Решение № 260106 от 10.10.2020, Районен съд - Враца

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Враца, 10.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: Калин

Тодоров при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 831 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявен иск за заплащане на обезщетение вместо изпълнение по договор за наем, на основание чл.79, ал.1, предл. 2 във вр. с чл.82 от ЗЗД, и в условията на евентуалност, иск за заплащане на наемна цена по договор за наем с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът И.А.И. ***, твърди, че въз основа на договор за наем на недвижим имот от 25.04.2016 г., вписан в ОС “Земеделие“ - гр. Криводол под т. 3780/22.06.2018 г., сключен между него, в качеството на наемодател, и Д. С. С., в качеството на наемател, е предоставил на последния за временно и възмездно ползване следните земеделски земи: Имот № 033007 - Нива с площ 9.284 дка, Имот № 043005 - Нива с площ 7.024 дка, Имот № 033004 - Нива с площ 13.817 дка, Имот № 027011 - Нива с площ 9.017 дка, Имот № 000194 (076194) - Нива с площ 3.000 дка, Имот № 000014 (002019) - Нива с площ 3.982 дка - всичките с обща площ 46.124 дка, находящи се в землището на село Фурен с ЕКАТТЕ 76193, община Криводол, област Враца. Поддържа, че съгласно чл.2 от договора, наемателят се е задължил да си служи с наетият имот по предназначението на земеделската земя - за производство на селскостопанска продукция, според чл.3 от договора, наемодателят се е задължил да предаде имота на наемателя за срок от 1 година, считано от 01.10.2018 г. до 01.10.2019 г., в състояние, което отговоря на целите, за които е нает, а заплащането е уговорено в чл.5 от договора, като е посочено, че след приключване на стопанската година в периода от 01.10.2018 г. до 01.10.2019 г. Посочва, че на 06.06.2019 г. наемателят Д. С. С. е починал, а неговата наследница - ответницата Л.Ц.С., не го е уведомила за прекратяване действието на договора по реда на ЗЗД или по клаузите на самия договор, поради което договорът е прекратен на основание чл.12, т. 2 от същия - поради изтичането му. Изтъква, че с оглед договорките в същия, на 02.10.2019 г. наемателят е следвало да изпълни задълженията си и да заплати дължимата наемна вноска, но до подаване на исковата молба задължението не е изпълнено. Твърди, че задължението е преминало в патримониума на наследника на починалия наемател, на основание чл.60, ал.1 от Закона за наследството, който отговаря за него. Поддържа, че след като не е била заплатена в срок уговорената в договора наемна цена от 40 килограма жито на декар, наемодателят вече няма интерес да я получи в натура, както е договорено. Интересът му да получи договореното в натура е от значение за посочения период на издължаване

- от месец октомври от календарната година, като натурата - жито, е било необходимо за ползването му по предназначение за зимния период за изхранване на селскостопански животни. Посочва, че към настоящия момент натурата е загубила значението си, с оглед дългият период от непрестиране на същата на наемодателя.

Поради неизпълнението на задължението си по договора, наемодателят има интерес да иска обезщетение вместо изпълнение, което следва да бъде пресметнато като средно рентно плащане за 2018-2019 стопанска година за землищата на обл. Враца, определено от Областна дирекция „Земеделие“ - гр.Враца в размер на 28 лева на декар, която информация е оповестена на официалният сайт на ОД "Земеделие" - гр.Враца. Обезщетението следва да бъде определено като сбор от наетите земеделски земи по декари по 28 лева на декар. Поради това счита, че ответницата следва да му заплати сумата 1291.47 лева, представляваща обезщетение вместо изпълнение, на основание чл.79 от ЗЗД, по сключения договор за наем от 19.06.2018 г., което следва да бъде определено като средното рентно плащане за 2018-2019 г. за земеделски земи - ниви, оповестено от ОД “Земеделие" - гр.

Враца за землищата в област Враца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. При условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че се дължи обезщетение вместо изпълнение по реда на чл.79 ЗЗД, счита, че съдът следва да осъди ответницата да заплати дължимото по договора за наем от 19.06.2018 г., определено в размер на паричния еквивалент на 40 килограма жито за 1 декар, съгласно средни пазарни цени за 2018-2019 г. на пшеница от НСИ в размер на 0.30 лева за 1 килограм жито или общо 553.48 лева, ведно с лихва за забава. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 1291.47 лева, представляваща обезщетение вместо изпълнение по договор за наем от 19.06.2018 г., определено като средно рентно плащане за 2018-2019 г. за земеделски земи - ниви, на основание чл.79 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, и в условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме, че се дължи присъждане на обезщетение вместо изпълнение, да осъди ответницата да му заплати дължимото по договора за наем от 19.06.2018 г., определено в размер на паричния еквивалент на 40 килограма жито за 1 декар, в размер 553.48 лева, ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното плащане.

Ответницата Л.Ц.С. ***, редовно известена, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискала събирането на такива. Редовно призована за участие в съдебните заседания, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-оценителна експертиза, намери за установено следното:

Установи се по делото, че на 19.06.2018г. в *****, общ. **** между ищеца И.А.И., в качеството на наемодател, и Д. С. С., в качеството на наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот - земеделска земя, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно ползване следните земеделски земи: Имот № 033007 - Нива с площ 9.284 дка, Имот № 043005 - Нива с площ 7.024 дка, Имот № 033004 - Нива с площ 13.817 дка, Имот № 027011 - Нива с площ 9.017 дка, Имот № 000194 (076194) - Нива с площ 3.000 дка, Имот № 000014 (002019) - Нива с площ 3.982 дка, всичките с обща площ 46.124 дка, находящи се в землището на село *** с ЕКАТТЕ 76193, община ***, област ***(чл.1). Съгласно чл.2 от договора, наемателят се е задължил да си служи с наетият имот по предназначението на земеделската земя - за производство на селскостопанска продукция, а според чл.3 от договора, наемодателят се е задължил да предаде имота на наемателя за ползване за срок от 1 година, считано от 01.10.2018 г. до 01.10.2019 г., в състояние, което отговоря на целите, за които е нает (в същия смисъл е и чл.6, ал.1). Заплащането е уговорено в натура, като е посочено, че наемната цена е в размер на 40 кг. пшеница на декар, след приключване на стопанската година в периода от 01.10.2018г. до 01.10.2019 г. (чл.5, ал.1 от договора). Уговорено е задължение на наемателя да плаща наемната цена по начина и в сроковете, посочени в договора (чл. 8, ал.1). Договорът е сключен за срок от една година, считано от датата на подписването му (чл.11, ал.1), като в чл.12 са предвидени хипотезите на прекратяването му: по взаимно съгласие, при изтичане на срока и едностранно с двумесечно писмено предизвестие от наемодателя преди края на стопанската година.

Установи се също, от представеното удостоверение за наследници изх. № 57/21.07.2020г. на *****, че Д.С. С. е починал на 06.06.2019г. и е оставил единствен наследник по закон Л.Ц.С. (негова майка) - ответницата по делото.

По делото са представени също извлечения от ТРРЮЛНЦ за „Агроленд

Симеонов“ ЕООД, с. Фурен и учредителен акт на това дружество от 20.06.2019г., от които се установява създаването на дружеството и че управител и едноличен собственик на капитала му е Л.Ц.С..

По делото е изпълнена съдебно-оценителна експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и съдът приема изцяло като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена проверка на представените по делото документи и справка в Информационната система на Националния статистически институт. От същото се установява, че размерът на средната рентна цена на декар за стопанската 2018/2019 година за землищата на област Враца (в което се включва и това на село

****, общ.***) за земеделски земи с начин на трайно ползване „ниви” е 50 лева. Вещото лице е изчислило, че при цена на килограм мека /хлебна/ пшеница от 0,298 лв. (по данни на Националния статистически институт), равностойността на договорената в натура наемна цена от 40 кг. пшеница на декар (съгл. чл.5, ал. 1 от Договора за наем на недвижим имот от 19.06.2018 г.) при общо 46,124 дка наета площ за реколтната 2019 г. е 549,80 лв.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема следното от правната страна на спора:

Доказателствената тежест по предявения паричен осъдителен иск за заплащане на обезщетение вместо изпълнение по договора за наем с правно основание чл.79, ал.1, предл. 2 вр. с чл.82 от ЗЗД пада върху ищеца-наемодател, който следва да установи на първо място, че е бил в наемни правоотношения с наследодателя на ответницата за процесния период, възникнали от договор за наем и че е изпълнил задълженията си да предостави за временно и възмездно ползване на наследодателя на ответницата процесните земеделски имоти за договорения период. Ищецът следва да докаже също, че има вземане за наемна цена в натура срещу другата страна по договора - длъжницата (ответница), което не е погасено, и че изобщо няма интерес от късното изпълнение. В тежест на ищеца е да докаже, че от неизпълнението за него са настъпили вреди (причинна връзка между неизпълнението и вредите), както и размера на претендираното обезщетение - претърпените загуби и/или пропуснатите ползи (чл.82 ЗЗД). Ищецът следва да докаже и твърдяното наследствено правоприемство между наемателя по договора за наем и ответницата по иска.

В настоящия процес се установи, че със сключването на договора за наем между ищеца и наследодателя на ответницата от 19.06.2018г. е възникнало наемно отношение. Договарящите отнапред са определили наетата вещ - земеделски земи (чл.1 от договора), наемната цена - 40 кг. пшеница на декар, платима след приключване на стопанската година (чл.5, ал.1), срока на наемното отношение – една година, считано от датата на подписване на договора (чл.11, ал.1), и предпоставките за предсрочното му прекратяване (чл.12). Договорът не е оспорен като неавтентичен документ, поради което същият е действителен и валидно обвързва страните.

Сключеният договор за наем е породил задължения и за двете страни: за наемодателя – да предостави на наемателя наетата вещ във временно ползуване; за наемателя – да плати цената на предоставеното му ползване от наетата вещ, както и разходите, свързани с това ползване (чл.232, ал.2 от ЗЗД). Всяка от страните по договора за наем поема задължения срещу поето насрещно задължение към нея от другата страна.

По делото не се оспорва факта на предаването от наемодателя на наемателя на наетата земеделска земя, поради което настоящият състав намира за доказан факта, че ищецът е изпълнил основното си задължение по чл.4, ал.1 от договора - предоставил е ползването на обекта на наемателя-ответник за посочения период, т.е. създал му е възможност да упражнява необходимата за ползването непосредствена фактическа власт върху наетата вещ. При наличността на този правопораждащ юридически факт в тежест на наемателя възниква задължението да плати наемната цена, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД. Предвид консенсуалния характер на договора за наем, действието на същия не е обусловено пряко от ползването на наетата вещ и от тази гледна точка наемателят дължи заплащане на наемната цена за целия срок на действие на договора.

Задължението на наемателя да плати наемната цена е обусловено със срок - след приключване на стопанската година в периода от 01.10.2018г. до 01.10.2019 г. (чл.5, ал.1 от договора). Преди настъпването на този срок обаче - на 06.06.2019г., наемателят Д.С.С. е починал. Със смъртта на наследодателя се открива и неговото наследство като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. С откриване на наследството на Д. С. С., което е станало на 06.06.2019г., лицето, което има право да наследява - Л.Ц.С. (неговата майка) - ответницата по делото, се призовава към наследяване. Съгласно чл. 48 от ЗН придобиването на наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие - от датата на откриване на наследството. По делото не се спори и няма доказателства ответницата Л.Ц.С. да се е отказала от наследството, останало след смъртта на Д. С. С. или същата да е приела наследството по опис по реда на чл.61 от ЗН, поради което намира приложение законовата презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството.