Решение № 6595 от 20.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6595 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100501452 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20007302 от 25.01.2022 г. по гр.д.№ 25623 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 65-ти състав се:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 ГПК следния допуснат до съдебна делба недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010 г., с адрес на имота: гр.София, район „Средец“, ул.******* № *******, с предназначение – жилище, с площ от 88,00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта:

*** и над обекта: ***, заедно с прилежащите част – избено помещение № 2 от 5,18 кв.м., таванско помещение № 2 от 6,50 кв.м. и 9,14/100 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от 2/3 идеални части от правото на собственост върху мястото, върху което е построена сградата – имот с идентификатор *** и от 1/3 идеална 1 част от правото на строеж върху него .

Получената при публичната продажба на имота съобразно действителната му пазарна цена парична сума да се разпредели между съделителите, както следва :

-

1/3 идеална част за В. Л. Ш. и

-

3/4 идеални части за Д. В. Б.;

ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция на Д. В. Б. основание чл.349,ал.1 от ГПК като неоснователна. с правно

ОСЪЖДА В. Л. Ш. да заплати на Д. В. Б., на основание чл.346 от ГПК, сумата в размер на

1739,25лв., представляваща необходими разноски, на основание чл.30,ал.3 от ЗС, ведно със законната лихва от 09.06.2021год., до окончателното й заплащане като ОТХВЪРЛЯ предявената претенция по реда на чл.346 от ГПК за разликата от уважения размер от 1739,25лв., до пълния предявен размер от 1743,94 лв., ведно със законната лихва от 09.06.2021 г. до окончателното плащане, представляващи разходи, които са били необходими за запазване, поддържане на вещта,на основание чл.30,ал.3 от ЗС.

С Решение № 20025758 от 29.03.2022 г., постановено в производството по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 25.01.2022 г. като същия следва да се чете: „Получената при публичната продажба на имота съобразно действителната му пазарна цена парична сума да се разпредели между съделителите, както следва :

-

1/4 идеална част за В. Л. Ш. и

-

3/4 идеални части за Д. В. Б.“

Постъпила е въззивна жалба от съделителката /ответник/ в производството пред СРС - Д. В. Б.. Със същата се обжалва решението от 25.01.2022 г. в частта в която имотът е бил изнесен на публична продан, както и в частта за разноските.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение като се сочи, че следвало да бъде уважена претенцията на съделителката по чл.349, ал.1 ГПК. Тази претенция била заявена в срока по ал.4 от същата разпоредба. Предмет на настоящата делба била само ½ идеална част от процесния апартамент, която била придобита възмездно в условията 2 на СИО след сключването на брака със съделителя/ищец. Другата ½ идеална част била лична собственост на съделителката, което не било спорно по делото. След развода жилището било предоставено за ползване на съделителката по силата на влязло в сила съдебно решение от 02.12.2011 г.

Сочи, че към момента на прекратяване на брака, както и по настоящем съделителката ползвала жилището. То било единствено за нея. Приетото от СРС, че жилището не следва да се възлага на съделителката, тъй като от брака страните не били имали непълнолетни деца, намира за неправилно и житейски несправедливо. Сочи, че жилището било собственост на родителите на съделителката и те го били предоставили на страните за ползване при сключването на брака им през 1985 г. След смъртта на родителите й съделителката наследила ½ идеална част от същото жилище, а другата 1/2 идеална част била наследена от сестра й Нина Б., която през 2001 г. прехвърлила по възмезден начин тази си част на сестра си. В този смисъл било приетото във влязлото в сила съдебно решение по допускането на делбата. Така съдът бил приел, че тази ½ идеална част станала съсобствена на страните по спора. При това положение съделителката имала квота в съсобствеността ¾ , което обосновавало извода, че на нея следва да бъде възложено жилището, а делът на другия съпруг да бъде уравнен с пари.

Неправилен бил извода на СРС, че реалната неподеляемост и липсата на достатъчно имоти за всички съделители изключва възможността делбата да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК. Следвало СРС да извърши делбата като разпредели имота в частта на съделителката, а другата страна да получи уравнение на дела си в пари. Именно така щяло да се изпълни изискването за справедливост.

С нарочна молба от 01.09.2022 г. в изпълнение указанията на съда процесуалния представител на въззивницата е уточнила, че не поддържа въззивната жалба в частта относно квотата в съсобствеността на съделителя Ш..

Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да постанови решение с което да уважи подадената въззивна жалба.Претендират се разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от съделителя /ответник пред СРС/- В. Л. Ш.. В течение на въззивното производство се излага 3 становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в обжалваната от въззивницата, част. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 14.03.2022 г., Въззивната жалба е подадена на 25.03.2022 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

В частта относно претенциите за сметки, решението като необжалвано е влязло в сила.

По основателността на жалбата:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След извършена проверка въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел по претенцията за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК, че предмет на делбата е един неподеляем недвижим имот, представляващ жилище. Същото било придобито в режим на СИО, която била прекратена с развод. С влязло в сила решение на 02.02.2012 г. било утвърдено постигнатото споразумение по чл.51, ал.1 СК относно семейното жилище, което било предмет на делбата.

Същевременно се установявало, че още при прекратяване на брака страните не били имали ненавършили пълнолетие деца. Затова не били налице предпоставките на чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на жилището на съделителката Б.. СРС се е позовал и на указанията в т.5 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Реалната неподеляемост на имота и липсата на достатъчно имоти за всички съделители изключвало възможността делбата да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК. Затова единственият начин за извършване на делбата било изнасяне на 4 апартамента на публична продан.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Съгласно чл.349, ал.1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Не се спори, а и от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че недвижимия имот, предмет на делбата е неподеляем /виж л.146 по делото пред СРС/.

Не се спори по делото, че допуснатия до делбата недвижим имот е жилище. 1/2 от същия е била придобита в условията на СИО, която СИО е прекратено с развод.

Не се спори, а и от отразеното в съдебния протокол, съставен за публичното съдебно заседание, състояло се на 15.07.2021 г., е видно, че дъщерята на съделителите е била пълнолетна още по време на прекратяване на брака /виж л.134 по делото пред СРС/.

Обжалваното решение е съобразено с указанията дадени в т.5 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 19.05.2004 Г. ПО ГР. Д. № 1/2004 Г.,

ОСГК НА ВКС.

При това положение настоящата инстанция приема за правилен извода на СРС, че не са налице предпоставките на чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на процесния недвижим имот на съделителката Б..

Доводите за справедливост не намират приложение в случая.

Не са налице и предпоставките на чл.353 ГПК за разпределяне, тъй като в случая се касае до един имот. Недопустимо е в хипотезата на чл.353 ГПК, озаглавен „Разпределяне на имотите“ на единия съделител „да се разпредели“ имот, а на другия – пари.

В горния смисъл е и неудачно извършването на делбата чрез теглене на жребий.

5

Налага се извод, че обжалваното пред нас първоинстанционно решение в частта в която имотът е изнесен на публична продан, е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

СРС е разпределил разноските между съделителите като е приел, че всеки съделител следва да заплати държавна такса по иска за делба, съобразно дяловете в делбения имот: В. Ш. в размер на 3 620 лв., както и държавна такса върху уважения размер на претенцията по сметки, възлизаща на 69,57 лв., а Д. Б. държавна такса в размер на 10 860 лв. В тежест на съделителя, в полза на съделителката са възложени разноските за вещо лице в размер на 80 лв.

С определение № 20059237 от 26.09.2022 г., четено в производство по чл.248 ГПК, СРС е оставил без уважение молбата на съделителката Д. Б., инкорпорирана във въззивната жалба, за изменение на решението от 25.01.2022 г. в частта за разноските. Приел е, че държавната такса в тежест на всеки един от съделителите е определена в съответствие с чл.8 от Тарифата за държавните такси по ГПК и дела, който съделителката притежава от имота, предмет на делбата, а именно: ¾ идеални части. За неоснователно е прието възражението на съделителката, че предмет на делбата е само ½ идеална част от имота, тъй като с влязло в сила решение по чл.344, ал.1 ГПК била допусната делбата на недвижимия имот между двамата съделители като били определени квотите им в съсобствеността. Стойността на имуществото била определена с помощта на експертно заключение и възлизала на 362 000 лв. за целия апартамент. Делът на съделителката Б. /3/4 идеални части/ възлизал на 271 500 лв. При това положение държавната такса била правилно определена.