Определение № 1745 от 04.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1745 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501327 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Е. З. К., ЕГН **********, чрез адвокат Д., против определение с рег. №4511/02.04.2025г. постановено по гр.д.

№18845/2024г. на ПдРС, X гр.с., което е върната подадената от жалбоподателя искова молба с вх.№ 111630/31.10.2024г. срещу С. А. К., ЕГН ********** и е прекратено производството по делото. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява от жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр.д.№ 18845/2024г. на ПдРС, X гр.с. е образувано по искова молба от Е. З. К. против С. А. К. за осъждане на ответника да заплати сумата от 4000 лв. , ведно с мораторна лихва за периода от 10.11.2022 г. до 31.10.2024 г. в размер на 1020,82 лв. поради неизпълнено съдебно решение.

Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка с разпореждане от 07.11.2024 г. е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередностите на исковата молба, а именно: да допълни обстоятелствената част на исковата молба с твърдения относно това от какво правоотношение /какъв тип договор/ е възникнало претендираното от ищцата вземане. Тъй като не са били изпълнени дадените от първостепенния съд указания, а същевременно са наведени други твърдения, които влизат в противоречие с първоначалните, исковата молба е оставена отново без движение с разпореждане от 03.12.2024г. Поради частичното изпълнение на дадените указания и поради противоречия в обстоятелствената част на исковата молба, същата отново е била 1 оставена без движение с разпореждане от 20.12.2024 г. Тъй като не са били отстранени нередовностите на исковата молба, последната е оставена отново без движение с разпореждане от 27.01.2025 г. Поради навеждане на нови факти и обстоятелства от страна на ищцата и неизпълнение на дадените указания на първоинстанционния съд, последният е оставил отново исковата молба без движение с разпореждане от 20.02.2025г. В срока за изпълнение на указанията ищцата е подала молба от 05.03.2025г., с която в противоречие с предходното си твърдение, вече поддържа, че не разваля договора, като излага доводи, че исковата й претенция се основава на чл.79, ал.1, пр.второ ЗЗД. Същевременно заявява, че поддържа само твърденията в първоначалната искова молба, но не и тези изложени в представените уточняващи молби. Тъй като противоречията между обстоятелствена част и петитум не били отстранени, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба е върната, а производството по делото е било прекратено.

Определението е правилно.

Гражданскоправната защита според българското националното право е предоставена на притежателя на всяко материално право, прогласено от законодателя.

Редът за осъществяване на тази защита се определя и от процесуалните права за предявяване и разглеждане на исковете. Ищецът, предявявайки иск за защита на свое право, което е накърнено, е задължен да посочи фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си и петитума - искането си, отправено до съда - чл. 127 ГПК.

Съвкупността от тези твърдения и изявления на ищеца определя правното основание на претенцията, на която съдът дава правна квалификация. Българският съд не разполага с правомощие да изменя основанието на претенцията, т. е. фактите и обстоятелствата, на които ищецът основава искането си. Основанието на иска определя и предмета на делото, както и предмета на доказване в процеса и допустимите и относими възражения на ответника.

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е длъжен да изложи фактически твърдения относно всички правопораждащи факти от хипотезата на правната норма, имащи за правна последица възникване на субективното право, чиято защита се търси.

За да е нередовна исковата молба, следва обстоятелствената част на исковата молба да е непълна. В случая – това е било така, защото заявената от ищцата претенция не е била ясна и конкретизирана, в съответствие с изискванията за редовност. При наличието на констатиран недостатък, при осъществената по реда на чл. 129 ГПК проверка, за съда е съществувало задължение за даване на указание за отстраняването на такъв, /такова съдът би имал именно при констатиране на непълнота на обстоятелствената част на иска съгласно ТР № 1 по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай, както е констатирал в разпорежданията си от 07.11.2024 г., 03.12.2024 г., 20.12.2024 г., 27.01.2025 г., 20.02.2025 г. първостепенният съд, от депозираните искова молба и уточняващи молби не може да се разберат ясно и хронологично обстоятелствата, на които се основава иска, липсва ясно изложение на тези обстоятелства и точна формулировка. Всъщност в исковата молба и уточняващите 2 молби основно се излагат правни доводи, като се посочват правни норми и се цитира съдебна практика, без да става ясно в каква връзка е направено това и каква връзка има с конкретния житейски казус. В някои части исковата молба и уточняващите молби са доста неясни и противоречиви. Затова и правилно съдът е преценил, че става дума за нередовна искова молба, която не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК – липсва ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава искането, или същите са формулирани неясно, при което е оставил без движение исковата молба с указание в едноседмичен срок от съобщението да се изложат ясно и точно обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Вместо да се изпълнят дадените указания на съда, ищецът веднъж твърди, че исковата му претенция се основа на договор, друг път навежда доводи, че се касае за претенция, почиваща на извъндоговорни облигационни отношения, без да се посочат точно и ясно кои са обстоятелствата, на които се основава иска.

При тези данни по делото въззивният съд намира обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е върнал по реда на чл.129,ал.3 от ГПК предявеният от Е. З. К. иск и прекратил производството по делото за правилно и законосъобразно.

Въпреки многократно даваните указания до ищеца, предявената от него искова молба е останала нередовна. Поради това обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение с рег. №4511/02.04.2025г. постановено по гр.д.

№18845/2024 г. на ПдРС, X гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3