Решение № 743 от 08.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Пазарджик, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20265220100430 по описа за 2026 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. Й. Т., ЕГН: **********, от от гр. В., с която се иска да бъде осъдено дружеството „СТИК-КРЕДИТ" АД - гр. Шумен, ЕИК 202557159 да заплати на сумата от 76 лева, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, поради неоснователно обогатяване на дружеството за сметка на ищеца вследствие на недействителния договор за потребителски кредит № 1439634 / 28.07.2025 г.

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът заявява, че в договора се съдържа конструкция за задължение за предоставяне на обезпечение – чл. 17, раздел „Обезпечения“, която задължава потребителя в кратък срок от ТРИ ДНИ да предостави обезпечение на договора. Предоставят се две възможности за обезпечение – физическо лице, което да отговаря на Общите условия, и да се задължи към кредитора за вземането му към потребителя, като Кредитора си запазва субективното право да откаже това обезпечение. Вторият вариант е банкова гаранция за размера на задължението. В едната хипотеза откриваме възможността Кредитора да отхвърли без мотиви обезпечението на физическото лице, в другата хипотеза липсва житейска логика да се осигури банкова гаранция, тъй като потребителят може да се обърне към банката за отпускане на кредит при по-добри условия. И в двата случая потребителят има тридневен срок да реализира това обезпечение, като в случая с физическото лице това е на практика невъзможно, доколкото е изцяло под влиянието на кредитора да реши дали и кога да го приеме, а в случая с банковата гаранция е невъзможно поради бюрократичните процеси, които съпътстват подобна гаранция, а при увредена кредитна история (ищецът е в дългова 1 спирала) – непостижимо. При оформянето на това задължение в чл.17 в Договора кредиторът - финансова институция не е спазил изискването за добросъвестност (чл.143, ал.

1) и е довел до значително неравенство между страните, защото е поставил невъзможни условия за потребителя с пълното съзнание (нарушена е и грижата на добрия търговец), че потребителят няма да я изпълни (както се установява в хилядите съдебни дела).

Задължението за предоставяне на обезпечение при поставените условия е невъзможно и единствената цел на тази договорна конструкция е да се породи действието на клаузата на чл. 27 от съглашението. Тази клауза е неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗЗП, защото е в преценка на кредитора да избере дали физическото лицепоръчител е годен да обезпечи задължението, и изначално не е породило задължение за потребителя да предостави обезпечение, вследствие на което и клаузата за дължимост на неустойка е нищожна поради липса на основание. Самата клауза на чл. 27 от Договора за дължимост на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение и това е сигурен разход за потребителя, както погоре се обясни. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави поради прекомерния характер на неустойката, която е отвъд обичайната функция на обезщетението при неизпълнение на задължение по договора. Тази клауза противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. .

На основание чл.21, ал.1 от ЗПК тази клауза в Договора е нищожна. Всъщност от неизпълнението за предоставяне на обезпечение за кредитора не настъпва пряка стойностна вреда, т.е. не губи пари от неизпълнението, а единствено го лишава от по-добро събиране при евентуално неизпълнение на основния елемент на договора. Характерът на неизпълнението не е съществен елемент от договора, а същевременно се търси обезщетение в размер кратен на главницата. Рискът на кредитирането при липса на обезпечение е повисок, но затова и лихвения процент далеч задминава лихвените проценти на банките.

Кредиторът прехвърля собствената си отговорност да преценява кредитоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК), като го задължава с допълнителен разход, ако не предостави въпросното обезпечение, който разход не включва в ГПР, в случай на неизпълнение.

Съгласно тълкуванието на решението на СЕС по дело С-714/22, когато са предвидени задължителни разходи (условие за отпускане на кредита) или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, и не са включени в общата дължима сума или Годишния процент на разходите, потребителя по договора за потребителски кредит е освободен от заплащане на лихви, такси и други начисления. В светлината на решението на СЕС по дело С-714/22, т.55 от решението гласи, че неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Включването на подобна клауза за неустойка при липса на обезпечение на вземане е скрито възнаграждение и по своята същност е договорна конструкция, чиято основна цел е облагодетелстване на кредитора. Кредиторът съзнателно е конструирал словом клаузата, така че, ако бъде атакувана, да отпадне само тя по смисъла на чл. 19, ал.5 във вр. с чл. 21 от ЗПК – да бъде обявена за нищожна, но без да бъде обявен договора за недействителен. Тази договорна конструкция има за цел едновременно да прикрие действителните разходи, които 2 потребителят ще понесе, и да заобиколи санкционната норма на чл.22 от ЗПК, за да запази договорната лихва по договора въпреки недобросъвестното поведение на кредитора по заблуда за общата дължима сума. Предвид недействителността на договора за кредит, ответникът неоснователно се обогатява за сумата от 76 лева, която ищецът претендира в настоящото производство.

Подаден е отговор от ответника, който оспова иска. Предявената искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК – с исковата молба е предявено парично вземане, но не е посочена банкова сметка на ищеца за плащане. Счита, че при липса на точно посочен начин на плащане по осъдителния иск ответното дружество е застрашено от претърпяване на необосновано високи вреди, изразяващи се в незабавно образувани изпълнителни дела срещу него и натрупване на допълнителни разноски, в случай че не му е предоставена възможност да плати доброволно още след постановяване на решението по спора. По основателността сочи, че претенциите на ищеца за недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени при липсващо основание суми, са неоснователни. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си прилагам Стандартен европейски формуляр (СЕФ), Общите условия на „СТИК КРЕДИТ” АД. Договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ. Процесният договор е отговаря напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора са извършени по следния начин: Потребителят е отправил искане за сключване на договор за заем между него и „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 („Заявка“). Искането е попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на Кредитодателя http://stikcredit.bg/. С формата/формуляра за кандидатстване Кредитополучателят е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и е посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин Кредитополучателят е обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159. Когато Заявката за кредит се подава от потребител, който няма създаден Профил на уебсайта на Кредитора, след като е попълнил 3 данните, натиснал е бутона „Кандидатствай“ и е дал изричното си съгласието с декларация за обработване на лични данни и декларация за индивидуализация, чрез поставяне на отметка, Потребителят следва да попълни нова страница, към която уебсайтът автоматично го пренасочва, със следните данни: имена, ЕГН, адрес на електронна поща, номер на лична карта и начинът, по който желае заемната сума да му бъде отпусната, за което поставя отметка на една от следните две опции: по банкова път или EasyPay. На тази страница на Потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр, който последният може да изтегли. За да завърши Заявката, Потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е в потвърждение на недвусмисленото искане да му се предостави заявената заемна сума. След натискане на бутон „Вземи парите“ на Потребителят се предоставя възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора Потребителят се запознава с конкретното съдържание на договора и изразява съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпва в системата на Кредитора за разглеждане и одобрение. Когато Заявката за кредит се подава от Потребител, който има създаден Профил на уебсайта на Кредитора, след попълване на Заявката за кредит, в която посочва параметрите на договора, Потребителят, следва да натисне бутон „Подай заявка”, по този начин недвусмислено волеизявява да му се отпусне желания кредит. На тази страница на Потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр, който може да бъде изтеглен. След натискане на бутон „Подай заявка“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора Потребителят се запознава с конкретното съдържание на договора и изразява съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпва в системата на Кредитора за разглеждане и одобрение.

Кредитодателят е изпратил на посочената от Кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от Потребителя паричен заем, а в системата на Кредитодателя е бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на Искането за кредит, Кредитодателят изпраща на посочения от Кредитополучателя електронен адрес Договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от Кредитополучателя.

Потребителят се е запознал с всички условия предварително и след това е подписал договора, чрез съответните опции в системата на Кредитодателя. С натискане на бутон „Подпис“, съгласно Общите условия Кредитополучателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията при които последните са му предоставени. Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление е получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система. Гореописаните действия изцяло опровергават твърдението, че клаузите на договора противоречат на закона, на принципа за добросъвестност и справедливост, респективно 4 добрите нрави. Предвид тези действия още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по него, като сам е избрал параметрите и условията му. Нещо повече, в СЕФ се съдържа детайлна информация за всички условия, в това число за дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредита.