Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 133 от 15.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3221/2023
Вид
Определение № 133
Подписан
15.01.2024
В сила
15.01.2024
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300503221 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна от „Мъни плюс корп“ЕАД, в качеството му на ищец по гр.д.

№ 7154/2023г. на ПдРС, ХІ гр.с., против определение № 12214/26.10.2023г., с което исковата молба по делото е върната, производството по същото е прекратено и е обезсилена издадената по ч.гр.д.№ 1818/2023г. на ПдРС, ІІ бр.с. заповед за изпълнение на парично задължение № 1123/20.02.2023г..

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалните правила. Погрешно първоинстанционният съд приел, че анексите към договора за поръчителство представляват самостоятелни договори, а също така, че главницата от 167,58 лева по заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК не е идентична с главницата по исковата молба.

От въззиваемата А. Т. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 7154/2023г. на ПдРС, ХІ гр.с. е образувано по искова молба на „Мъни плюс корп“ ЕАД против А. В. Т., с която са предявени искове по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на сумата от 167,58 лева- главница, представляваща непогасени месечни вноски по Договор за продажба на изплащане от 25.04.2019г., сключен между А. Т. и „А1 България” ЕАД, която сума била платена от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014г., сключен с „А1 България” ЕАД, както и сумата от 37,81 лева- мораторна лихва за периода 13.11.2020 г. 02.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда. С разпореждане от 20.09.2023г. исковата молба е оставена без движение със следните указания до ищеца- жалбоподател в настоящето производство: 1. да индивидуализира договора за продажба на изплащане от 25.04.2019г. - срок, цена, размер на погасителни вноски, брой, кога е следвало да бъдат плащани; 2. да посочи кои вземания се твърди да не са били платени от ответника, което да е довело до предсрочно прекратяване на договора; откога се счита прекратен; ответникът уведомен ли е; кога, по какъв начин; 3.

1 да посочи по какъв начин е формирана исковата сума от 167,58 лева - от кои отделни вземания се състои и за кой период се отнасят; 4. да уточни по каква причина и считано от кога се твърди, че вземанията са предсрочно изискуеми /да се изложат конкретни фактически твърдения, а не да се препраща към клаузи от договора/; 5. да се индивидуализира договорът за поръчителство - предмет, уговорки във връзка с плащането на чуждо задължение; ответникът уведомен ли е за такава, дал ли е съгласие за плащането на сумите от страна на ищеца; 6. да посочи какво е отношението на приложените анекси към договора за поръчителство- дали се позовава и на тях относно това правоотношение и своите права, като при положителен отговор мотивира правен интерес от иска, т.к. същите биха били част от основанието на иска, не са посочени в заявлението и заповедта, при което е налице разминаване между двете производства, отразяващи се на допустимостта на иска; 7. поради каква причина се твърди, че в обхвата на договора за поръчителство попадат и вземания по бъдещи договори; 8. кога се твърди, че ответникът е уведомен за предприемането на изпълнение на задълженията от страна на ищеца; 9. да се изложат конкретни обстоятелства, на които се основава акцесорната претенция за обезщетение за забава; като се посочи и по каква причина сумата се претендира именно за исковия период;

10. да представи док. за платена ДТ по сметка на ПРС в размер на още 25 лева /2 иска, за всеки отделна ДТ/. От жалбоподателя е подадена молба за уточнение от 11.10.2023г.. В същата се сочи, че цената по договора за продажба на изплащане от 25.04.2019г. е в общ размер от 191,52 лева, включваща първоначална вноска от 7,98 лева и още 23 месечни вноски в общ размер от 183,54 лева. Длъжникът платил първоначалната вноска и първите две вноски, след което преустановил плащанията. Месечните вноски включвали и възнаградителна лихва в посочения към погасителния план към договора размер.

Като бъдат събрани главниците по вноските от трета до двадесет и трета включително, става ясно, че главницата, за която се твърди, че не е платена от длъжника е в размер от 160,30 лева, а възнаградителните лихви, включващи се в сумата от 167,58 лева, са в размер от 7,28 лева. С издадената по ч.гр.д.№ 1818/2023г. на ПдРС, ІІ бр.с. заповед за изпълнение на парично задължение № 1123/20.02.2023г. е разпоредено въззиваемата, солидарно с „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД да заплатят на кредитора „Мъни плюс корп“ ЕАД сумата от 167,58 лева- главница, „представляваща непогасени месечни вноски по договор за продажба на изплащане от 25.04.2019г.“.

Следователно заповедта за изпълнение е издадена именно за неплатени месечни вноски, като обстоятелството, че в заявлението по чл.410 от ГПК не е посочено, че тези вноски включват и възнаградителна лихва, е въпрос по редовността на заявлението, но не дава основание да се приеме, че липсва идентичност между предмета на заповедта за изпълнение и исковата молба. Всъщност и от приложеното към заявлението заверено копие от договора от 25.04.2019г. е видно, че погасителните вноски включват и лихви. Дали тези възнаградителни лихви могат да се възприемат като главница, т.е. олихвяемо вземане, е въпрос по същество. Непосочването в заявлението по чл.410 от ГПК на анексите към договора за поръчителство също не дава основание да се приеме, че с исковата молба се въвежда ново основание на претенцията на жалбоподателя. Става дума за непълнота на информацията в заявлението по чл.410 от ГПК, която обаче по никакъв начин не обосновава промяна на основанието на претенцията. Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на ПдРС, ХІ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12214/26.10.2023г. по гр.д.№ 7154/2023г. на ПдРС, ХІ гр.с. , с което исковата молба по делото е върната, производството по същото е прекратено и е обезсилена издадената по ч.гр.д.№ 1818/2023г. на ПдРС, ІІ бр.с. заповед за изпълнение на 2 парично задължение № 1123/20.02.2023г..

ВРЪЩА делото на ПдРС, ХІ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3