Решение № 396 от 13.02.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№396/13.2.2020г. гр.

Пловдив 13.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, IХ състав в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЗАР РУСИНОВ при секретаря Р. П. и с участието на прокурора М. Т., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2530 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б и чл.166 ДОПК.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 186 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Разрешително № 300239 от 21.01.2004 г., за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 238.96 лева и лихва за забава в размер на 57.99 лева.

Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен, издаден в противоречие с целта на закона, а административният орган е допуснал съществени нарушения на процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са довели до формиране на незаконосъобразен извод. Актът е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа неточности, неправилно са изчислени главницата и лихвите, както и неправилно са посочени правните основания за издаване на акта. Моли да се отмени оспорения АУПДВ, алтернативно – да бъде изменен. Претендира разноски по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли, като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл.149 ал.1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с Разрешително № 300239 от 21.01.2004 г. (л.16) на директора на БДИБР на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, е предоставено правото на водовземане от подземни води, посредством два броя каптирани извори – „Драганица 1“ и „Драганица 2“, в землището на с. Врата, общ. Асеновград, с цел на водовземането – за питейно-битово водоснабдяване за махала Кабата, с. Врата, общ.

Асеновград, с разрешен годишен воден обем – 378.40 куб.м, със срок на действие на разрешителното – 21.01.20290 г.

За използваните годишни водни количества по издаденото

Разрешително № 300239 от 21.01.2004 г., са подадени справки и декларации по чл.194б от ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, както следва: справка с вх. № КД-05-1199/30.01.2015 г. за добитото през 2014 г. общо количество подземна вода от 1 497.00 м3; декларация вх. № КД-04-405/29.01.2016 г. за добитото през 2015 г. количество подземна вода от 2 425.00 м3; декларация вх. № КД-05-1131/25.01.2017 г. за добитото през 2016 г. количество вода от 3 367.00 м3 и декларация по чл.194б от ЗВ вх.№ КД-04-1505/31.01.2018 г. за добитото през 2017 г. количество вода от 4 650.00 м3.

С Констативен протокол /КП/ № ПВ2-238/28.08.2017 г. е обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по Разрешително № 300239 от 21.01.2004 г., с който е констатирано, че за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г. дружеството е представило в БДИБР справки и декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна вода, както се посочи по-горе, и дължима годишна такса за този период в общ размер 145.96 лв., изчислена съгласно чл.10 ал.2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн., ДВ., бр.50 от 01.07.2011 г., изм., ДВ, бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г. /отм./, определяща единичната цена в размер на 0.02 лева за всяка една от годините.

С Констативен протокол /КП/ № ПВ2-96/11.05.2018 г. (л.92) е обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по Разрешително № 300239 от 21.01.2004 г., с който е констатирано, че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. дружеството е представило в БДИБР декларация по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна вода, както се посочи по-горе, и дължима годишна такса за този период в общ размер 93.00 лв., изчислена съгласно чл.10 ал.2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн., ДВ., бр.50 от 01.07.2011 г., изм., ДВ, бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г. /отм./, определяща единичната цена в размер на 0.02 лева за всяка една от годините.

Изчислената общо дължима сума за такса по разрешителното за водовземане от подземни води за посочения период е общо в размер на 238.96 лв. и не е платена по сметка на БДИБР.

С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-540 от 27.06.2019 г. (л.53) „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да плати доброволно, в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194 ал.1 т.1 б.“б" ЗВ като титуляр по Разрешително № 300239 от 21.01.2004 г., за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., ведно с дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление, че при неплащане на дължимите такси ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.

На основание чл.26 от АПК, с уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-540(1) от 08.07.2019 г. (л.51) управителят на „ВиК“ ЕООД е уведомен, че на основание чл.26 във връзка с чл.34 от АПК започва процедура по принудително събиране и се дава 3-дневен срок от получаване на уведомлението за запознаване със събраните доказателства в административното производство по установяване на публичното държавно вземане за дължимите и незаплатени от дружеството такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.

С оспорения АУПДВ № 186 от 29.07.2019 г. (л.46) – предмет на настоящото съдебно производство – е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по Разрешително № 300239 от 21.01.2004 г., за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 238.96 лева и лихва за периода на забава в размер на 57.99 лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.

Актът е предявен на дружеството-жалбоподател с писмо изх. № ПО-02-540(2) от 01.08.2019 г. (л.45). Жалбата пред настоящата инстанция е депозирана чрез БДИБР- Пловдив на 08.08.2019 г.

В хода на съдебното производство не се представиха нови доказателства.

При така установените факти съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б ал.1 и ал.2 във връзка с чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ във връзка с чл.194 ал.2 от ЗВ във връзка с чл.166 от ДОПК и съответните тарифи за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл.59 ал.2 т.1-8 от АПК.

Не се споделя възражението, че в административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта. Административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично отбелязано, че нито в административното производство по издаване на оспорения акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В този смисъл съдът намира, че дори и в производство по издаване на оспорения акт да не са спазени всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да се квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството не е бил лишен от възможността лично или чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения, всички факти от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били изяснени и волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е нарушение на процедурата.

Съгласно чл.195б ал.2 от ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 2014 г. – 2017 г., поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. Т.е., противно на твърденията на дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на установените за неговото издаване административнопроизводствени правила.

Не се споделя също възражението за нарушение на формата на акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени, както времевия период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси за водовземане, така и размерът на задълженията, като са посочени фактическите и правните основания за издаване на акта. Непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника според настоящия съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта е посочено разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните задължения; самото Разрешително № 300239 от 21.01.2004 г., също е част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл не е налице непълнота или нарушение на изискването за форма.

Размерът на задълженията отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества съдът не констатира разлики. Следва да бъде изрично посочено, че справките за ползвания годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на БДИБР, номерата им са посочени в приложението към КП № ПВ2-238/28.08.2017 г. и № ПВ2-96/11.05.2018 г. и въз основа единствено на тези декларирани от самото дружество количества са изчислени задълженията по години. В този смисъл е без правно значение, съществува ли на място при каптираните извори водомер, дали този водомер работи и дали декларираните количества съответстват на данните от водомера, доколкото това са действия на самото дружеството, които административният орган не е контролирал, а при определяне на публичните задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото дружеството данни.