Решение № 11846 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11846 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.ЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110160364 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес .., чрез пълномощника си адв. П. Х., със съдебен адрес .., против .., ЕИК .., със седалище и адрес на управление .., представлявано от В.Т.- изпълнителен директор.

Ищецът твърди, че през 2022 г. получил неколкократни обаждания от служител на ответното дружество, с което бил уведомен, че последното е възложило събирането на вземания на дължими суми срещу него. Посочва, че изпратил писмо до ответника с вх. № ЗИ-614 от 21.09.2022 г., чрез което заявил справка за дължимитр суми по партида с клиентски № 1005172424, като в отговор ответното дружество представило справка в табличен вид, от който било видно, че дължимата сума за периода 07.01.2019 г. до 07.09.2022 г. била в размер на 1144,31 лв., произтичаща от фактура от 09.07.2019 г. Твърди се, че през месец октомври, 2022 г., ищецът получил фактура 06.10.2022 г., в която било отразено „старо салдо“ в размер на 1023,99 лв. Счита, че не дължи заплащането на процесните суми поради липса на облигационно отношение с ответника, доколкото не е собственик или ползвател на жилището и следователно няма качеството потребител по силата на закона. Навежда твърдения за изтекла тригодишна давност за вземанията.

Като излага тези доводи, пълномощникът на ищеца обуславя правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено на недължимостта на вземането в размер на 1081,13 лв., представляващо претендирана от ответника стойност по фактура № 90472628 от 19.07.2019 г., поради липса на облигационна връзка между страните, респективно поради погасяване правото на принудително изпълнение върху същите.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствата по делото.

В съдебно заседание Г. П., чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който признава предявения иск по основание и размер. Моли да бъде постановено решение при 1 условията на чл. 237 от ГПК и да не бъде уважавано ищцовото искане за присъждане на разноски.

С отговора ответникът не прави доказателствени искания. Не изразява становище по приемането на писмените доказателства, представени от ответника.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен представител.

В откритото съдебно заседание, проведено на 12.03.2024 г., процесуалният представител на ищцовото дружество прави искане да бъде приключено съдебното дирене и делото да се разглежда при условията на чл. 237 ал. 1 от ГПК, с оглед депозирания от ответника отговор на исковата молба, с който признава предявения иск.

Въз основа на направеното признание и след искане от пълномощника на ищеца, с протоколно определение от 12.03.2024 г., на основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено съдебното дирене. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като признанието на иска е изявлението на ответника, че не оспорва както правото, чието съдебно установяване се иска, така и фактите, които пораждат това право.

Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано, че решението се основава на признанието на иска.

Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.

Правото, чието съдебно отричане се иска в настоящето производство е правото на .. – София да получи от ищеца сумата от 1 081,13 лв., представляващо претендирана от ответника стойност по фактура № 90472628 от 19.07.2019 г. Същото не противоречи на императивни норми на закона, нито пък на добрите нрави.

От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество, депозирал отговора на исковата молба, в който е направено признанието на иска, притежава надлежна разпоредителна власт. Съгласно клаузите на пълномощното (л. 23 от делото), юр. Е.П., упълномощена от законния представител на ответното дружество, може да извършва всички процесуални действия, с изключение на отказ от иска, т.е. има правомощия да признава искове. В този смисъл, пълномощникът на .., е лицето, което може да признае, че процесните суми не са дължими на ответника, като погасени по давност. Доколкото признанието на иска изхожда именно от надлежно упълномощен процесуален представител, съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК.

Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът счита, че искът, предявен от Г. П., следва да бъде уважен.

С оглед пълнота на изложението и независимо от направено признание на иска, което се основава на признаването от страна ответното дружество, че процесното парично вземане е погасено по давност, следва да се вземе предвид, че искът е основателен и поради недоказаност на качеството „потребител“ на ищеца. Ответникът не доказа, че Г. П. е собственик, вещен ползвател или суперфицияр на процесния водоснабден имот. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради- етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Ето защо и при липса на доказателства, че ищецът е собственик, ползвател или титуляр на право на строеж върху 2 процесния водоснабден имот, той не е потребител на ВиК услуги и не дължи тяхната стойност.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски за заплащане на държавна такса в размер на 51,55 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Според съда, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е налице само второто изискване – признание на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира претенция по отношение на погасените по давност задължения, начислявайки същите като дължими и отказва да отпише от счетоводните си книги погасените по давност задължения.

Възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна давност представлява субективно потестативно право, което може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването на отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания. Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност.

Ответникът не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).

Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

По иска, предявен от Г. Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в .. против .., ЕИК .., със седалище и адрес на управление .., представлявано от В.Т. - изпълнителен директор, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1 081,13 лв. (хиляда осемдесет и един лева и тринадесет стотинки), представляваща стойност на фактура № 90472628 от 19.07.2019 г.

ОСЪЖДА .., ЕИК .., със седалище и адрес на управление .., представлявано от В.Т. изпълнителен директор да заплати на Г. Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в .., сумата от 501,55 лв. (петстотин и един лева и петдесет и пет стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар за един адвокат в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3