер на 703.90 лв., представляваща възнаградителна лихва и сума в размер на 400.82 лв., представляваща дължимата законна лихва, както и законна лихва в размер на 1330.15 лв., дължима за периода от 11.08.2020г.-датата на предсрочната изискуемост до 27.11.2024г., по Договор за потребителски кредит № 3016325974/18.01.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 2659/2024г. по описа на РС-Дупница.

Предявява и обективно съединен осъдителен иск за сумата от общо 633.75 лв., дължима по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 3016325974/18.01.2017г.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представителс който се оспорва изцяло предявения иск. Прави възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречието му с императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Твърди нищожност на договора за заем и поради противоречието му с добрите нрави, с оглед прекомерно високия размер на договорените с него възнаградителна лихва и годишен процент на разходите. Счита, че е нищожно поради противоречие с добрите нрави и сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Излага подробни съображения в тази насока. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване на дължимите суми по давност.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства: набор от двустранно подписани от страните документи, съдържащ искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и допълнителна преддоговорна информация към него, договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, 2 общи условия /ОУ/ на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит и погасителен план към договора за потребителски кредит, се установява, че на 18.01.2017г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор и В. Д. Г., като длъжник е сключен е сключен договор за потребителски кредит № 3016325974, при следните параметри: сума на кредита: 2500.00 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 121.99 лв.; падеж на вноската: 15-ти ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 4391.64 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:

1341.72 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 37.27 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 5733.36 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 159.26 лв. „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило точно и в срок задължението си по договора, като рефинансира друг кредит на длъжника със сумата от 496.36 лв., а остатъкът от 2003.46 лв. превело по посочената от ответника банкова сметка. С пет броя анекси са отложени погасителни вноски и е изготвян съответно нов погасителен план.

В резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че не е платила изцяло дължимите суми, след изпадането му в забава, съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, на 11.08.2020г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост, като до ответника е изпратено уведомително писмо, с което е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Ищецът признава, че общо платената от В. Д. Г. сума по договора за кредит е в размер на 3262.20 лв.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове: установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 2659/2024г. по описа на Районен съд-Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. И осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от общо 633.75 лв., дължима по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 3016325974/18.01.2017г.

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в негова ползасключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне заетата сума.

Между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, което обстоятелство се установява безспорно от събраните по делото писмени доказателства.

Ищецът признава, че до момента ответникът е платил по договора за кредит сумата от общо 3262.20 лв., с които е погасила част от задълженията по договора.

3

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2020 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В отговора на исковата молба са наведени доводи за наличието на неравноправни и нищожни клаузи в процесния договор за кредит, а и доколкото съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за такива в договор, сключен с потребител, то следва да се извърши проверка за съответствието му с императивните разпоредби на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на разходите /ГПР/- 40,62%, като в чл.5.2 от общите условия към договора, подписани от страните, са посочени взетите предвид допускания при изчисляването му, поради което договорът формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Видно от представения по делото договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение за пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ /приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/, което се начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. По делото се установява от съдържанието на договора, а и по това няма спор между страните, че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, въпреки че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. Предвид горното посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налага се изводът, че в договора за

4 кредит е налице неточно посочване на ГПР по кредита, в резултат на което потребителят е въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите, различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до неговата недействителност. В този смисъл е налице и формирана съдебна практика- Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.