Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1483 от 21.07.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 3732/2016
Вид
Решение № 1483
Подписан
21.07.2017
В сила
19.02.2019
Състав
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА ГОСПОДИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 21.07.2017 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Десислава

Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3732 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност вр. чл. 421, ал.1 от Търговския закон.

Ищцата – М.С.А., твърди, че е кредитор на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност. Посочва, че на 10.12.2012 г. сключила договор за банков влог, по силата на който предала на банката парични средства, които последната дължи да върне. Твърди, че въпреки, че е сключила договор за цесия с предмет прехвърляне в полза на трето лице своето вземане, възникнало към банката по сделкaтa за паричен влог, тя не е загубила качеството си носител на това вземане, тъй като договорът за цесия е прекратен с обратно действие поради осъществяване на прекратителните условия, уговорени между нея и цесионера с допълнително споразумение към договора, подписано на 04.11.2014 г. Заявява, че страните по договора за прехвърляне на вземане са изразили съгласие, че са настъпили условията за прекратяване на действието му, в съдържанието на сключеното от тях, на 17.06.2015 г. споразумение. Ищцата твърди, че с прекратяването на договора за цесия, правните последици от неговото сключване отпадат с обратна сила и вземането за получаване на сумите по паричния влог се счита като такова на първоначалния кредитор. Посочва, че „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, като длъжник по договора за влог, е уведомена за прекратяването на договора за цесия със заявление, с което е поискано включването на процесното вземане в списъка на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелността, както и с уведомление с № 2785/ 18.06.2015 г. С оглед на изложеното М.С.А. моли вземането към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, в размер на 51 234, 19 лв., което е възникнало от договор за банков влог от 10.12.2012 г., да бъде включено в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.

Ответниците – синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, считат възражението за неоснователно. Заявяват, че договорът за цесия не е развален, а прекратен, което няма обратно действие.

Посочват, че лицето Ж.Е.А., който е придобил процесното вземане по силата на сключения договор за цесия, се е разпоредил с него преди подписването на споразумението, с което ищцата твърди, че е изразена воля за неговото прекратяване, като е извършил прихващане между това вземане и насрещно вземане, което „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност е имала към него по договор за кредит. В резултат на извършеното прихващане вземането, което е предмет на договора за цесия, е погасено. Поради изложеното ответниците молят възражението да бъде оставено без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2012 г. между „К.т.б.“ АД и М.С.А. е подписан анекс № 90154 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит. С чл. 1 от него страните са постигнали съгласие, че банката открива на името на М.С.А. банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит, която е с IBAN: ***.

На 10.12.2012 г. между „К.т.б.“ АД и М.С.А. е подписан и втори анекс № 90155 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит. С чл. 1 от него страните са постигнали съгласие, че банката открива на името на М.С.А. банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит, която е с IBAN: ***.

На 29.04.2013 г. между „К.т.б.“ АД и М.С.А. е подписан и втори анекс № 105204 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс”. С чл. 1 от него страните са постигнали съгласие, че банката открива на името на М.С.А. банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит, която е с IBAN: ***.

На 24.10.2014 г. между М.С.А., като цедент, и Ж.Е.А., като цесионер, е сключен договор за цесия, с който цедентът прехвърля на цесионера своите вземания към „К.т.б.“ АД по банкова сметка ***: ***4 865 евро, от които цялата главница на депозита в размер на 64 737, 50 евро и част от изтеклите лихви към датата на сключване на този договор в размер на 127, 50 евро. С чл. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че цесионерът ще заплати на цедента покупната цена за прехвърленото вземане в размер на 51 892 евро, която е платима на шестнадесет равни шестмесечни вноски до 10-то число на съответния месец, започвайки от м. март 2015 г.

На 04.11.2014 г. между М.С.А. и Ж.Е.А. е подписано допълнително споразумение към договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. С него страните са постигнали съгласие за това, че договорът за цесия се прекратява с обратна сила автоматично, без да е необходимо изявление от страните ако настъпят определени обстоятелства, посочени в пет точки, сред които са и следните: ако прихващането на придобитото от цесионера вземане срещу вземанията на „К.т.б.“ АД към него бъде обявено за недействително на някакво основание или за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка /чл. 1, ал. 1, т. 3 от споразумението/; ако до 31.01.2015 г. „К.т.б.“ АД не е снабдила цесионера с писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или с друг документ, издаден от представляващите я лица, че банката смята за погасени задълженията цесионера, произтичащи от договор за кредит /чл. 1, ал. 1, т. 4 от споразумението/; ако банката уведоми писмено цесионера, че не признава последиците от извършеното от цесионера прихващане на вземането, което е придобил с договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014 г. срещу вземането на банката към него, произтичащо от договора за кредит /чл. 1, ал. 1, т. 5 от споразумението/.

С уведомление с вх. на „КТБ” АД № 11645/ 11.11.2014 г., съставено от М.С.А. и адресирано до „К.т.б.“ АД, банката е уведомена, че на 24.10.2014 г. между М.С.А. и Ж.Е.А. е сключен договор за прехвърляне на вземане, което е в размер на 64 865 евро за получаване на парични суми по банкова сметка ***: ***.

С писмо с вх. на „КТБ” АД № 11687/ 12.11.2014 г. Ж.Е.А. е отправил до банката изявление за прихващане между придобитото от М.С.А. вземане към „К.т.б.“ АД по описания договор за цесия, със своето задължение към банката, възникнало на основание договора за кредит от 16.05.2008 г.

На 18.06.2015 г. в „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност е получено заявление, с което банката е уведомена, че договорът за цесия от 24.10.2014 г. е прекратен с обратна сила, както и че кредитор на вземането за получаване на сумата от 64 865 евро по банкова сметка ***: *** М.С. А.. Това заявление е подписано от М.С.А. и от Ж.Е.А..

По делото е представено извлечение от банкова сметка ***: ***, с титуляр П.П.Н., от което се установява, че наличната по тази сметка сума към 10.11.2014 г. е 64 737, 50 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По делото не е спорно, че на 10.12.2012 г., между възразилия кредитор М.С.А. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД/ е сключен договор за банков влог, по силата на който банката се е задължила да върне на влогодателя предадените й за съхранение парични средства, както и да му заплати уговорената лихва. Това се установява и от представените рамков договор за платежни услуги за потребители от 10.12.2012 г. и анекс № 90154 от 10.12.2012 г. към него, които са подписани от двете страни по сделката и от съдържанието на които е видно, че те са постигнали съгласие по всички основни елементи на договора за паричен влог – за това, че предмет на влога ще са парични средства /евро/, за това какъв ще е размерът на годишната лихва, която банката се задължава да заплаща на влогодателя, за сметката, по която парите ще бъдат предадени за съхранение, както и за това, че влогът е безсрочен. По силата на тази сделка за банката е възникнало задължение да върне на М.С.А. предадената й за съхранение парична сума при поискване от това лице, която видно от издадените от„КТБ” АД извлечения от банковата сметка, открита на основание сключения договор за влог, към 10.11.2014 г. е в размер на 64 737, 50 евро.

Не е спорно между страните в производството и това, че вземането на М.С.А. към „КТБ” АД за получаване на сума от паричния влог в размер на 64 737, 50 евро е предмет на договор за цесия, сключен на 24.10.2014 г., между това лице, в качеството му на цедент, и Ж.Е.А., в качеството му на цесионер. Това се установява и от представените по делото доказателства, а именно писмен договор за цесия от 24.10.2014 г. и допълнително споразумение към него от 04.11.2014 г. Страните по тази сделка страните са постигнали съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера описаното вземане към „КТБ” АД, възникнало по договор за паричен влог, а последният се задължава да заплати цена за това в размер на 51 892 евро. Договорът за цесия е съобщен на банката, която е длъжник по прехвърленото вземане, на 11.11.2014 г., поради което и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД от този момент прехвърлянето е породило действие и спрямо нея.

Спорен, обаче, е въпросът дали така сключеният договор за прехвърляне на вземане е действащ към датата на откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ” АД или е бил прекратен преди това поради сбъдване на уговорено между страните прекратително условие и ако е така какво е действието на това прекратяване в отношенията между страните по материалното правоотношение, възникнало от договора за паричен влог.

Следва да се посочи, че въпреки, че в подаденото възражение ищецът употребява и двата термина „разваляне” и „прекратяване”, съдът счита, че той не се позовава на упражнено от него право да развали сключения договор за цесия, тъй като не твърди да е налице виновно неизпълнение от цесионера на някое негово задължение, възникнало по силата на тази възмездна сделка, което е правопораждащ факт на потестативното право за разваляне по чл. 87 ЗЗД. С оглед заявените от ищеца обстоятелства, следва да се приеме, че той се позовава на настъпило прекратяване на договора за цесия, сключен с Ж.Е.А., поради сбъдване на прекратителното условие, при което той е сключен.

В тази връзка на първо място трябва да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира, че договорът за цесия, като всеки друг договор, може да бъде прекратен поради настъпване на уговорено в съдържанието му прекратително условие в хипотезата на чл. 25 ЗЗД. Този извод се налага при съобразяване на това, че правилото на чл. 25 ЗЗД е общо и следователно приложимо по отношение на всички договори, включително и на този, имащ за предмет прехвърляне на едно вземане, по отношение, на който липсва предвидена специална норма, която да дерогира посочената обща такова и да изключва възможността в договора за цесия да бъде уговаряно прекратително условие, като договорът за цесия не се характеризира и с някакви особености, които да правят неприложими по отношение на него на правилата на чл. 25 ЗЗД.

В случая при тълкуване на съдържанието на уговорките, постигнати между страните с договора за цесия от 24.10.2014 г. и допълнителното споразумение към него от 04.11.2014 г., с което той е изменен по взаимно съгласие на цедента и цесионера по реда на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, се установява, че те са предвидили, че прекратването му ще е поставено в зависимост от настъпването на пет различни бъдещи и несигурни по своя характер събития, т.е. този договор е сключен при прекратителни условия. С чл. 1, ал. 1, т. 3 от допълнителното споразумение към договора за цесия страните по тази сделка са постигнали съгласие, че той се прекратява с обратна сила ако прихващането, извършеното от цесионера Ж.Е.А. между придобитото от него вземане и задължението, което той има към „КТБ” АД по договор за кредит от 16.05.2008 г., бъде обявено за недействително на някакво основание или за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка. С чл. 1, ал. 1, т. 4 от допълнителното споразумение към договора за цесия е уговорено и друго прекратително условие – ако до 31.01.2015 г. „КТБ” АД не е снабдила цесионера с писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или с друг документ, издаден от представляващите я лица, че банката смята за погасени задълженията на цесионера, произтичащи от договор за кредит от 16.05.2008 г.