Решение № 18310 от 13.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18310 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110167069 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Я. А. Г., искова молба против „Г.Х.Б.“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № 199 от 10.09.2024 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради наложено наказание „***“; ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 11.11.2024 г. до окончателно изплащане. Ищцата твърди, че между страните е сключен трудов договор № 3636 от 02.11.2023 г., по силата на който изпълнявала длъжността „***. Сочи, че със заповед № 199 от 10.09.2024 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено поради наложено наказание „***“. Моли съда да отмени заповедта като незаконосъобразна. Сочи, че наказанието било наложено за това, че системно закъснява и допуска самоотлъчки. Счита, че е наложено най-тежкото наказание без да се отчете, че до момента не са налагани наказания, като не били взети предвид и обясненията и доказателствата, които представила.

Твърди, че е изпълнявала стриктно трудовия договор, както и задълженията произтичащи от длъжностната характеристика. При тези твърдения моли съда да да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, както и че същото е прекратено поради наложено наказание „***“. Твърди, че през периода на действие на трудовото правоотношение е изготвял индивидуални графици за разпределение на работното време на ищцата по дни и часове, които били изпращани чрез система за графици „Геокон“ на имейла 1 на ищцата – *** , за което същата дала изрично съгласие с подписване на декларация при сключването на трудовия договор на 02.11.2023 г. Сочи, че явяването и напускането на работното място от служителката се е следяло с изградена система за чекиране /маркиране на служебна карта/, която записвала датата и часът на всяко влизане и излизане на ищцата в и от сградата, в която работи. На база данните записани в системата за чекиране, работодателят установил, че в периода от 08.07.2024 г. до 09.09.2024 г. ищцата е допуснала общо 11 броя нарушения на трудовата дисциплина - 10 закъснения за явяване на работа и 1 неявяване на работа за цял работен ден, които представлявали тежко и системно неизпълнение на трудовите задължения. Аргументира, че ищцата е извършила много повече от три нарушения в рамките само на 2 месеца, като за тях не били налагани други дисциплинарни наказания. Излага, че в два от случаите закъсненията са от почти 1 час, а в два от случаите надхвърляли 1 час, като в един случай закъснението надхвърляло 3 часа. За деня на самоотлъчката, ищцата не представила никакъв документ, нито информация за причината за отсъствието. С оглед изложеното, ответникът издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, като преди това поискал обясненията на ищцата.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени, гласни доказателства и веществените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна.

За безспорно в отношенията между страните са обявени обстятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен помежду им трудов договор № 3636 от 02.11.2023 г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „***; че със Заповед № 199 от 10.09.2024 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено поради наложено наказание „***“.

Видно от заповед № 199 от 10.09.2024 г на ищцата е наложено дисциплинарно наказание - „Уволнение“, за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина изразяващо се в това, че в периода от 08.07.2024 г. до 09.09.2024 г. ищцата е допуснала общо 11 броя нарушения на трудовата дисциплина - 10 закъснения за явяване на работа и 1 неявяване на работа за цял работен ден. Процесната заповед е връчена на ищцата при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели.

Установява се по делото, че преди да бъде наложено дисциплинарното наказание, работодателят-ответник е поискал обяснения от ищцата, като видно от съдържанието на същите тя не оспорва обстоятелството, че е извършила процесните нарушения на трудовата дисциплина, като изтъква оневиняващи отсъствията й обстоятелства.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, се установява, че работодателят е изготвял индивидуални графици за разпределение на работното време на ищцата по дни и часове, които си изпращани чрез системата „Геокон“ на нейният имейл, като за този начин на уведомяване ищцата е дала изрично съгласие при сключване на трудовия договор.

По делото е разпитан свидетелят В.Б.Б., който заявява, че познава ищцата Я. Г..

Посочва, че тя е била негов служител докато е работил на длъжност „***“ и е бил неин пряк отговорник. Свидетелят посочва, че ответникът „Г.Х.Б.“ ООД е разработил система, която генерира графици, които се изпращат на имейлите, предоставени от служителите ежемесечно, няколко дни преди месеца, който предстои. Посочва, че в дружеството има специален отдел - „Планинг“, който се занимава да следва нормативната база за изготвяне на графиците. На всеки служител, който работи на летището бива издаван пропуск, който освен че осигурява достъп до различните зони на територията на летището, се изпозва за отчитане на времето през което служителят е бил на работното си място. Посочва, че е имало 2 множество случаи в които ищцата е е закъснявала за работа, без да уведоми, от половин час до един час, Имало е дни, когато не се е явявала на работа, без да информира предварително.

Когато отсъства, информира прекия ръководител, т.е. мениджъра на отдела, в случая беше К.И.. Свидетелят посочва, че ищцата в повечето случаи е изтъквала лични причини за закъсненията си.

Съдът приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй като същите са последователни, логични, като не са налице противоречия помежду им. Независимо от факта, че свидетелят се намират в трудово правоотношение с ответника, не може изначално да се приеме, че той не дават достоверни показания. Горното обстоятелство би могло да бъде индиция съдът да подходи при преценката им със завишена доза критичност, но по делото липсват данни за каквато и да е недобросъвестност или интерес у свидетелите да изопачават обстоятелствата, за които свидетелстват. Не на последно място свидетелските показания кореспондират с обясненията на ищцата, доколкото последната не отрича да е отсъствала от работа.

По делото е приета ССЕ от заключението на която се установява, че обезщетението по чл.225 КТ при евентуално уважаване на предявените искове би възлизало на 9274,44лева.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

По иска по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не се оспорват от ответника. По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищцата твърди да останала без работа в резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в нейна тежест е да докаже сочените изгодни за нея факт - че е останала без работа в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

В тежест на ответника е да докаже, че са били налице твърдените основания за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищцата са поискани обяснения, съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със съответните мотиви относно индивидуализация на нарушенията и наложеното наказание, в установените от закона преклузивни срокове, както и момента на връчване на заповедта за прекратяване.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове.

Съгласно разпоредбата на дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити /с изключение на правната квалификация на нарушението/ нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Особено 3 съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.

В процесната заповед деянията, вменени на служителя, са описани съобразно изискванията на за достатъчна индивидуализация на нарушението по начин, позволяващ както защитата на работника, така и преценката за законосъобразност, която следва да извърши съдът. Съобразно работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения, но евентуалното несъответствие между последните и правната им квалификация само по себе си не води до незаконност на уволнението, а е от значение дали описаните деяния принципно представляват нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи дисциплинарно наказание. Ето защо, съдът намира, че при налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати твърдените от ищеца нарушения на установената в КТ процедура.

При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението - арг. чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание - ***, е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения работник, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основание за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание. Тези изисквания са налице когато - в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание - нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 КТ. Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника (по връченото му искане за даване на обяснения), когато в искането - нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с причините за уволнението му. - така напр. Решение № 7 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 66 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3298/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 388 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 205/2012 г., IV г. о., ГК. В случая с оглед изложеното в писмените обяснения на ищеца, съдът намира, че същият е признал извън съдебно, че е бил запознат с обстоятелствата за които ответника-работодател е изискал писмени обяснения, поради което същото следва да бъде ценено като извънсъдебно признание на факти, което е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действително фактически и правно положение между страните - арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.