Решение № 98 от 23.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско дело № 20255001000419 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 7790/13.06.2025 г. от И. А. М. ЕГН ********** против решение № 90/15.03.2022 г., постановено по т. д. № 443/2024 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е отхвърлен иск, предявен от И. А. М. ЕГН ********** от гр. С.З.“ № 23 срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, с правна квалификация чл. 432 от КЗ, в размер на 40 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от загубата на неговия брат Й. М., починал в резултат на ПТП от 26.02.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 16.04.2020 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, чл. 498, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от И. А. М. ЕГН ********** от гр. С.З.“ № 23 срещу

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес 1 на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 40 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от загубата на неговия брат Й. М., починал в резултат на ПТП от 26.02.2020 г., ведно със законната лихва от 16.04.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че И. А. М. ЕГН ********** е брат на Й. А. М. ЕГН **********.

Това твърдение е основателно и се доказва от представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки № 68/23.07.2024 г. (л. 6 от делото на ОС).

В исковата молба се твърди, че на 26.02.2020 г. специализиран автомобил за сметосъбиране марка „Мерцедес”, модел 2628, рег. № ....., с водач И.Д.И. и обслужващ екипаж от четирима сметосъбирачи - Й. А. М., И. А. М., К.С.С. и Р.Й.К., са били изпратени да извършат събиране на комунално-битови отпадъци в с. Змейово, община. Стара Загора.

Непосредствено преди инцидента, ищецът И. М. и Р.К. са тръгнали преди автомобила да подготвят кофите за обработка. Водачът на автомобила е предприел маневра на заден ход, за да достигне до кофа с боклук, въпреки, че Й. М. и К.С. са били качени отзад на стъпенките на автомобила-сметоизвозвач. При извършване на маневрата водачът е изгубил контрол върху управлявания автомобил, който се е отклонил встрани от пътя. В резултат на това е настъпил контакт между задната част на автомобила и метален стълб от електропреносната мрежа, при който сблъсък тялото на Й. М. е било премазано и смъртта му е настъпила на мястото на злополуката.

Видно от присъда № 42/14.12.2022 г., постановена по НОХД № 632/2022 г. по описа на ОС – Стара Загора (л. 9 – 11 от делото на ОС), И.Д.И. е признат, за виновен в това, че на 26.02.2020 г., около 07.30 ч., западно от ул. „23- та" в с. Змейово, община Стара Загора, област Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - специализиран автомобил (сметосъбирателен) марка Мерцедес 2628 с рег. № ....., собственост на дружество „Грийн партнърс - БКС" гр. София е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, в резултат на което по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на Й. А. М. работник - сметосъбирач към дружество „Грийн партнърс - БКС" гр. София, престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в, предл. „първо”“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК, влезлите в сила присъди и решения са 2 задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.

Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК. Следователно са установени: деецът, деянието (процесното ПТП), неговата протИ.правност, причиняването на вреди и причинната връзка, както и вината.

Видно от справка (л. 8 от делото на ОС), за МПС с рег. № ..... е сключен договор с ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № BG/22/119003154416/13.11.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 13.11.2019 г. до 12.11.2020 г., обхващащ датата на процесното ПТП (26.02.2020 г.).

На 16.04.2020 г., ищецът е заявил застрахователна претенция към ответника (л. 14 от делото на ОС) за това, че е настъпило процесното ПТП и е направил искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Претенцията е получена от ответника на същата дата, което обстоятелство е прието за безспорно в първоинстанционното производство.

Няма твърдения или доказателства за извършено извънсъдебно плащане.

Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

При това положение е осъществена хипотезата на чл. 380 от КЗ.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на прекия причинител: действие, протИ.правност, вреди, причинна връзка и вина.

Ето защо и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като същият бъде осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че в резултат на смъртта на Й. А. М. ЕГН **********, на ищеца са причинени болки и страдания, изразяващи се в морални болки и страдания и психически дискомфорт от преждевременната внезапна и невъзвратима загуба на своя брат, с когото ищецът се е намирал в особено близки отношения на взаимна обич, доверие и взаимна привързаност и от когото е получавал житейска подкрепа и опора. Твърди се, че между ищеца и неговия голям брат е била изградена трайна, дълбока и много силно емоционална връзка. Смъртта на Й. причинила на ищеца продължителни болки и страдания с висок интензитет. Посочено е, че ищецът и неговия брат Й. са родени в гр. Стара Загора, където са прекарали своето детство и са живели в една къща и домакинство повече от 38 години. Починалият е бил най-голямото дете, най-големият от трима братя, а ищецът- наймалкият, с 8 години по-малък от него. Това не е бил първият трагичен случай в семейството.

И. и Й. са имали още един брат - А., починал едва на 9 години. Сочи се, че още от ранна детска възраст Й. се е грижел изключително отговорно за своя най-малък брат, тъй като е бил жив спомена от ранната загуба на брат им А.. Двамата продължително време са 3 прекарвали сами, тъй като майка им е била много болнава и често е била в болница под лекарско наблюдение, а баща им е ходил на работа. Й. е бил постоянно до ищеца, пазил го е, защитавал го е, ежедневно е полагал всички необходими грижи за него, за да не усеща липсата на родителите им. Рано-рано братята загубили и своя баща - А. А. М., загинал при трагичен инцидент много млад - на 45 години. Когато е останал без родител, ищецът е бил едва на 16 г., непълнолетен, незрял младеж, имал е нужда от бащина закрила и опора, още повече, че майка му била непрекъснато болна и досега страда от тежка форма на диабет, сърдечно-съдови заболявания и други придружаващи здравословни проблеми, които не и позволявали да работи и сама да се грижи за себе си и децата си. Сочи се, че поради ударите на съдбата ролята на баща за ищеца и глава на семейството поел най-големия им брат - Й., който е бил на 24 години. Към този момент той единствен е работил и получавал доходи, грижел се е за семейството, осигурявал е прехрана, помагал е на своя най-малък брат и му указвал така необходимата житейска подкрепа за тази деликатна възраст. И. изцяло разчитал на Й., доверявал му се е, съветвал се е с него, слушал го и почитал не само като негов найголям брат, а и като негов баща. По този начин между ищеца и неговия най-голям брат се е създала особено дълбока емоционална връзка на взаимна обич и подкрепа, която е продължила до смъртта на Й.. Твърди се, че без съмнение тази емоционална връзка по интензитет е надхвърляла обичайната между двама братя. За това са допринесли както описаните житейски трагедии в семейството, така и факта, че Й. не създал собствено семейство и не е имал деца. Наведени са твърдения, че и на зряла възраст ищецът е разчитал на Й. и е поддържал изключително близки отношения с него. Й. е помогнал да ищеца да започне работа в Община Стара Загора, а в последствие в ДЗЗД „ Грийн партнърс - БКС”, където са продължили да работят заедно с Й. до смъртта му. Били са заедно на работа на сметосъбиращия камион, когато е станал инцидента. Ищецът сочи, че никога няма да забрави ужасяващата гледка на премазаният си брат, който е издъхнал пред очите му. Това е станало причина след инцидента да напусне работа защото не е можел да преодолее преживяното. Й. с помощта на братята си И. и Б. е построил общия им дом и го е поддържал в добър за живеене вид. В него тримата братя и майка им заедно са празнували всички юбилеи и семейни празници, били са много сплотено семейство и много единни. Голямо уважение и респект И. е изпитвал към Й., който до смъртта му, му е помагал, подкрепял и защитавал и винаги е имал закрилническо, родителско отношение към него. Сочи се, че дори и след като създава собствено семейство, И. със съпругата си и децата си продължава да живее заедно с брат си Й. и майка им в един общ двор и в едно домакинство/ с общи електромер и водомер/, а пострадалият Й. е бил до смъртта си глава на цялото семейство.

Всички свои доходи са били общи и основно Й. е разпределял средствата за семейството и решавал как и за какво да се разходват - за храна, за ток, за дърва, вода, лекарства, приготвяне на зимнина и др. Починалият Й. с изключителна обич, голяма всеотдайност и внимание се отнасял към своите племеници, тъй като е нямал собствени деца. Й. се е грижел за тях от много малки като роден баща - осигурявал им храна, дрехи, обувки и всичко необходимо, водил ги на лекар, купувал е предписаните лекарства и медикаменти, хранил ги, обличал ги и ги е разхождал. Ищецът твърди, че винаги е бил силно привързан към брат 4 си Й. и връзката между тях никога не е прекъсвана. Особената близост между ищеца и неговия най-голям брат е продължила до момента на смъртта на Й.. Именно поради силната и дълбока емоционална връзка, която е съществувала между тях, ищецът много тежко е приел смъртта на брат си. Загубата на Й. е била неочаквана, внезапна, случила пред очите на ищеца и като такава е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на същия, които продължават и до днес. Той е загубил своя най-голям брат, който е играл ролята и на баща, бил е негов най-добър приятел и близък човек, негова опора и подкрепа.

Боли го, че вече няма с кого да споделя както радостните, така и трудните моменти. Посочва се, че много често се разстройва, когато си спомни за Й., както и когато види негова вещ.

Всичко в дома му, му напомня за починалия му брат, причинява му болка и тъга. Напуска работа, защото пред очите му е инцидента с брат му Й.. Не може спокойно да спи, сънува кошмари. Съществувала е изключително тясно поддържана емоционална връзка между ищеца и брат му Й. при взаимно разбирателство и подкрепа помежду им. За ищеца загубата на неговия брат е била внезапна и неочаквана, а като такава и съпроводена с изживяване различно от посрещане на смърт на близък човек, след негово продължително боледуване.