Решение № 175 от 15.04.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Дупница, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена С. Кавалова Шекирова при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско дело № 20211510102295 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от В. К. Г., с ЕГН **********, с адрес: град Рила, ул. “Свети Иван Рилски“ № 34, общ. Рила, Област Кюстендил срещу РИЛСКА СВЕТА ОБИТЕЛ – РИЛСКИ МАНАСТИР с ЕИК 000264562, представляван от Игумена Епископ – Евлогий.

Ищeцът твърди, че ответникът е бивш нейн работодател по силата на сключения на 20.08.2009г. между тях трудов договор № 8/20.08.2009г., като длъжността която заемала близо 11 години в Рилската Света Обител - Рилски манастир била „главен счетоводител“.

Независимо от съвестното му изпълнение на всички трудови задължения и факта, че не е ползвала реално и един ден отпуск в периода, а документално я карали да сочи, че такъв е ползван, отношението на работодателя й се коренно променило след като отказала да поема и функциите на оперативен счетоводител и касиер, който по сходен начин принудили да напусне. В края на месец април след ясния й и категоричен отказ да започне да съвместява и да поема и изпълнява и чужди трудови функции, за да намали игумена разходите си за работна заплата на служители, което е недопустимо по закон, същият започнал да я притеснява и тормози, за да напусне, започнали да й поднасят всеки работен ден в края на месец април 2021 г. заповеди за даване на писмени обяснения за всевъзможни обстоятелства, без да й се даде възможност да се запознае с тях, като й се връчи препис, а виждала че срокът за обяснения във всяка една от тях бил посочен „незабавно“, тя нямала и физическа възможност да отговоря по тях, защото работодателят й искал да се подпише, че е запозната, а дефакто не й се давала такава възможност. На 26 април 2021 г. при отиване на работа, установила, че външната врата на помещението в което полага труд вече почти 11 години и на която била табелката „гл. счетоводител“ оперативно счетоводство и каса № 213 била запечатена, без да има причина и без да е известена за това. С касиерката Г. Г. били насочени към друго помещение, стая № 211 от секретаря на Рилската Света Обител – Архимандрит В.. След дълго чакане да започне работният ден, на нея и на касиера Г. Г. им връчили поредна Заповед № ЛС-04-21-104 от 26.04.2021 г., но вече срещу подпис. Всичко, което било наредено със заповедта, било надлежно изпълнено и предадено по начина указан със същата. След приключване на вмененото й задължение с нея и поискване на протокол за предаване, такъв не й бил даден и предоставен. След приключване на издаването останала в 1 помещението на счетоводния отдел, защото била издала ключовете от помещението на гл. счетоводител. На 27.04.2021 г. при отиването й на работа не била допусната до кабинета си и стояла целия работен ден в канцеларията на счетоводството. Към обяд била повикана от Игумена на манастира Адрианополски епископ Евлогий в присъствието на манастирския събор /управителен орган на манастира/ в игуменарната на обителта. При влизането й Игуменът заявил, че е запознал манастирския събор и манастирските братя за ставащото през последните работни дни, без да й поясни какво ги е запознал, тъй като тя вече имала много наблюдения на начина на упражняване на принуда спрямо нарочени хора и не знаела защо се правят тези безсмислени театрални сцени. На 27.04.2021г. подписала изготвена от работодателя й молба за напускане от нейно име, на 28.04.2021г. изготвила друго заявление за прекратяване на правоотношението й но тази й молба и молбата й за отпуск били укрити от работодателя й, последвали проверки на работата й от прокуратурата и на 21.09.2021г. получила по пощата антидатираната от ответника според нея Заповед № ЛС-04-21-123, носеща дата 16.07.2021 г. и прикачената към нея Заповед № ЛС-04-21-123, носеща дата 16.09.2021 г. с първата от която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа, а с втората й е прекратен два месеца по-късно от издаването на първата трудовият й договор, като за подател на пратката бил посочен Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като адреса за изпращач бил посочен град София, пк. 1000, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, а самият плик носи и от двете страни щемпелите на пощенската станция в град Рила. Оспорва прекратяването на трудовото й правоотношение по подробно изложени в исковата молба съображения. Отделно от горното твърди, че не е ползвала отпуск за 2019 г. и 2020г. и полагащите й се дни за 2021г. – по 25 дни за 2019г. и 2020г. и 9 дни за 2021г, поради което и доколкото трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 ГПК моли съдът да постанови решение, с което:

1. да признае уволнението й за незаконно и да отмени Заповед № ЛС-04-21- 123 от 16.07.2021 г. и Заповед № ЛС-04-21-123 от 16.09.2021 г.;

2. да осъди ответника да й заплати следните суми:

- на основание чл. 128, ал. 2 КТ - неплатено трудово възнаграждение за месец април 2021 г., което възлиза на сумата от 2 240, 73 лв. бруто за отработените и незаплатени работни дни, както и мораторна лихва в размер на 123, 87 лв., начинаеща от 01.05.2021 г., съгласно клаузите на трудовия договор;

- на основание чл. 224, ал. 1 КТ - неплатено обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2019г., 2020г. и 2021 г., възлизащо на сумата в размер на 5 106, 43 лв., ведно с лихвата за забава, както и законна лихва върху посочените и неплатени в срок възнаграждение и обезщетение считано от датата на депозирането на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

Претендира сторените в производството разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за недопустимост на иска за отмяна на уволнението, частична неоснователност на иска за заплащане на обезщетения и предизвестие по подробно изложени в отговора на исковата молба съображения, прави искане за прихващане на посочените в отговора на исковата молба суми.

Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ответникът не оспорва твърдението, че с ищцата са били в трудови правоотношения, като това обстоятелство се установява от приетите по делото писмени доказателства – трудов договор № 8 / 20.08.2009г.; длъжностна характеристика за главен счетоводител, подписана от ищцата.

Със Заповед № ЛС-04-21-123 от 16.07.2021г. на ищцата от ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 195, ал. 1 и чл. 192 КТ, поради 2 неявяване на работа от 01.06.2021г. до 04.06.2021г., която заповед ищцата е отказала да получи на 20.07.2021г.

Със Заповед № ЛС-04-21-123 от 16.09.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, която заповед е получена от ищцата по пощата на 21.09.2021г.

Със Заповед № ЛС-04-21-123 от 16.06.2021 г., получена по пощата от ищцата й е поискано обяснение за неявяване на работа за периода от 05.05.2021г. до 16.06.2021г.

Издадени са от ответника заповед № ЛС-04-21-103 от 23.04.2021 г. и заповед № ЛС04-21-95 от 23.04.2021 г., за даване на писмени обяснения от ищцата по реда на чл. 193 КТ и наложено наказание „предупреждение“ за уволнение, в които заповеди е посочено, че ищцата е отказала да получи заповедта за писмени обяснения и я е върнала на връчителя, а втората я пуснала в машината за унищожаване на документи без да я прочете.

Със заповед № ЛС-04-21-104 от 26.04.2021 г. на ответника е наредена документална инвентаризация и отговорно пазене в служебното помещение на главния счетоводител на ответника, която заповед е подписана от ищцата.

Със заповед № ЛС-04-21-107 от 28.04.2021 г. на ответника е наредено приемо – предаване на счетоводната документация от ищцата В.Г. на В. М.-назначена за гл. счетоводител със заповед на ответника от същата дата.

Видно от писмо на ТД на НАП – Кюстендил от 07.01.2022г. с приложения, изпратено въз основа на искане от съда при направена справка в информационната система на НАП на 07.01.2022 г. за ищцата от ответника няма с дата 01.05.2021 г. подадена информация за спиране на осигуряването, на 24.09.2021 г. по интернет с КЕП е подадено уведомление за прекратяване на трудовия договор с дата на прекратяване 21.09.2021 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, информация за осигуряване /декл. обр. 1/ е подавана до месец април 2021 г. вкл. и за месец юни 2021 г. с изплащане на парично обезщетение, за месец април 2021 г. декларация обр. 1 е подадена на 15.06.2021 г. по интернет с КЕП, в която не е посочен ден на прекратяване на осигуряването, за месец май 2021 г. няма подадена декларация образец 1.

Налични са по делото данни за издадени на ищцата два болнични листове за периоди 09.06.2021г. – 15.06.2021г. и 16.06.2021г. – 22.06.2021г., които са приети от ответника на 02.07.2021г. след изпращането им от ищцата с пощенски куриер.

Събрани са по делото и други писмени доказателства, от РУ на МВР, РП – Кюстендил, ТО Дупница и ИТ, които съдът намира, че не установяват релевантни за спора факти, поради което намира за ненужно да ги обсъжда.

Прието е заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.В., от което се установява, че размерът на неизплатеното брутно трудово възнаграждение за м. април 2021г. на ищцата е 2 240, 73 лв.; размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ за 2021г. е 2 027, 33 лева, а ако се вземе предвид предизвестие – 2 240, 73 лева.; размерът на законната лихва върху трудовото възнаграждение за м. април 2021г. е 124, 49 лева, размерът на законната лихва върху обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020/2021г. до 28.04.2021г. е 180, 21 лева, а до 05.06. – 199, 18 лева.

Прието е заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Е.Ж., от което се установява, че ищцата на 04.05.2021г. е изпратила имейл на личната поща на Игумена на РСО с прикачен файл, съдържащ молба за отпуск от 05.05.2021г. до 03.06.2021г.; на 19.05.2021г. ищцата е изпратила до счетоводството на ответника имейл с прикачен файл, съдържаш информация за банковата й сметка; на 08.06.2021г. е изпратила имейл до личната поща на Игумена на РСО с прикачен файл, съдържащ искане месечното й възнаграждение да се заплаща по посочената от нея в 3 искането банкова сметка на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 КТ; на 11.06.2021г. е изпратила имейл до личната поща на Игумена на РСО с прикачен файл, съдържащ болничен лист издаден й за периода 09.06.2021 – 15.06.2021г., като вещото лице е установило, че процесните имейли са били изпратени, и не са открити съобщения за грешки при изпращането им, изпратените до личния имейл на Архимандрит В. ('[email protected]') са налични на процесната електронна поща и не са изтрити, а имейл 2 от В.Г. до счетоводството на Рилска Света Обител (rilskasvetaobitel [email protected]') е изпратен, но не е открит в електронната поща. Вещото лице сочи, че mail.bg позволява изтриване на получени имейли, така че има вероятност имейла да е получен и изтрит. Поради изтичане на законоустановения срок (6 месеца) за съхраняване на трафична информация не може да се направи проверка получен ли е процесният имейл.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. В. Г. – В. – секретар на РСО, Г. Т. Г. – касиер при ответника и В. Д. М. – завеждащ „Бюро кръщенки“ при ответника. От показанията на свидетеля Г. се установява, че след Великден 2021г. ищцата не е отишла повече на работното й място, казала на св. Г., че така е решила, спряла да вдига телефона, св. Г. докладвал на Игумена на РСО, че е получена по ел. поща молба за отпуск от ищцата, но тъй като молбата не била подписана, заповед за отпуск не е издавана, а молбата й за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, респ. с едномесечно предизвестие от нейна страна „не я входирали, защото тя не им съдействала за предаване на документацията“.